Морско носталгично

По плът, сред планктон, под звездно небе
потапях се плахо – не вечер, не две.
Луната – закрилница моя не се появи
тен лунен не хванах тоз път аз, уви.

Покрай тези ми плажно-лунни терапии
не чакай да чуеш за сблъсък със сепии.
Не съм ни морска сирена, ни веща плувкиня
плацикам се в плиткото като свинкя във тиня.

Но сетне, ах, сетне какви ги разправям –
И вярват ми, честно! Виж само как украсявам:
петметрови октоподи ме гонят в мрака подводен,
а пък с подводница ме спасяват от този ад воден.

С акули, делфини, паламуд и камбала
съм !!!ей толкова!!! гъста и няма ала-бала.
Бе, смешки! Обаче морето през вечер сънувам
и цял живот тъгувам, че не мога да плувам.

От завист заради плажния ти ценител
ми се искаше тук да намеся Праксител –
изваял ми гларус – не птица, а красавец рус
и ах! той ме учил да плувам и кроул, и бруст.

Нооо... има негласна сговорка при нас –
да пишем, да бришем, ако ще и в захлас,
стига правило № 1 да се спазва –
на лъжата истина да не се казва.

Не чакай продължение от мен – тюх! язък! няма друго!
Ще изчакам твоята част втора (надявам се не дълго)
попрехвърляйки спомени нощни с планктон и море,
отпусната блажено върху тях като също мюре.

Но пък стана кристално ясно на всички читатели
че с теб сме не просто обикновени мечтатели,
а от поетична гледна точка т’ва анапеста, ямба, хорея
са ни познати поне колкото Северна и/или Южна Корея.



Косата ми дзилена, очите ми редки

Редактирано от Бeзпaмeтнo на 19.08.05 21:21.