Бях морска, да:)

И разбрах, че наблизо сме били, но този, който ми го сподели
нямаше ищях да търси точно къде си, предполагам че две поетеси,
разказващи преживелици после на обща сами, са му в повече дошли:))
Така че плажувах почти сама... и ето я интригата ;)
в думата "почти", интригуващо, нали?:)

На втория ми ден от престоя, както си мирно обхождах прибоя
заговори ме един спасител, на плажантките ценител.
Дали беше човекът наред? Или пък беше късоглед?:)
Е, след секунда нещата си дойдоха по местата,
защото щом устата си отворих и кротичко му отговорих
веднага ясно му стана, че станала съм отзарана
с дупето нагоре и с мен не се говори.

Още не мога да се помиря, себе си да разбера:
защо бе, джанъм Илит, за заядливостите си магнит?
Нищо, си рекох, утре ще се постарая, нов спасител ще омая:)
Е да, обаче не би, друг не пожела ме оцени:(

Така свършва историята, че е обяд и гони ме вещерски глад,
но не унивайте чатъри-хора, скоро е време за част втора