|
hendy: редактирах главата, можете да я четете от тук
Извинявам се за всякакви грамати4ески/правописни грешки.Това е най-то4ния превод на които съм способна.
Бялата Гробница
Всички уроци бяха преустановени., всички изпити отложени.През последните няколко дни родителите на някои ученици ги бяха забързали да се прибират от Хогуортс – близначките Патил си бяха тръгнали преди закуската на сутринта след смъртта на Дъмбълдор и Захариас Смит беше придружен извън замъка от надменно-изглеждащия си баща. От друга страна, Шеймъс Финиган напълно отказа да се прибере с майка си вкъщи; те си направиха крещящо представление в Голямата Зала, което бе прекратено след като тя се съгласи че той може да остане за погребението.Тя имала проблеми да си намери подслон в Хогсмийд, Шеймъс каза на Хари и Рон, тъй-като всякакви магйосници се изливали в селището,подготвяйки се да отдадат последната си почит на Дъмбълдор.
Някакво вълнение бе причинено измежду по-младите ученици,които не я бяха виждали досега,когато бебешко синя каляска с размерите на къща, дърпана от дузина огромни крилати коне дойде рееща се от небето и кацна на края на Гората. Хари гледаше през един прозорец когато гигантската и красива жена с черна коса и маслинена кожа, слезе по стълбите и се хвърли в очакващите обятия на Хагрид. Междувременно няколко Министерски чиновници,включително и самия Министър на Магията бяха съпровождани в замъка. Хари усърдно избягваше контакт с който и да е от тях; той беше сигурен че рано или късно ще трябва отново да обяснява за последното излизане на Дъмбълдор от Хогуортс.
Хари, Рон, Хърмаяни и Джини прекарваха всичкото си време заедно.Прекрасното време сякаш им се подиграваше; Хари можеше да си представи какво щеше да бъде ако Дъмблдор не беше умрял и те имаха това време заедно в края на годината, изпитите на Джини свършили,напрежението от домашните премахнато...и час след час той отлагаше казването на нещо което знаеше че трябва да каже,правенето на нещо което знаеше че е правилно да направи, защото бе твърде трудно да се откаже от най-голямата си утеха.
Те посещаваха болничното крило два пъти на ден: Невил бе изписан , но Бил трябваше да остане под опеката на Мадам Помфри. Белезите му бяха все така ужасни, даже да бъдем честни, сега той имаше далечна прилика с Лудото Око Мууди, макар че слава богу с всички очи и крака, но характера му беше същият както винаги. Всичко което изглеждаше да се е променило в него беше че сега той бе започнал да харесва много сурови пържоли.
‘...ее затова е ‘убаво че се зени за мен’ каза Флйор щастливо,оправяйки възглавниците на Бил ‘защото Британзите препичат месото зи, винаги зъм го казвала’.
‘Предполагам че просто ще трябва да приема че той наистина ще се ожени за нея’,въздъхна Джини по-късно същата вечер,докато тя, Хари,Рон и Хърмаяни седяха до прозореза на Грифиндорската обща стая, гледайки към сумрачните поля.
‘Не е толкова лоша’каза Хари ‘ама е грозна’ добави набързо след като Джини си повдигна веждите и тя неохотно се изсмя.
‘Е предполагам че ако мама може да го понесе,мога и аз.’
‘Някой друг който познаваме да е умрял?’ Рон попита Хърмаяни, която внимателно четеше Ежедневния Пророк.
Хърмаяни потръпна от принудената твърдост на гласа му.ю
‘Не’ каза тя укорително,сгъвайки вестника ‘все още търсят Снейп,но засега няма ни следа.’
‘Естествено че няма’каза Хари който много се ядосваше всеки път когато темата се надигнеше ‘няма да намерят Снейп преди да намерят Волдеморт и като имаме в предвид че никога не са успяли да го направят за толкова време...’
