Най-елементалното, което намирам, е запълване на 15-20 минути от свободното си време, когато не успявам да изляза, или не ми се чете, или не ми се гледа ТВ. Винаги срещам в чата някой достатъчно остроумен събеседник, с който мога да поначеша собственото си остроумие. Понякога срещам чатър, с който си струва да прекарам повече от 20 минути и.....просто го правя - не само веднъж. И до тук. Дори и да съм задълбала повече с него - не стигам до реал - нямам нужда от нови реални познанства. Понякога дори ограничавам виртуалните си контакти само до контакти с този "заслужил" чатър - запълвам всичкто си свободно време с него.

Разковничето, според мен, е пълнотата на реалния ти живот. Ако си активна, пълноценна и полезна в него - няма да имаш НУЖДА от попълването му с бройки от чата. Нито да се хващаш за него като удавник за сламка. В този смисъл, ако почувстваш, че затъваш в чата - това според мен е сигурен признак, че трябва да размърдаш реалния си живот по някакъв начин.