|
Глава 1
Обстановката на улица Прийв Драив номер 4 беше спокоина имаики предвит че в момента беше края на втората седмица от началото на лятната ваканция и двете деца на семеиство Дърси си бяха в къщи. Наближаваше осем чеса на вън се смарачаваше прекалено рано въпреки че би трябвало да е обратното. Момчето на втория етаж, слабо, високо с катранено черна коса щтръкнала на всички страни, с зелени очи стана и си светна лампата огледа стаята за нешо нередно но като не забеляза нищо което не би трябвало да е там се върна на леглото намести очилата си и зачете отново кинагата която беше разгращал до предималко.
Всъщност единствените нормални вещи в стаята бяха лампата , вратата, леглото, бюрото и полицата за книги. Всичко друго беше страно и необикновеноо. На пода в центара на стаята имаше четери котлета които къкреха на слаб огън излизащ точно от пода но без да причини каквито и да е щети на даските. На бюрото му бяха наредени малки кожени кесийки пълнии с различни прахчета, боркани във всякакав размер пълни с течности, семена, прахове, изсъхнали клонки и какви ли не други неща. Точно над тях бяха закачени на един пирон дълги бели косми които променяха светлината си погледнати под различен ъгал. По полицата и до реглото бяха наредени огромен броий книги, но не нормалните книги които би трябжало да има в една обикновенна къща. Тези книги бяха толкова стари че на някоий кориците им липсваха на други бяха обгорени а на няколко от тях , който бяха до леглото на момчето имаше петна от нещо червено което наподобяваше кръв. На стената срещо прозореца имаше забити две метални пръчки, на едната беше окачена клетка за сравнително голяма птица, а на другата кацнала една прекрасна оранжева птица. Краищатата на ператата по крилата и имаха жълт цвят. В момента фениксът спеше с глава под крилото си.
На вратата се почука леко. Момчето се пресегна и взе магическата си прачка и я насочи срещо нея.
-Да!
-Хари масата е сложена.- чу се женски глас от другата страна.
-Добре еи сега слизам.- То си отбеляза до каде беше стигнал с книгата след което застана до прозореца и се огледа.
-Още я няма, три дена на лов!-то отиде до птицата..
-Фокус.Фокус!- момчето го побутна и феникса го погледна в очите.
-Ще занееш ли това писмо,- момчето показа малак плик на птицата-исках да го пратя по Хедуик но нея я няма а вече нямам как тя да стигне на време, след това имам още една задача за теб,затова побързай.-Феникса исписука и захапа с човката си писмото.
-Занеси го в Бабатон , на Олимпия.-Феникса излетя като коршум покрай него и изчезна през прозореца.
-Хайде Хари!-чу се отново гласът на жената.
-Идвам де идвам!.-момчето взе пръчката си от леглото и я сложи в задния си джоб след което излезна от стаята си и трагна към кухнята. Там вече бяха седнали вуичо му Върн и братовчет му Дъдли а леля му сервираше.
-Хаиде бе няма да те чакаме цяла вечер.- избоботи вуичо му.
-Имах работа.- отвърна то и седна на масата извади пръчката си след което я сложи до чинията си. Погледа на братовчед му както и на останалите се спряха за момент на нея, след което прдължиха все едно не е станало нщо. По средата на вечерята момчето се прокашл зада нароши тишината в кухнята .
-Трябва да обсъдим няколко неща.-то остави ножа и вилицата си в страни от чиният и продължи.
-Както знаете тази нощ ставам на седемнадесе, което…
-Което означава че ще си обереш гълабите веднъж за винаки!- почти искрещя вуйчо му.
-Дам и това. Но ако обичаш, излушаи ме до краи след това ще ти дам думата. Таа с навършването на седемнадесетатата ми година , преполагам на леля и е ясно, аз ставам пълноправен магйосник и защитата която майка ми , подсилена от магията на Дъмбалдор . изтича.-момчето видя намръщения поглед на чичо си които ясно му показваше “че мен какво ме интересува”.- Защитата която до няколко часа ще прекъсне-продължи момчето като се направи че не забелязва намека на вуичо си- предпазваше не само мен, а и вас. Сега – той забеляза как физиономията на мажът срещо него се промени като по заповед..-когато Волдемор се върна знаете че ще ме преследва, защото останах единствения който може да го спре. Предполагам знае за вас. Щом Дъмбалдор е решил да предпази и вас , а не само мен като ме даде в което и да е магйосническо семейство кадето щяха да ме гледат като хората а не да се отнасят с мен като с паразид- момчето дигна рака зада накара чичо си да замълчи-. Та той е знаел че поне един смъртожаден е осведомен че майка ми е имала сестра магълка което ви прави потенциални мишени. Както знаете аз имам къща и хора които да се грижад за мен ако се наложи. Вас не мога да ви поканя да доидете с мен , а и предполагам никога няма да се сагласите.
-Прав си.- съвсем тихичко промълви леля му.
