След кратко отсъствие, ето,
както вече обещах,
пак ще ти пиша за морето
и за морския ми грях.

"Грях" ли казах, извинете,
грах ми беше във ума
пак съм гладна, разберете,
та сама да си простя.

Та ден е трети и скучаем-
мама с другарка и аз.
Спасители не ще омаем,
твърде семпли са за нас.

Седнали сме значи в кръчма
на по питие с мезе,
сипейки хвалби безпочвени
с адрес всички мъже.

В същия момент пристигат
племенница с пич и Той!
Бързо мама ме хариза
търсейки ми нов герой.

/Само да кажа за протокола
племенницата е на дружката на мама,
беше на практика полугола,
беше неприлично красива за двама./

Та тръгвам с тях на разходка,
племенницата мълчи
поклаща кръшна походка
пича гледа във очи.

Нямаше що друго да сторя,
разговор подхванах
с Него тихо забърборих,
да не изостана.

Увлякох се неусетно в похот...
"похот" ли казах, ах,
"поход", повтарям със грохот
заслужавам и пердах.

Минавайки до банкомат,
решавам да поспра.
За почивката нататък
с кеш да се заредя.

“Ще те изчукам тук” Той ми каза.
Направо ме втрещя.
После друга дума се оказа
“изчакам” била тя.

Той беше тъй симпатичен,
тъй пък дръпната аз.
Казусът бе риторичен -
писнахме си за час.

Той ме нарече черногледа
и аз много се смях,
но не така, че да ме гледа,
да не го хване страх.

Защото ясно е - смехът е сласт...
По дяволите, тюх!
За последно се поправя с “власт”
греховният ми нюх.

Ще спомена, че като форма на писане предпочитам сонети
Заради лесното им римуване с минети..., пардон – монети.
Нали не си помислихте, че грешките ми са нарочни?
Гарантирам за това с мислите си /не/порочни.

Леле, как се само изморих,
ала поета в мен защитих.