Хетеро-пасторално

Много сме хетеро, сестро, че и твърде хард при това
за да минат за истина подобни скверни за нас слова.

Нека помислят, почетат, поклюкат, пък нека решават –
ще замлъкнат, щом трябва доказателства да представят.

Ще полаят, поджафкат, ще поскърцат като несмазани лагери,
а керванът ще върви, тактувайки потпури на изтъркани шлагери.

Публиката иска похот, сестро, иска стонове и чувства, не иска скука.
Иска фанфари да чува, иска хайлайфстайл и неон, не иска да е в кюпа.

А ние с теб – какво? – като мелодии неостаряващи в китка
току подстрижем за спомен някой кичур от морската плитка.

Тъй че спокойно, Илит, не се стряскай, нито пък се вълнувай
ами за моето морско синьо и топло, а! и оранжево поумувай.

Как ме тегли, Илит, как ми иде да грабна една водна топка
и да отлетя натам, Илит, па да си нахлупя хавайската шапка.

“Натам” е Хавай, Илит, моя слънчева, младежка и бяла мечта
ама няма да ме огрее, Илит, вече взе да ми пада на зъбите глечта.

Старост-нерадост, Илит, викаше навремето моята баба мъдра,
а пък аз дорде не те спомена за четириЙсти път не ми се мърда.

Ето, докарах ги вече, сестро, толкоз лелеяните четиридесет броя
и ще тръгвам сега, че след вчерашния прегорял кекс да не изям и боя.



Косата ми дзилена, очите ми редки