|
Малко е дълго но си заслужава..
Ако има нещо, което ни убива, убедена съм, това не са свободните радикали или цигарите. Или вирусите, радиацията, спинът, дори самолетните катастрофи ( макар страхът ми от летене да е безмерен, а от 2 годишна летя цял живот и последните 2 години имах 6 презокеански полета по 12 часа + 12 те европейски полета докато стигна или отпътувам от/до София.)
Това, което ни убива, е повтаряемостта... Когато разбираш, че работното място е все там, колкото и различни маршрути да използваш сутрин ( ако си околосветски пътешественик или фотограф на National Geografic извинявай).
Или по-простичък пример- когато изневеряваш. Или когато ти изневеряват. Не е от липса на обич, повярвай ми. Не винаги. И даже повечето пъти не дори защото той/тя са по-добри от него/нея. Просто са различни. Това спестява иначе неизбежното усилие ти да си различен.
За първи път ревността ме завладя, когато осмислих бавно простичката мисъл, че човекът, с когото съм, е бил точно същият човек и със жените преди мен- начините, постъпките, жестовете, словесните конструкции. Той се смее, той подава пъка, той учленява думите. А моето усещане за уникалност страда. Разтърсването беше по-силно от изневяра.
Възможността да се пренапишем отново?
Моята лична "програма за оцеляване" от повторяемостта са първите пъти. Случват се всеки ден, макар и не толкова очевидни, както и "първият път когато... видях северното сияние. или.. "първият път когато ме допуснаха чрез указ на Мексиканското външно министерство да разгледам библиотеката от глинени плочки на маите която могат да четат само 7 учени в света ( апропо, единият е българин).
Става дума за онези мънички градивни частици на щастието, които пропускаме да уловим заради грандоманията на желанията си, или поради слабата си чуствителност на центровете ни на удоволствие от живота.
Първият път когато пия чай с мляко. Първият път, когато го правим в асансьора.Първият път да пътувам без куфари. Първият път, когато спя в хотел в собствения си град. Първият път ям гуава, манго и мамей. Първият път се срещам с Габриел Гарсия Маркес , пиеме вино и той прави комплимент за очите ми. За първи път се разхождам сама гола в планината и вали порен дъжд. За първи път чувам че гномон е слънчев часовник. Целувам се за първи път с човек, от чийто език не знам нито дума. И той от моя също. Първият път, в който снимам с цифров апарат. За първи път мъж плаче на рамото ми, без да е пил. За първи път виждам къртица. За първи път убивам скорпион (беше в креватчето на бебето ми ). За първи път катастрофирам фатално и съм жива по чудо. За първи път слагам черен лак а нокти. За първи път понасям насилие с нож и оцелявам. За първи път раждам. За първи път сърцето ми спира и ми прилагат електрошок. За първи път слагам тъмен грим. За първи път виждам сина ми. За първи път се сдобрявам с врага си и усещам неговата болка. За първи път паля цигара и повръщам . За първи път се напивам. За първи път виждам Рилския Манастир. За първи път прописвам глупави стихчета. За първи път ми казват че съм красива. За първи път бременна в петия месец изкачвам 900 стъпала пирамидата на слънцето в Теотиуакан, да се заредя с енргия. За първи път свиря на пиано. За първи път усещам болката на приятел, и не мога да му помогна. За първи път се разочаровам от себе си. За първи път виждам четирилистна детелина. За първи път си слагам мини пола.... и тъй нататък.
Малко е, но това захранва усещането ми за уникалност на мига. Камъчетата по пътя на гладкото себеповтряне. Пардон, забравих.. Първят път когато влеанах в Java chat. Другият вариант е да се предам. Или да зарежа всичко, като сменя самоличността си и започна да обикалям на стоп градове с труднопроизносими имена. Което всъщност не знам дали е по-добро .
Спомнете си всички ваши първи пъти.
С обич: дим, пушек.
не казвай от тая вода няма да пия, защото в нея ще се удавиш 
|
Моите първи пъти