- За това стигнах до компромисен вариант. Има една магия, която ще ви скрие така че дане ви намери никой магйосник , освен мен или човек който съм пратил. Аз ще стана пазител на тайната. Това означава че дори и да мине покрай къщата някой смъртожаден или дори и Волдемор и надникне през прозореца той няма да ви види акоще и да зривите бомба. Тайната е запазена докато не проговоря или не ме обият. Което вие ще разберете веднага. Фокус ще прати едно предо ако ме пречупят или убият. Сагласни ли сте?
- Не не искам семеиството ми да има нещо о…-започна чичо му.
-Да сагласни сме – отряза леля му без да се саобразява с мнението на съпруга си..
-Добре. Не мога да ви предпазя навън но поне във вас ще сте в безопасност. Не излизайте по тъмно.Да точно така Дъдли-момчето погледна бартовчед си който се хилеше глупаво на слотла си но се спря веднага .-Сещаш се за дименторите по миналата година нали?- дебелата буца срещо него ряско поклати глава в знак на салгасие.- Е това което ще ти сторят е или да те измъчват все едно те пробождат стотици ножове във всяка точка на тялото или ще те обият с един замах или ще те пуснат при десетима диментори най малко които ще исмучат дошатата тис лед като се нахранят с теб! За това започне ли да се стъмва си завличаш дебелия задник в къщата! Същотото се отнася и докато си на училище!Това е магията ще я направя в дванадесет защото все пак съм малолетен все още…
- Но нали-започна леля му.
-Да имам разрешението им, но го ползвам само за защита и упражнение!
-Добре добре както си решиш. А как са отварите? Нали не запали нищо?
-Почти са готови. Ще ви оставя три стъклени колбички с многолика отвара ако се наложи пите я и бягайте ще се промените за окоо тридесет секунди в човека от когото сте зели косъм и сте го сложили в отварата.
-Колко време деиства?-отново попита леля му.
- Един час.
-А някакав сигнал ако се случи нещо с някой от нас зада ти сигнализираме?
-Извикайте Доби.Той ще ме намери. Аз съм го предопредил да очаква повикване.Това е сега отивам да добавя последните съставки на отварата след което ще си пребера багажа и ще чакам пред къщатата да стане дванадесет зада направя магията веднага и да се магипортирам. Предполагам че ще направят опит да ме атакуват но спокоито министерството се пени че ще ме опази , тоест магълите няма да помнят нищо на сотринта с исключение на вас. Съжелявам че не мога да направя нищо повече за вас. Просто не се сещам какв друго мога да сторя. А и не пускаите никого в къщатата, няма значение познат не познат. Петуния ти ще им обясниш после.
-Тя от каде ще знае, няма нищо общо с вас откачалките.- изкрещя Върн насреща му вече почервенял от яд че го изолираха от разговора все едно не е там.
-Знае! Знам че знае за всичко което се е случило от тръгването на майка в училище до момента в който са ме оставили пред прага ви. Знае и какво се е случило през последните шест години докато бях на училище. Знае всичко.
Леля му беше пребледняла от изненада в резолтат на което тешко седна на стола до масата и се подпря на кокалестите си раце.
-От кадае знаеш?-попита тя веднага.
-Чувала си за Ол..
-Да вярно! Не знаех че си я овладял вече!От миналото лято вече не мога да прониквам в съзнанието ти.
-Моля????????- изкрещя вуйчо му.
-Да. Забелязах едва сега когато се прибрах че я владееш и ми стана интересно как е вазможно това и се порових млако по навътре. Без да се обиждаш но ти си много слаба.-Момчето се осмихна.
- Дам никога не съм претендирала че съм я овладяла дори основно но тъй като ти нямаше дори и бегла представа ми беше лесно.-отвърна леля му.
-Петуния какво имаш предвид?Че ти ти си като тях?
- Не точно.-отвърна момчео, видимо развеселено пред обърканото лице на чичо си.