‘Аз си лягам’ прозя се Джини ‘не съм спала много добре откакто...откакто...е...малко сън няма да ми навреди.’
Тя целуна Хари (Рон погледна на другата страна многозначително), махна на останалите двама и тръгна към момичешките спални. В момента в който вратата се затвори след нея, Хърмаяни се наведе към Хари с най-Хърмаянения възможен поглед.
‘Хари намерих нещо тази сутрин в библиотеката...’
‘Р.А.Б.?’ каза Хари,изправяйки се.
Той не се чустваше по начина по който се бе чуствал толкова често преди,развълнуван,любопитен,изгарящ от желание да стигне до дъното на някоя мистерия; той просто знаеше че задачата да разбере истината относно оригиналния Хоркрукс трябва да бъде изпълнена преди да може да направи поредната стъпка по мрачната и виеща се пътека лежаща пред него,пътеката по която той и Дъмбълдор бяха тръгнали заедно и за която знаеше че ще трябва да премине сам. Все още може да има цели четири Хоркрукса някъде там, и всеки един ще трябва да бъде открит и елиминиран преди да има дори възможност Волдеморт да бъде убит.Хари продължаваше да си повтаря имената, сякаш като ги слушаше щеше да ги приближи достатъчно за да ги докосне : ‘медалъона...купата...змията...нещо на Грифиндор или Рейвънклоу...медалъона...купата...змията...нещо на Грифиндор или Рейвънклоу..’
Тази мантра сякаш пулсираше в мозъка на Хари докато заспиваше и сънищата му бяха пълни с купи,медалъони и мистериозни обекти до които той не можеше да се добере, въпреки че Дъмбълдор му предлагаше въжена стълба която се превърна в змии, в момента в които Хари се опита да се покатери...
Той бе показал на Хърмаяни бележката която намери в медалъона сутринта след смъртта на Дъмбълдор, и въпреки че тя не разпозна веднага инициалите като принадлежащи на някой незначителен магйосник за който е чела, от тогава тя изтичваше до библиотеката малко по-често от колкото е нормално за някой който няма домашно за писане.
‘Не’ каза тя тъжно ‘опитах се ,Хари, но не намерих нищо...има няколко горе-долу известни магйосници с тези инициали – Розалинд Антигон Бънгс...Рупърт “Аксбангър” Брукстантън.... но те изобщо не се връзват. Ако съдим по бележката, човека който е откраднал Хоркрукса е познавал Волдеморт и не мога да намеря каквито и да било доказателства че Бънгс или Аксбангър някога са имали нещо общо с него...не всъщност става дума за...ами Снейп.’
Тя изглеждаше нервна дори да каже името отново.
‘Какво за него?’ каза Хари тежко, излягайки се обратно в стола си.
‘Ами просто че така да се каже бях горе-долу права за цялата тази история с Нечистокръвния Принц.’каза тя нерешително.
‘Трябва ли да ми натякваш Хърмаяни? Как мислиш се чувствам аз сега?’
‘Не-не- Хари нямах в предвид това!’тя каза прибързано,поглеждайки наоколо за да провери дали не са били подслушвани. ‘Просто бях права че Ейлийн Принс някога е притежавала книгата.Виждаш ли...тя е майката на Снейп!’
‘Помислих си аз че не е голяма красавица’каза Рон.Хърмаяни го игнорира.
‘Разглеждах из старите вестници и там имаше малка обява за това че Ейлийн Принс се омъжва за човек на име Тобаяс Снейп и малко по-късно обява че е родила-...’
‘-убиец’изплю Хари.
‘Е...да’каза Хърмаяни ‘Така че аз бях почти права. Снейп сигурно е бил горд от това че е бил наполовин Принс,разбираш ли? Тобаяас Снейп е бил мъгъл,от това което видях в вестника.
