|
Връщам се от Германия,взимам си цялата отпуска(3 седмици) и с умиление слизам от самолета- аз ще видя роднини,близки, приятелки…Първото нещо което ми прави обаче впечатление още на летището е сивотата, мърсотията и старите износени автомобили- изобщо мизерията. Вместо да се зарадвам че съм в родината си аз се чувствам потиснат-невероятно гадно чувство,което ме обладава спонтанно.Това става събота, и естествено след като се видя със нашите излизам по улиците и след това по завденията. Отивам в любимата ми кръчма-Мечата Дупка, в която купонът винаги е бил неповторим. Сега обаче ситуацията е различна-почти няма хора, а малкото посетители поръчват оскъдни менюта-хората нямат пари…забивам една пичка в кръчмата, после на дискотека…на следващия ден проститутка- 50 лева(25 Евро), няма и едно обикновено пазаруване в Германия…ебати падението…
…докъде може да докара немотията хората…става ми болно, отивам си. На следващия ден след като се видя с бившите ми професори и преподаватели от студентските години обикалям всички кръчми и заведения в студентски град…после центъра… прави впечатление едно: стотици девойки, облечени скромно, евтино, но с вкус с цел да се покажат, готови да се продадат за жълти стотинки, изпълват дискотеките и заведенията на столицата на една от най-бедните европейски държави…За манталитета на посетителите да не говорим…Не, не издържам тук. Това не е моята родина. Не мога да гледам как България потъва … жалко. Който остане тук както казва Frankfurter Allgemeiner Zeitung очевидно е неудачник,отчаян, без възможност за никакво развитие, кариера и работа, отдаден единствено на мисълта за оцеляване. Това е. Мацке: имаш ли нещо против това да ти го кажа в очите-лично. Някъде, където кажеш ТИ- за мен няма значение. Може и в Биад . Tук съм още малко време
|
За "Мацката" и всички българКи и българи