-Какво имаш предвид под не точно?-изкрещя той
-Ами- той погледна леля си която му кимна в знак на сагласие.-Тя е учила в моето училище но само две години след което е прекъснала. Няма значение защо!Получила е минимална основа но не е имала право да използва магий също както мен докато не е навършила седемнадесет. Имено тогава Волдемор е започнал да се издига стремливо и тя се е оплашила че е безащитна и че не може да разчита винаги на сестра си да я предпазва, за това е започнала самостоятелни курсове. За да може да предпази себе си до известна степен както и семеиството си. Може би ако беше останала в училище , щеше да бъдеш много добра магйосница , но както и да е. Научила е бая от тези курсове даже смея да твардя че е постигнала едно задоволително средно ниво на ученик от Хогуортс. Но тогава се запознава с теб, обстановката в магйосническия свят вече е била изострена страшно много. Имало е преследвания на не симпатизанти убиства на всеки ъгал, изтезавания имено тогава е срещнала теб. Видяла е възможност да прекъсне каквито и да е взаимоотношения с магйосническия свят и е заживяла по магълски надявайки се че Волдемор няма да разбере за нея че майка ми ще се спаси и няма да си рискува главата заради нея. Но.. тогава аз се появих. Тя е била ужасена след като прочела писмото се е пооспокоила малко но не е било достатачно. С надеждата че ако не зная нищо както и вие и се даржим като обикновено магълско семеиство, няма да ни заккачат смъртожадните които са стоели настрана заради Дъмбалдор. Но тя винаги се е страхувала че може да се появи някои ненормалник който да зриви къщатата въпреки мощните магий или в по лошия случаи ако забележат че наистина съм магъщ способен или ще ме обият или ще ме привлекат. Точно за това се е отнасяла с мен като с хлебарка зада пречупи в мен каквато и да е гордост, за което съм и до известна степен благодарен но не трябваше толкова строгхо… въпреки това тя ме е обичала през цялото време истински силно. Именнно заради тези неща реших да помогно с каквото мога.-той погледна часовникът си беше станало девет и двадесет.
-Отивам да добавя последните съставки за отварите.-след което стана и остави малчеливите си роднини на масата..
Оставаха пет минути до дванадесет когато момчето се върна отново в кухнята и завари леля си да чисти. Той мина покраи нея, бръкна в хладилника и си извади една кола.
-Каде е Върн?-попита момчето отваряики кутийката. Жената спря да бърше мивката и се обърна с полу подпухнало лице и насълзени очи.
- Взе Дъдли и заминаха.-отвърна тя и започна да плаче.
-Каквооооо!-той чак се задави.
-КОга замина?
-Преди малко.
-Тъп магъл. Стой тук!-той остави колата на маста и се магипортира.
Озова се на спирката през няколко пресечки. Там завари братовчед си и башта му да се оглеждат явно за такси.
-Върн!-изкрещя той. Мажът пред него на около двайсет метра се обърна и му изкрещя.
-Няма да се върна при онази ненормалница. Няма да рискувам живота на синът ми. Стой далеч от нас или…
-Тъпак.- момчето насочи пръчката си към него и той падна на земята вцепенен, след което последва същото и братовчед му. Хари отиде до тях и накара багажа им да се магипортира след което ги погледна. И двамата бяха паднали на земята по гръб. Рацете им бяха притиснати плътно до тялото, магиятадеистваше така че дане могат да помръднат нито мусколче освен очите които в момента изразяваха неуписуем ужас.
-Не трябваше да го правиш. Единствения начин да останете невредими е при нея в тази къща!-той клекна ,хвана ги за рацете и след леко пук се върнаха прд къщатата.
-Петуния!Бързо пред вратата!-изкрещя момчето след което насочи пръчката си срещо къщатата.Жената излезна с зачервени от търкане очи.
-Какво..- започна тя.
Застани пред вратата, той насочи пръчката си към братовчед му и чичо си след което те полетяха във въздоха и паднаха в краката и един върхо друг.
-Хвани ги за рацете бързо!-остават около трисет секунди-жената се наведе и хвана рацете на мажът и синът и. В този момент една сова се появи над покрива на къщатата и се насочи срещо момчето. Тя мина над главата му и пусна едно писмо.
-Това е пълнолетен съм!-От пръчката му излезна бял лъч светлина които мина през тримата души на земята и след това направи един кръг около къщатата.
-Готово.-той замахна още трипъти с пръчката си и чичо му стана и се иступа а синът му гледаш глупаво звездите.В този момент багажът му излетя през прозореца чупеикиго които се възтанови с един замах на момчето.Шесте куфара се приземиха до него заедно с клетката на совата му и светкавица до тях., върхо куфарите имаше бележка която гласеше:Ще закаснея, има нещо което трябва да свърша! Фред и Джордж да присъстват също.Задължително е и Бил да е там!. Хари (п. Дъдинце миличко) Той замахна още единпът и те изчезнаха.
-Остана само още едно нещо. Никои няма да може да доиде магипортирайки се в къщатата ще може само да си тръгне и магията ще записва кой го е сторил.А и с ще ви сложа аларма да предупреждава ако някой магйосник се появи на улицата, Алармата ще започне да свети червено над телевизорите, хладилника и прозореца.-Той замахна още двапати в резолтат на което един лилав и оранжев лъч излетяха от пръчката му и се разбиха във вратата без да издадът какъвто и да е шум и да я повредят.
-Еми това е дано не се налага да се виждаме.Ітой погледна леля си право в очите, тя направи същото за около секунда.
-Нали разбра няма да п..
-Да!Момчето се осмихна и изчезна без звук.
