Киро ми е през кура мене. Мъж да го унижиш, не мож да го бамнеш, не стига. И да го набиеш не стига. Е! ако ме наебе, вече отиваме на анатомия, пакреас, жлъчки, стави, изобщо деструкция.
Ся четох, руски войници в снега тръгвали голи в атака, чисто голи. С шмайзер де, но голи. Тва не го знаех, а Спомени и Размисли на Жуков, съм чел три пъти, отделно всички други.
Аз, на Киро не му придавам същност, съска като мокър фас. Киро няма Вселена, няма мироздание, няма Бог.
Мой Бог е Любовта, и затва го обичам, нищо че прост, дебел, и с пъпка нагъзъ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите