Ще въведа тук също правото на отговор.
Било литературна аномалия?! Ха, пОврага!
На ласкавите отзиви се прави даже преговор,
а на заядливи – с жлъчни думи се бие врага!

Е, почвам...

Чета и се захласвам аз
по твоята рецензия.
Копирам, пействам го завчас –
единствен лек за старческа деменция.

Вий сякаш сте обзет от демонична страст
на прага на катарзиса семиотичен?
Възбуда сещате от нов, супербен свят –
хем философски, хем пък и лиричен?

Фантазно, елегантно, ерудирано,
редиш ги като ноти върху петолиние.
Послание откривам закодирано
ах, ти, омайно биле по пълнолуние.


(чете рецензия във вестник "Шок")
У потрес съм, и даже в шок от нечистоплътни публикации
на неккъф семпъл списувач по повод Нобеловата ми кандидатура
(за скромния ми първи поетичен опит – да, дадоха такива индикации)
и писал, моля ти се, тоз простак: “Как Нобел, ма, да ти го тура?!”

О, тъй ли?! Грабвам своя грабщихел* и вещо му извършвам афарезис**
(по-долу следва текстуално-преводна аргументация,)
за да постигна свойта цел - а тя нарича се афезис***
на толкова издайническата му аугментация****

(ползва право на жлъчен отговор)
То може, бива, ама тъй?! За някои било литературно федероско:)
Но имам отговор за кривото перо и на онази долна бабалюга.
Поемам своя риск от туй, че може да звучи по чалгарски плоско:
“Къв си ти, бе? Я ела насам да ти покажа аз литературна центрофуга!*****”


..........

Обещаната текстуално-преводна аргументация:)))

* - от немски – резец за гравиране
** - от гръцки – отнемане на някоя излишна част от тялото
***-от гръцки – освобождавам, отпускам
****- от латински - уголемяване
***** - игра от детските години на виден дир-ски клубар... за играта са нужни поне двама участници, които се гонят... който докопа другия, вкарва израстък (не, не онзи, става дума за пръст!!!) в задното отверстие на настигнатия и го завърта в стремеж да постигне максимален брой обороти

Косата ми дзилена, очите ми редки