Той се озова на зелена поляна. Гледката беше едно образна , трева до кадето му стигат учите с исключение на две напълно изсъхнали дървета . Небето беше облачно, не се забелязваха звезди. Единствената светлина тук идваше от лоната която в момента беше на два дни преди пълнолуние.и се показваше на половина от един облак Въздухът беше сух и горещ, не се осещаше никакъв ветрец. Момчето се огледа още единпът но не забеляза никаква следа от къща или нещо такова след което искрещя колкото може по силно по посока на двете дървета.
-СНЕИП! ЗНАМ ЧЕ СИ ТУК ВЪПРЕКИ ЧЕ НЕ ТВ ИЖДАМ! ИЗЛЕЗ ВЕДНАГА!-тои почака около половин минута след което продължи да крещи.
-Сивърс Снеип ела веднага! Излез!-отново почака но нищо не се случи.
-Започнах да се ядо…
-Аз вече съм ядосън Потър!-момчето чу познатия му гаден, мазен глас на преподавателя му по отвари цели пет години и защита срещу черни искуства за една. Гласът на предателя виновен за смърта на последния човек който чустваше почти като роднина. Дъмбалдор.
-Очаквах те Потър. Не беше нужно да си дереш гърлото. Разбра че си тук секунда след като се магипортира.
-Защо тогава..
-Не се появих веднага- пресече го отново мажът.
-Да
-Не е твоя работа Потър!
- Бил си в тоалетната когато алармата се е задействала. Не си излезнал по рано защото не си знаел дали съм сам. Мислел си си че съм с някой от ордена. Нали така , професрое.
-Овладял си…
-Да. Сега зада съм сигорен и в това което видях в жалкия ти мозък трябва да изпиеш това.-Момчето му хвърли една колбичка и мажът срещо него я хвана.
-Виждам че си напра…
-Пий!
-Позволяваш си много Потър!-въпреки нежеланието мажът отпи от течноста и се строполи на земята. Момчето отиде до него и му помогна да седне.по турски.
-Как се казвам?-запита то.
-Хари Потър!
-Как се казваж ти?
-Сивърс Снеип!-мажът гледаше тревата пред краката си без да отделяше поглед от нея.
-Какво се случи нощта в която загина Дъмбалдор?
-Дарко пусна смъртожадните през стаята на тайните. Аз бях в кабинета си когато Грейнджър ми съобщи. Естествено хукнах към кулата. Когато стигнах до стълбите, членовете на ордена на феникса вече се доелираха със смъртожадните. Искачих се по стълбата и преминах. Знаех че ще мина защото беше блокирана за всеки които се помъче да мине през нея зада достигне кулата освен ако неняма черният знак. Озовах се пред Дъмбалдор заобиколен от смъртожадни и Дарко. Тъкмо обмислях как да го освободя когато той влезна в съснанието ми и ми показа картина кадето ти, слагаше мантия невидимка и тои те спира с последни сили зада не налетиш на Дарко. След това ми показа картина в която тои пие течност позната под името Лека смърт която може да се предотврати единствено чрез отвара която се приготвя поне пет часа. След това той ми показа друга картина в която бяхме сами в кабинета му. Там той ми каза когато ти покажа този разговор и кажа “моля” искам да ме обиеш защото евентоално младият Малфой не е оспял да испълн задачата си до край и е в опасност и ти трябва да му помогнеш зада оживееш и да носиш информация на ордена. Сигурен съм че Хари ще ме разбере.-Мажът млъкна.
-Какво стана с Дарко?
-Беше истезаван с проклятието Круциус, след като Волдемор разбра че за малко е щял да го предаде.
-Какво е мястото ти сред смъртожадните?
-В момента може да се каже че има най голямо доверие в мен.
-По голямо от колкото Лестарж?
-Да!Много по голямо!Аз оспях да онищожа поти най големия му враг, враг от който Лестарж избяга позорно.
-А кой е най големия му враг?
-Ти.- отвърна мажът, все така загледан в тревата.
-Мразиш ли ме?
-Не.
-Защо тогава се отнасяше с мен като с хлебарка през всичките тези години в Хогуортс?
-Защото синът на един от най заклетите последователи на Волдемор беше в един випуск с теб. И това момче владееше олкуматика до известна степен и можеше по всяко време да разбере че съм те предопредил че ще се отнасям зле с теб само заради него. За да не каже на баща си, който при евентоално завръщане на Волдемор щеше да му съобщи, заради което аз нямаше да мога да се върна в редиците му, нещо което ме помоли да извърша Дъмбалдор още при пристигането ти.
-Би ли искал да подобрим отношенията си?- стомахът на момчето се сви, това беше жив човек които е имал тясна връска с баща му и майка му в оченическите им години.
-Естествено.
-Какви би иксъл да са ?
-Приателство, по вазможност голямо. Бих искъл да ъм човека на когото би се опрял при нужда..
-Какви бяха отношенията ми с майка ми?
-В първи и втори курс бяхме много добри приатели. След това в трети и четвърти курс ходихме.
-Но ти си бил от слидерин нали?
-Да.
-Защо тогава майка ми била приателка с теб и насичкото отгоре ти е била гадже?- момчето беше много объркано.
