|
Tова само показва доколко е лошо положението... Ето малко да ти помогна:
Членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения
1. Пълният член за м. р. ед. ч. -ът, -ят се използва в следните случаи:
а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от м. р. ед. ч.:
Очевидно разказът се отнасяше до боевете и приключенията на въстаниците... (Ив. Вазов)
Синджирът глухо издрънка в тишината. (Ив. Вазов)
Нашите славни битки в отечество България ги помни народът... (Ив. Вазов)
Илийца отиде в колибата, дето спеше ладиярят... (Ив. Вазов)
Всички погледи бяха обърнати към гората, дълбока, пуста и спокойна, дето сега се криеше бунтовникът. (Ив. Вазов)
б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от м. р. ед. ч.:
Старият инвалид се вълнуваше при възпоменанието на тия подвизи... (Ив. Вазов)
Но зная, че когато нашият файтон потегли към водопадите, мене ме обхвана до такава степен нервозно вълнение... (Ал. Константинов)
в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.) на съставно именно сказуемо (най-често след формите на спомагателния глагол “съм”):
Събудената река това е самият гняв на реката. (Й. Радичков)
Аз бях нейният юначен покровител... (Елин Пелин)
2. Непълният член за м. р. ед. ч. -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения):
Владиков, ударен с куршум в гърдите, падаше в окопа. (Ив. Вазов)
Високият едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе. (Є. Йовков)
3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел:
вратар вратарят
огняр огнярят
създател създателят и др.
Забележка:
Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а:
буквар букварът
катинар катинарът
коментар коментарът
олтар олтарът
пазар пазарът
4. С -ят, -я се членуват съществителни имена от м. р. ед. ч., завършващи на -й (край краят, герой героят), както и следните съществителни:
зет зетят, лакът лакътят, нокът нокътят и др.
5. Съществителни имена от ж. р. ед. ч., завършващи на “т”, се пишат при членуване с двойно “т”:
Сънят успокояваше поне навреме тия бедни и измъчени от бедността същества... (Ив. Вазов)
Благодаря ви, братя мили, за честта. (Ив. Вазов)
Разправи ни за подкупността на администрацията, на общинските власти. (Ал. Константинов)
6. Съществителни имена от ж. р. ед. ч., завършващи на “щ”, се пишат при членуване с “щ” и “т”:
Нощта беше влажна и мрачна... (Ив. Вазов)
Когато влязоха в колибата, Хаджията щракна запалката и подири свещта. (Ив. Вазов)
Пещта зееше безмълвна и мразовита. (Ив. Вазов)
/взето от ;-)/
Често допускани правописни грешки:
1.Писане на- н- вм. –нн- и обратно в наставки за ж.р. и ср.р. в ед.ч. и в мн.ч. Напр. особенна вм. особена .
2. Писане на –т- вм. –тт – и обратно в членувани форми на същ. имена от ж.р. Напр. веста вм. вестта; мисълтта вм. мисълта.
3. Замяна на звучна с беззвучна съгласна и обратно- исконен вм. изконен (из- морфема); косидба вм. коситба (- тба- морфема), но: наредба (- ред- коренна морфема).
4. Замяна на о с у или обратно. Напр. огрижен вм. угрижен; усмислям вм. осмислям.
5. Замяна на ъ с а и обратно. Напр. въплащавам вм. въплъщавам (коре-нът е плът ).
6. Писане на я вм. е и обратно. Вървяли вм. вървели; бяли вм. бели.
7. Писане на й вм. и и обратно. Позиций вм. пoзиции.
8. Писане на глаголно окончание –ме вм. –м за глаголи от първо и второ спрежение. Напр. ходиме вм. ходим.
9. Писане на главна буква вм. малка и обратно. Байганьовци вм. байганьовци; ботеви четници вм. Ботеви четници.
10. Полуслято писане вместо слято или обратно – народно-песенен вм. народнопесенен. Прилагателното е образувано от две думи народна и песен, като първата е подчинена, следователно то се пише слято.
11. Добавяне на букви, изпускане на букви: порастнал вм. пораснал; посна (храна) вм. постна (храна). Добавянето на излишни букви се дължи на свръхстарателност, а изпускането на букви – на небрежност.
12. Грешки при членуването на съществителни и прилагателни имена от м.р. ед.ч., когато изпълняват службата на граматически подлог – Беше предло-жен за награда филма(вм. филмът), събрал най-много зрителски гласове. Под влияние на смесването между граматически и смислов(логически) подлог не се членува съществителното име, назоваващо граматически подлог. Аналогичен е случаят с членуването на име подлог в изречение с възвратни глаголи. Напр. Съдебните заседатели решиха: не се признава за виновен обвиняемият(а не обвиняемия).
/взето от ;-)/
И как се пише весник? 
There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.
|
Ми в случая явно... [re: мapти]
(Bloody Furious)
