|
|
| Тема |
 Тъга - в очакване на пролетната умора |
|
| Автор | Kaily (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 21.02.05 23:20 |
|
|
|
Когато чета темите тук си давам сметка, че не сме се придвижили дори и на сантиметър от отегчението и агресията. Това е много странно, защото всеки един от нас е сам пред компютъра си и говори с монитора. Знам, че нета е цяла вселена и когато сме в мрежата ние не се чувстваме сами, но това не ни прави по- малко тъжни. Напротив - ние ставаме все по- тъжни и по- тъжни. Ние сме най- тъжните млади хора на света и тъгата сякаш определя битието ни. Тъжни млади хора - изгубено поколение от интелигентни и начетени млади хора, потопени дълбоко във водите на самотата и тъгата. Поколение от безработни образовани и начетени млади хора, изгубени по магистралата на пътуването за никъде. Звуча като Керуак. Обаче имам усещането, че живея в света на Сартър, Камю и Бодлер.
| |
| |
| 
|
|