-Майкати не вярваше в разделението. Тя смяташе че всички трябва да сме в един дом а а не разделени. Че трябва да сме задружни а не да се састезаваме по между си. Също така не одобряваше куидчиа междо домовете. Смяташе че той е причината за недоверието и дразгите междо домовете.
-Защо сте се разделили ?
-Така и не разбрах. В края на четвърти курс тя доиде при мен в библиотеката кадето обикновено се срещахме и ми съобщи че иска да се разделим. Че всичко било свършило и че нямало бъдеще за нас. Каза ми че се била влюбила в Грифиндорец , след което се обърна и не ми проговори повече.
-За това ли я намрази?
-Не я мразех.
-Кои е бил грифиндореца?
-Джеимс Потър.
-Баща ми ?
-Да.
-За това ли го ненавиждаше ?
-Да.
-Според мен би трябвало да мразиш майка ми а не него но като и да е. Защо предаде родителите ми в нощта когато си чул пророчеството.
-Тогава бях един от новите смъртожадни и се стремих да се добера колкото се може по високо в ерархията зада шпионирам Волдемор и да докладвам на Дъмбалдор ако той се съгласи. По това време Дъмбалдор не предполагаше че съм в негововите редици и исках да се издигна в учите му като евентоално направя капан на Волдемор.
-Значи си решил да използваш родителите ми като примамка зада се издигнеш в учите на Дъмбалдор.- момчето започваше отново да ненавижда този човек.
-Не.
-Как не.
-По това време бях скъсал всякакви взаимоотношения с майкати. От това което подочувах от опкражението в което се намирах знаех че са се измъкнали единпът от лапите му. Знаех че някакво семеиство аврори се е спасило три пъти от него. Твоята майка не беше аврорка което знаех със сигорност, защото преследваха бащати които беше. Когато чух предсказаниет реших че щом са се оттървали три пъти, можеби ще оспеят и четвърти а и предсказанието гласеше че момчето ще бъде белязано като равен, предполагах че ще се занимава с него, а щом то му е равно евнтоално ще спаси себеси и родителите си които би трябвало да му помогнат , а и ние щяхме да бъдем там.
-Обаче всичко се объркало, нали?
-Да.
-Какво стана?
-Когато съобщих на Волдемор, тои реши че семеиството е Потърови, понеже бащати беше уловил двама смъртожадни сражаваики се с още един свой колека слрещо десет.
Аз истъкнах че те не са оспявали да избягат три пъти от него докато семейство Лонгботън но е но той ме поправи. Съобщи ми че предната седмица е пратил десетима смъртожадни да обият семейство Потърови тъй като бащати разправял на ляво и дясно че накрая Волдемор щял да си намери майстора, а и Джеимс вече бил пленил девет от новите смъртожадни.
-Мръсна гад, ще стоя над него докато го гледам как се гърчи.Ето- момчето извади от вътрешният си джоб отще едно шенце и го наля в устата на мажът пред него, след около десет секунди тои растърси глава.
-Но защо си…
-Спомняш?
-Да.
-Прибавих още няколко съставки.Зачи си спомняш всичко?
-Да.
-Не бях сигорен дали ще подеиства.Мислех че ефекта най много няма да се промени защотот…
-Но подеиства.
- Е?-запита момчето усмихвайки се- приатели? Се пак си бил гаджето на майка ми в ученическите и години.
-Да.-мажът се протегна и погали момчето по главата.-Сигорен съм че са ти го казвалимилион пъти но имаш очите на майка си. Какво ще правиш сега?
- Отивам в щаба. Идваш с мен. Естествено ако искаш.
- Според мен трябва първо да им съобщиш.
-Не се притеснявай. Хаиде че вече закасняваме, казах им че ще закаснея с половин час а минаха вече четирсет минути, пъ и чакам отговор от госпожа Олимпия.-момчето прибра двете стъкленицикоито бяха изпразнени на половина във вътрешния си джиб.
-Предполагам ще сабираш ордена?-мажът иступваше дрехите си.
-Дам. Хаиде той е на старото място.Отново е скрит аз сам пазителя.-момчето се магипортира и се озова на улица Гримаулд 12 след около секунда зад него се появи Снеип. Обстановката беше още по тягосна. Кофите за смет все едно бяха окопирали цялата улица. Почти всички прозорци бяха с решетки а няколко изпочупени. Слабата светлина на улицата идваше от единствения останал работещ фенер стаклото на който беше счупено на половина и се забелязваше крушката. Облаците тук бяха толкова гъсти че момчето си помисли че дори и да беше дванадесет на обят нямаше да осети разлика.
-Хайде къщата на Хари Потър и щабквартирата се намира на улица Гримаулд 12, Лондон.- Момчето не усети никаква разлика защотото то вече знаеше това но се сети как преди две години къщатата изникна пред учите му разбутвайки останалите.
