|
|
| Тема |
 лъжата на чата и това колко може да боли от нея |
|
| Автор |
mango_touch (утринна роса) |
|
| Публикувано | 28.03.05 11:13 |
|
|
|
точно така е. наистина аз имах приятели в този чат и им вярвах. в началото нещата бяха на шега... после бавно започнаха да стават в мое ежедневие. доверих абслолютно всичко за мен на един човек. нещата вървяха като по мед и масло... зависи за кои неща говоря де. в чата се чуствах сигурна и господарсваща но в училище ставаше все по зле. изпокарах се с родителите си но нали го имаше него, чат приятеля, за да ме утеши. и така ден след ден аз затъвах все по дълбоко в тази нелепа измислица и вярвах все повече в връзката по интернет. дори заради това момче се скарах с всички приятели от чата и извън него. и приемах това за правилно. но ми се наложи да напусна софия за 4 дни. бах в провинцията на рожден ден на леля ми. но вместо да си прекарам прекрасно на отдалеченото ми местенце аз не спирах да мисля за него, за "приятеля" ми. непрестанно давах зор на майка и татко да си ходим и успях да ги накарам да се приберем 1 ден по-рано. когато това стана той вече не беше толкова ентусиазиран. реших да привлека вниманието му като си иизмисля история за момче което ме е наранило. "това е най голямата ми грешка"-помислих си, но по късно осъзнах че не бях права. но да се върнем на момента. той ме попита защо а аз му отговорих че друг път ще му обясня. но друг път нямаше. той спря да ми говори. чак на следващия ден реши да ми проговори, но май бе по добре да остане безмъвен, защото от устата му излизаха само обиди. и аз му отвърнах със същото, защото съм прекалено властен човек за да оставя който и да било да ме обижда. тогава се намеси едно момиче което бях забравила без да искам... едно момиче което дълго ще помня. бяхме най добри приятелки миналата година, но се скарахме. от тогава беше минало много време и вече не движехме заедно. но тя се застъпи за мен. не знам защо, дали заради това че е лидер на класа и се чустваше задължена да помогне на съученичка, или пък заради приятелско чуство. не знам. а и не искам да знам. и така от тогава с момчето си говорим рядко, и когато го правим е само с цел да сдухаме другия. а с момичето-отново сме приятелки след като зарязах чата.
НЕ искам да налагам собствено мнение. общувайте си чрез интернет, но не влагайте чуства. това е моя съвет, съвет на малко момиче което вече е изстрадало достатъчно
 << така се чуствам през повечето време (откачена нервозна гадна параноичка)
| |
| |
| 
|
|