‘Да това се връзва’каза Хари ‘той би играл с чистокръвната си страна за да влезе в групата на Лусиус Малфой и останалите...същия е като Волдеморт.чистокръвна майка, мъгъл баща...засрамен от родителите си,опитвайки се да си извоюва страхопочитание използвайки черните Изкуства, измислил си интересно име – Лорд Волдеморт – Нечистокръвния Принц – как може Дъмбълдор да не е забелязал-?’
Той замлъкна поглеждайки през прозореца.Не можеше да се спре мислейки за непростимата вяра която Дъмбълдор имаше на Снейп...но както Хърмаяни нехайно му беше напомнила преди малко,той,Хари бе повярвал по същия начин....независимо от растящия лош нрав на заклинанията, той бе отказал да помисли лошо за момчето което било толкова умно и му помогнало толкова много...
Да му помогне...беше почти непоносима мисъл сега...
‘Все още не разбирам защо не те предаде за това че ползваше тази книга’каза Рон ‘Все пак би трябвало да е знаел от къде си научил всичко това’.
‘Той знаеше’каза Хари горчиво ‘Той знаеше когато използвах Сектумсемпра. Не му трябваше Легилименс...може да е знаел дори преди това със Слъгхорн говорейки колко съм брилянтен в Отвари...не е трябвало да си оставя книгата на дъното на този шкаф нали?’
‘Но защо не те издаде?’
‘Не мисля че е искал да бъде асоцииран с тази книга’ каза Хърмаяни ‘Не мисля че на Дъмбълдор е щяло да му хареса ако е знаел и дори Снейп да се е направил че не е негова Слъгхорн би познал ръкописа му веднага. Така или иначе книгата е била оставена в старата стая на Снейп и мога да се обзаложа че Дъмбълдор е знаел че майка му се е казвала “Принс”.’
‘Трябваше да покажа на Дъмбълдор книгата.’каза Хари ‘през цялото това време той ми казваше как Волдеморт е бил зъл и в училище и сега имам доказателство че и Снейп е бил-‘
“Зъл” е силна дума’ тихо каза Хърмаяни.
‘Ти си тази която постоянно ми казваше че книгата е опасна!’
‘Опитвам се да кажа,Хари, че твъде много виниш себе си.Аз мислех че Принца има гадно чувство за хумор, но никога не бих предположила че е потенциален убиец!’
‘Никой от нас не би предположил че Снейп ще...знаете’каза Рон.
Тишината падна над тях всеки потънал в собствените си мисли, но Хари бе сигурен че и те като него си мислят за идната сутрин,когато тялото на Дъмбълдор ще бъде оставено да почива.Хари никога не бе ходил на погребение преди това: нямаше никакво тяло за да погребват Сириус когато той умря.Той не знаеше какво да очаква и бе малко тревожен за това което можеше да види и за начина по който щеше да се почуства.чудеше се дали смъртта на Дъмбълдор щеше да му се струва по истинска след като свършеше погребението.Въпреки че имаше моменти в които ужасните факти надвисваха над него и го заплашваха,имаше празни бразди на безчуственост където,въпреки че целия замък говореше за това, той все още намираше да трудно да повярва че Дъмбълдор наистина го няма.Разбираемо той не беше,както със Сириус,търсил някаква вратичка,някакъв начин за Дъмбълдор да се върне...той потупа джоба си за студената златна верижка на фалшивия Хоркрукс,който той сега носеше със себе си навсякъде, не като талисман, а като нещо да му напомня,какво му костваше и какво оставаше да бъде свършено.
Хари стана рано за да си опакова нещата на следващия ден; Експресът Хогуортс щеше да замине един час след погребението. Долу, той намери настроението в Голямата Зала за усмирено.Всички носеха официалните си роби и никой не изглеждаше гладен. Професор Макгонъгол остави приличащият на трон стол в средата на масата празен.Стола на Хагрид също беше празен : Хари си помисли че може би не е могъл да се преживее закуската; но мястото на Снейп беше безцеремонно запълнено от Руфус Скримгур.Хари избягваше жълтеникавите му очи докато те сканираха залата; Хари имаше неприятното чувство че търсеха него. Във свитата на Скримгур Хари забеляза червената коса и странни очила на Пърси Уизли.Рон не даваше знак че го е забелязал освен с това че бучкаше рибата си с нежелана злоба.
