да... жалко е наистина и си много права... но ти си поне на 30+ а аз още нямам 18... и сърцето ми е разбито вече... вече... ужасно е и настръхвам като си поисля колко време похабих в безмислени надежди:(
но го обичам... и това няма да се промени дори сега когато завинаги трябва да напусне сърцето ми... и тогава то ще остане празно, студ ще го обгърне и няма вече да усети трепет... ни слънце ще ме радва ни вятърът ще се вее в косите ми... защото човек без сърце половин човек е, половин човек. но макар да знам че това е невъзможно аз ще чакам някой ден той да ме прегърне... и младостта ще мине, ще побелея и един ден ще се свърши... този ден очаквам за този ден живея, за да легна в гроба и да го видя та нейде тайно до мен да се промъква и да пророни макар една единствена сълза за мен, поне една и тогава духът ми ще отлети спокоен, ще знае че е страдал не напразно...
обичам го!!

не ми се живее