-Хаиде да влизаме сигорно вече са се побъркали от претеснение.Особено госпожа Уизли, горката в момента е под голямо напрежение, ако може бади малко по мил спрямо нея иначе се дръж нормално, незнам дали ще могат да опазят тайната ако бъдат заловени.- момчето се усмихна и се насочи към дървената врата срещо него.
-Както кажеш , ами Рон и Хърмаяни?
-С тях също.-момчето сложи рака на дръжката натисная и вратата се отвори.
-Сигорен ли си за това?- попита мажът зад него.
-Да напълно.-пред момчето зееше непрогледен мрак но щом то престъпи прага ярка светлина почти го заслепи. Коридора в които се намира беше боядисан в бяло. Подът беше идеало глатък почти като стъкло и лъснат до блясък. Таванат също беше бял и на него имаше плоски кръкчета с големина на фудболна топка които светеха много ярко. Портрета на майката на кръсникът му беше свален и на негово място бяха окачени млако по малки портрети на Дъмбалдор,майка му, баща му и естествено кръстникът му.
Вратата срещо тях беше боядисана в червено както и стълбите които водеха до вторият етаж. Мажът зад него тъкмо се появи когато вратата се отвори и от там се появи Рон.
Момчето беше на възраста на Хари, но много по високо, луничките му от миналата година се бяха скрили и сега лицето му беше чисто, но бледо – вероятно от нощният живот които се налагаше да води.Косата му беше червена подстригана късо и леко щтръкнала.
-Хари, почнхме да се чудим какво да правим вече. Закасня с десет минути което не е нор….СНЕИП!КАК СМЕЕШ ДА СИ ПОКАЗВАШ НОСА ПОДЪЛ УБИЕЦ!-момчето бръкна в мантията си да извади пръчката си, но приателят му реагира по бързо и го обезоражи с едно движение.
-Виж Рон…
-Какво става тук?- Лупин влезна в коридора и огледа стоящите. Очите веднага му се спряха на човека зад Хари.
-Снеип-едва изшептя той след което светкавично изкара пръчката си но преди да я насочи към него тя изфръкна от рацете му и се озова в тези на хари.
-Хари как….?
-ПОДАЛ, МАЗЕН, ГАДЕН, ИЗМЕНИК-чу се глаз зад вратата- КАК СМЕЕШ ДА СИ ПОКАЗВАШ НОСА ТУК!-Вратата се отвори с трясък ина кастата стоеше Астор Муди.
-Олеле- прошепна момчето. В този момент сноп жълта светлина се стрелна към тях от пръчката на бившия аврор които крещеше-ЩЕ ТЕ НАКАРАМ НА ДА СЕ ГЪРЧИШ!
Малко преди да ги стигне момчето оспя да реагира и да отклони заклинанието което се разби в стената и остави голямо черно петно. В този момент се появи домашното духче Доби което при видът на Снеип замръзна и гледаше ту него ту Хари. Момчето нямаше време за обяснения защото още едно проклятие хвърчеше към тях следвнано от викът на аврора-Хари какво ти става!-Момчето одби успешни заклинанието и изкрещя.
-Стига ! СПРИ! АСТОР СПРИ!-аврора замръзна но не свали пръчката си която беше насочена право към лицето на Снеип.
-Защо да спирам?Той оби Дъмбалдор Хари
-Чуите ме всички! Дадодх витресериум на Снеип когато отидох да се разправям с него и го разпитах имено за това се забавих. Дъмбалдор е щял да омре и без неговата помощ.-тои се обърна към него след което продължи.- С Дъмбалдор излезнахме да търсим нещо което ще ни свърши работа. Снеип знаеше че това крие опасност но нищо друго. Бил е инструктиран да чака в кабинета си завръщането ни и при евентоална нужда от отвара да я приготви веднага.
-Ето за това когато бяхме в кабинета му- Чу се гласът на едно момиче с кестенява коса прилежно прибрана на опашка, не много висока с кафеви учи. Момичето също беше с леко бледо лице но иначе беше много по добре от червенокоското които явно беше на рабъ на силите си.-бяха нагласени наи различни цени съставки.
-Да работата е там че отварата която Дъмбалдор погълна има една единствена противоотвара.Знам как се приготвя противоотварата и са и нужни пет часа наи малко. Раяботата е там че Дъмбалдор е бил обречен вече, а Снеип е бил положил непростима клетва, всички знаете как работи тя, и ако Дарко не успее да обие Дъмбалдор е трябвало да го направи той иначе умира. На всичкото огоре аз бях заклещен под мантията невидимка без да мога да мръдна в компанията на смъртожадни и върколак. Дъмбалдор е решил, както бих постъпил и аз на негово място да оцели с един коршум не два не три а четери заека. Спасява мен, Снеип, Дарко , които вече е разколебан във верноста си към Волдемор и възможноста Снеип да се приближи Възможно най близо до Волдемор. Което смея да твардя е направил оспешно.