На масата на Слидерин Краб и Гойл седяха и си шушукаха нещо.Въпреки че бяха доста едри момчета, изглеждаха странно самотни без високата,бледа фигура на Малфой между тях,казвайки им какво да правят. Хари не бе мислил много за Малфой.Цялата му неприязън беше запазена за Снейп, но той не беше забравил страха в гласа на Малфой на върха на Кулата, нито факта че той бе наклонил пръчката си преди другите Смъртожадни да пристигнат.Хари не вярваше че Малфой би убил Дъмбълдор. Той все пак презираше Малфой за неговото замесване в Тъмните Изкуства, но сега най-малката капчица съжаление се смеси с неговата антипатия.Къде беше Малфой сега,се чудеше Хари, и какво го караше да прави Волдеморт чрез заплашване че ще убие родителите му?
Мислите на Хари бяха прекъснати от изръгване в ребрата от Джини.Професор Макгонъгол беше станала на краката си и тъжното мрънкане в Голямата Зала спря веднага.
‘Почти е време’ каза тя. ‘ Моля последвайте вашите глави на къщата навън в полята.Грифиндорци след мен.’
Те се изнизаха от пейките в почти пълна тишина.Хари забеляза Слъгхорн начело на Слидеринската колона,носейки прекрасни емералдово-зелени роби ,бродирани със сребро.Той никога не беше виждал Професор Спраут,оглавяваща Хафълпаф да изглежда толкова чиста; нямаше дори една прашинка на шапката й, и когато стигнаха входната зала те намериха Мадам Пинс стояща до Филч, тя в дебело черно було което падаше до коленете й, и той в древен черен костюм смърдящ на препарати против молци.
Те бяха тръгнали,както Хари видя,към езерото. Топлината на слънцето погали лицето му докато следваха Професор Макгонъгол в тишина към мястото където стотици столове бяха изложени в редици.В центъра им имаше алея : отпред имаше мраморна маса с всички столове с лице към нея. Беше най-красивия летен ден.
Необичаен асортимент от хора се беше настанил в половината от столовете: оръфани и официални, млади и стари.Повечето Хари не можа да разпознае, но имаше някои които успя включително и членове на Ордена На Феникса: Кингсли Шакълболт, Лудото-Око Мууди,Тонкс,с косата и чудотворно върнала се към електриково розово,Ремус Лупин , с които тя изглежда държеше ръце,Мистър и Мисис Уизли, Бил подкрепян от Флйор и следван от Фред и Джордж които носеха якета от драконова кожа. След това там беше Мадам Максим,която заемаше два и половина стола само за себе си, Том собственика на Пробития Котел, Арабела Фиг, немощната съседка на Хари, косматия басист на Странните Сестри,Ърни Франг, шофйор на Нощния Автобус, и някои хора който Хари знаеше само по визия , като например бармана на Хогс Хед, и магйосницата която буташе количката с храните в Хогуортс Експрес. Призраците от замъка също бяха там, едва видими в искрящата светлина,забележими само когато се движеха, проблясквайки в блещукащият въздух.
Хари,Рон,Хърмаяни и Джини заеха местата в края на една редица до езерото.Хората си шепнеха : звучеше като бриз в тревата но птичата песен беше най-силна. Тълпата продължаваше да се уголемява ; със голяма симпатия към двамата,Хари видя как Луна помагаше на Невил да седне. Само те от ДА бяха откликнали на призива на Хърмаяни,през нощта когато Дъмбълдор умря, и Хари знаеше защо : те бяха тези на които ДА им липсваше най-много...сигурно те си бяха проверявали монетите редовно,надявайки се че ще има ново събиране...
