Re: пак дъвчат ХП / Фен клубове / Хари Потър

Ами, аз също го приемам като обида: според мен книгите за Хари Потър престанаха да бъдат просто детски още от средата на третата книга, а в седмата, честно казано, не намирам почти нищо детско.
Колкото до втория абзац, да ме прощава отец Андрей, но това изказване е най-малкото тесногръдо. Защо трябва четенето на Кафка, Достоевски или Сатрър автоматично да изключва четенето на друга литература? И какво общо има това с възрастта? Аз съм на трийсет, прочела съм доста сериозна литература през живота си /е, признавам, до този момент още не съм стигнала до Кафка и Сартър/, което обаче не ми пречи да харесвам поредицата за Хари Потър, както и приказките като цяло. Не бих казала, че за мет поредицата за Хари Потър е "номер едно", има доста други книги, на съвсем неприказни теми, които държат първенството. Но я харесвам, намерила съм в нея нещо за себе си, и не се смятам за "културно деградирала" само защото тя ми харесва.
С коментара върху предпоследния абзац може би ще повторя донякъде част от вече казаното, но все пак: Не бих казала, че "само детските книжки са ми по вкуса". Чета биографична, документална и историческа литература, заради преводаческата ми работа напоследък прочетох /и преведох/ доста книги, които минават по-скоро за развлекателни.
Колкото до това, че отецът чете предимно "професионална" - тоест, църковна литература - добре, това му влиза в задълженията, но не му дава право на квалификации от рода на цитираните. Макар че, честно казано, подобни квалификации съм чувала и други хора, които не са професионално обвързани с църквата, но са сляпо вярващи, почти фанатици.Лично на мен ми се е случвало дори да ми обясняват каква грешница съм, понеже чета светска литература /бях на 14 и още четях приказки, тъкмо бях прочела първата си сериозна книга/. Чест му прави все пак, че поне е прочел "Хари Потър", преди да прави мъдри изявления.
И последно - според мен "Хари Потър" е нещо много повече от приказка - всъщност никога не съм го възприемала изцяло като такава, дори още от първата книга, която си беше почти класическа приказка. Не мога да дам точно и еднозначно определение, но тук са примесени много елементи и жанрове... а единственото, което напомняше за приказка в седмата книга, беше щастливият край. Някъде поредицата беше определена като притча, и аз съм склонна да се съглася с това. Притча - да: за приятелството и доброто, за безсилието на злото.
Много се разприказвах, ама изказването на отеца ме ядоса. Спирам дотук, дано и други си кажат мнението.