Много си прав и преди време го изпитах на гърба си, когато публикувах страници на български на сървър, на който дотогва бяха публикувани само англоезични неща. Хостингът беше... как да кажа... за благотворителни цели ии можеше да се ползва само за статични страници.

Първо, аз разбирах твърде малко от тези неща и доста се озорих докато разбера каква е причината да не ми излиза кирилицата. Първо дълго време досаждах на съответните издатели дали имат идея какво става. После сам изрових каква е причината, а след това няколко месеца настоявах да премахнат проблема. Сървърът изпращаше хедър, че кодирането е iso-8859-1. Накрая се принудих с ей-такива букви най-отгоре на всички страници да напиша, че видите ли, администраторите не са в състояние да си настроят сървъра (е, по-дипломатично), затуй много се извинявам, ама от менюто изберете View -- Encoding -- Cyrillic windows-1251

Случайно или нарочно, след това проблемът бе скоротечно решен за няколко дни :-) Сега на същите страници стои възхвала на професионализма на администраторите :-)

Разказвам всичко това, защо с израза Кодиране може да се зададе съвсем спокойно и без мета. си прав принципно, но не и практически.

А именно -- защото в реалния живот, с метата уебмастърът може по-лесно да упражнява контрол над нещата, вместо да чака админът да благоволи да си размърда задника.

Разбира се, когато човек си плаща за хостинга, нещата стоят съвсем иначе...

В тоя смисъл, вместо "фалшива имитация" бих използвал "аварийна имитация" :-)

Да не говорим, че в X(HT)ML хората са предвидили кодирането и дори езикът да се задават в самия документ (а не външно от документа, при публикуването), което явно подчертава ползата от практиката кодирането да е част именно от документа.