-Това…
-Може да не ви е достатачно но трябва да се задоволите. Распитах го и за други неща и разбрах защо Дъмбалдор му е вярвал и бил напълно прав като не ми е казал или на някой от вас. Без да се обиждате. Всички ще разберете когато опасноста отмине искам само да си спомните колко много обичах Дъмбалдор и колко много го мразех.-то посочи човека зад него- а сега сега му имам пълно доверие.
-Ще приема думите ти- аврора смъкна пръчкта си- но ще го държа под око постоянно.
-Добре. Сега доидоха ли всички.?
-Чакаме само Минерва. В министерството е разправя се с министара.-изсумтя Муди. Момчето миина покраи него и влезна в стаята кадето всички бяха настанали зада чуят и ако може да видят какво става в коридора. Момчето видя че там бяха само семеийство Уизли,Тонкс, Хагрид и още две нови момичета които момчето не познаваше.
-За какво се разправят. Ходуордс?
-Да Руфъс не ще да отвоеи училището.-отвърна той ръмжеижки и се насочи към един стол до голямата маса.
-Ясно ако тя не оспее ще приказвам с него о късно довечера. Така Седнете ако обичате.-Всички наобиколиха масата и седнаха, останаха три празни места в двата края. Едното беше мястото на Дъмбалдор, другото на професор Макгонагъл което се намираше сего то централното което сега заемаше момчето.
-Преди да започнем с основното бих искал да почетем паметта на професор Дъмбалдор с минутка малчание.-Всички станаха малчаливо и колкото се може по тихо и така стоя една минута след което Хари продължи.
-Както знаете, преди да ни напусне Дъмбаладор ми преподаваше части уроци, които имаха за цел да ме подготвят да се справя с Волдемор. Последния урок които, така да се каже ми беше преподаден беше срещата преди да излезнем с него. Незнам какво ви е казал за пророчеството.-момчето ги огледа на бързо- незнам дали изобщо го е споменавал но аз смятам че трябва да знаете какво гласи то. Да знаете каква садба чака мен и Волдемор в края на краищатата. Предсказанието е следното:
“ Този, със силата да победи Тъмния Лорд наближава... роден от тези, които три пъти са се спасили, роден на края на седмия месец... и Черния Лорд ще му сложи знак като равен, но той ще има сила, която Черния Лорд не познава... и единия трябва да умре от ръката на другия или нито един няма да може да живее докато другия е жив... този, който ще има сила да победи Тъмния Лорд ще бъде роден на края на седмия месец...”
-Така. Зада унищожим Волдемор трябва да се свърши огромна работа. Първо обаче трябва да организираме защита. Аз ще отида при великаните да преговарям с тях отново заедно с Хърмаяни иРон, ако са съгласни.-приятелите му се усмихнаха.-Професор Лупин ако може да отидете до българия от Виктор Крум разбрах че тамощните върколаци обмислят дали да се присъединят към Волдемор. Трябва да предотвратим това на всяка цена. После ще ти обясня по подробно ако си съгласен.-Мажът кимна в знак на съгласие.
-Астор ако си съгласен ще говоря с министара на магията да оглавиш управлението на аврорите, хем да го държиш под око а и да знаем колкото се може по скоро каде е ударил Волдемор. Ще имаш екип от 15-20 човека които се надявам ще пристигнат в другиден наи късно от Франция.Съгласен?
-Да но само докато трае всичко това, после искам да се отдам спокоино на пенсията си.- момчето се усмихна на коментара и продължи.
-Фред, Джорд вие ще патролирате при семеиство Дърси на смени. Оказа се че леля ми е магйосница самоук. Която въпреки че владее олкуматика не оспя да ми попречи, както и Снеип в прочем.- момчето со усмихна.-Сагласни?-Да отвърнаха двамата.
-Останалите от ваз ще поемат дежурства във Хогуортс, макар и да сте малко. Незнам дали има друг начин за влизане освен до сега познатите ни и онзи шкаф но не бива да рискуваме.Също така бих искал Хагрид ако може да сложиш гроп пред входа на училиштеото,естествено ако е сагласен.
-Няяш никви проблеми Хари. Тъкму мислех да предложа, не че ще може да спре едно стадо великани но поне ще всява респект.
- Джини понеже си малолетна няма да ти поставям нещо опасно, така се разбрах с майкати докато не навършиш 17 пък и аз не съм сагласен. Ти ще говориш с учениците които ще доидат в Хогуортс и ще ги питаш дали искат да се присъединят във Вода.-момичето кимна след което той продължи.
-Тонкс ще те помоля да поемаш збирките на Вода, за обучнието им когато ме няма.Аз ще оредя работата с министара.
-Значи това е. За охранта ще отговаря Макгонагъл но понеже тя е и директорка сигорно ще си назначи заместник. Това е засега очаквам вести от Швейцария и Сащ. Сега кои са двете момичета?
-Това са мои две приателки от Франция-отвърна Флюр.-Гарантирам за тях. Русата се казва Жанин а чернокосата се казва Ребека.-двете момичета се усмихнаха на Хари.
-Добре приатно ми е че сте решили да се присъедините.-той помалча малко.-Еми това е за сега, утре в осемчеса ще се срещнем отново.
-Сваршихме ли?-попита червенокоското, но получи един лакет от момичето с кестенявата коса до него.-оуу Хърмаяни.
-Да Рон свършихме.
-Трябва да поговорим горе в стаята.-отвърна приателя му.
-Добре оба4е искам да приказвам първо с Бил и Лупин в коридора.-Той стана и излезна, Бил, Рон и Лупин се спогледаха и го последваха, затваряйки вратата след себе си червенокоското продължи по стълбите на горе, изчакаха го докато чуят че затваря вратата след себе си.
-Какво има хари- започна Лупин.
-Това-той извади две малки стъклени колбички от вътрешният си джиб- това е нова отвара която забърках в чичо ми и леля ми. Трябва да спре пробразяването ви. Но ако не я пиете при следващите пълнолуния отново се превръщате. Нали разбираш нещо като отварата на Снеип само че тази окончателно спира преобразяването не исках да го казвам пред останалите зада не им давам напразни надежди. Имено с това ако проработи ще привлечем върколаците.
-Това е невъзможно, няма такава отвара Хари, оценявам загри…
-Знам че няма професоре. Прерових всички томове от забранения отдевл в библиотеката на Хогуортс, професор Макгонагъл ми ги прати по доби след като я помолих. Това е нова отвара. Сам съмя направил.Сигорен съм че деиства ето- той им даде шиенцата. Отварата е сложна правих я една седмица. Хубавото е че няма значение кога я приготвяш. Направил съм десет боркана, по пет за всеки. Нужни са ви по три големи глъдки вечерта преди трансформацията. Пробваите я сега, лошото е че Бил незнам дали ще има пълен ефект върху теб. До колкото разбрах само погледа ти се променя придрожен със жажда за кръв. Незнам отровата която е влезнала в крафта ти дали ще е достатачна да взаимодеиства с отварата.
- Е ще разберем след 2 дена.
-Добре сега отивам да приказвам с Рон.Тои се искачи по стълбата и зави по коридорчето и влезна във вратата в дясно от него.
В стаята имаше единично легло и бюро.Момчето се огледа, приателят му беше седнал на леглото и го гледаше.
-Какво има?
-Виж, Хари не ми се сърди, но трябва да поговорим за Джини.
-Какво за нея?-попита момчето въпреки че му беше пределно ясно на каде се насочваше разговора. То отиде придърпа стола на бюродо и седна.
- Мислил ли си че по този начин я излагаш на пъти по голяма опасниост?
-Какво имаш предвит?
-Ами ако я държиш на страна тя няма да знае какво става. Ти знаеш кои може да я отвлече въпреки че не си с нея. Все пак Хари тя ми е сестра. Волдемор знае че сме заедно почти на всякаде. Та ти я спаси във втори курс. Бяхте гаджета до преди седмица. Изобщо не се криехте. Цялото училище знаеше за ваз двамата. Мислиш ли че той няма да на учи когато половината му от смъртожадните имат деца в Хогуортс.
-Имено върху това мислех жялото лято. Незнам как да реша проблема.- момчето наведе главата си.
-Аз знам. Трябва да се саберете отново. Тя те обича Хари, както и ти нея. Не трябва да се раздфеляте заради Волдемор. Тя така или иначе ще бъде под постояна заплаха нека поне бъдете щастливи.
-Да о представяш ли си как ще се чувства тя ако мен ме убият и сме били заедно?
-Както ще се чувстваме всички. С тази разлика че ще тажи повече но това така или иначе няма да се промени ако останете разделени изчакващи победата над него. Искам да си помислиш за това, аз съм разговарял не единпат с нея тя само чака знак не е обиден аразбирате. Сега не го мисли има друго за което ще правиш хаиде да слизаме доло и дано не съм ти провалил вечерта.-Червенокосият стана и излезна в коридора изчаквайки го да излезе.
-Хадиде той тръгна към стаята за срещи която ползваха да се хранят когато нямаше срещи.- При се храних добре но не толкова колкото при майкати и в Хогуортс.
-Да мама знае как да готви.
Хари влезна в стаята масата беше претрупана с гозби всички бяха насядали вече но не бяха докосноли храната. Професор макгонагъл стана от стола си и се насочи към него.
-Честит рожден ден Хари.
имаите предвид че съм на работа фф съм го измислил но проблема ми е набирането.Правописа ми е зле но кво да правя не съм овладял българския като хората писмено, моля за извинение конструкцията на изреченията би трябвало да е нормална не съм чак толкова зле но запетаи... ъ, а,о,у,ф,в :)
надвам се да ви хареса
|
HP 7 FF