Корнилиус Фъдж мина покрай тях ходейки към предните редици,физиономията му отчаяна,подхвърляйки зеленото си бомбе както обикновенно; Хари след това разпозна Рита Скийтър която,той беше вбесен да види,носеше тетрадка в ръката си, и след това с още повече яд видя Долорес Умбридж, с неубедително изражение на тъга върху жабовидното и лице, с черна кадифена панделка сложена над железните и къдрици. От вида на кентавъра Файрензи стоящ като пазител близо до ръба на водата тя се изправи и избяга на място доста по далеч.
Учителите седнаха последни.Хари можеше да види Скримгур изглеждащ покрусен и горд на първата редица с Професор Макгонъгол. Той се зачуди дали Скримгур или някой друг от всички тези важни хора наистина съжаляваше че Дъмбълдор е мъртъв.Изведнъж чу някакъв звук и забрави за Министерството докато се оглеждаше да види от къде идва.Той не беше единствения : много разтревожени глави се обръщаха,търсейки.
‘Ей,там’прошепна Джини в ухото на Хари.
И той ги видя в чистата зелена,осветена от слънцето вода,сантиметри под повърхността, ужасно напомняйки му на Инфери: хор от мер-хора пеещи на странен език който тои не разбираше,техните бледи лица развълнувани,лилавникавата им коса плуваща около тях. Музиката накара космите по врата на Хари да настръхнат,но не беше неприятна.Тя говореше много ясно за загуба и тъга. Докато гледаше надолу в дивите лица на певците,той почуства,че те поне наистина съжаляваха за смъртта на Дъмбълдор.Тогава Джини го побутна отново и той погледна наоколо.
Хагрид вървеше бавно по алеята между столовете. Той плачеше сравнително тихо,лицето му лъщящо от сълзите и в обятията му, увито в лилаво кадифеи обшито с златни звезди бе това което Хари знаеше че е тялото на Дъмбълдор.
Остра болка се появи в гърлото на Хари когато видя това: за момент странната музика и знаението че тялото на Дъмбълдор е толкова наблизо, сякаш изсмукваше топлината на деня.Рон изглеждаше бял и шокиран. Сълзи падаха тежко и бързо в пазвите на Джини и Хърмаяни.
Те не можеха да видят ясно какво ставаше отпред. Изглеждаше сякаш Хагрид е оставил тялото внимателно на масата.Сега той се връщаше обратно по пътеката,духайки носа си с високи трумпетни звуци които привличаха скандализирани погледи от някои,включително,Хари видя, Долорес Умбридж...но Хари знаеше че на Дъмбълдор не би му направило впечатление. Той се опита да направи прятелски жест с ръка към Хагрид докато минаваше, но очите на Хагрид бяха толкова подути че беше чудно как знаеше накъде отива. Хари погледна към задната редица към която Хагрид се запътваше и осъзна какво го водеше,защото там, облечен в яке и панталони с размерите на малка палатка,беше огромният Гроуп,грозната му скаловидна глава наведена, покорен,почти като човек.Хагрид седна до своя полу-брат и Гроуп го потупа силно по главата, така че краката на стола му потънаха в земята. За миг Хари поиска да се изсмее, но тогава музиката спря и той се обърна напред отново.
Малък мъж с коса на туфи,в обикновенна черна роба беше станал на крака и сега седеше пред тялото на Дъмбълдор. Хари не можеше да чуе както казваше човека.По някоя дума изплуваше от всичките молитви. ‘Благороден по душа’... ‘интелектуален принос’... ‘огромно сърце’...нямаше особено значение. Имаше малко общо с Дъмбълдор до колкото Хари го познаваше.Изведнъж той се сети идеята на Дъмбълдор с няколко думи:
‘глупак’,’остатък’,’мърморко’, ‘пощипване’, и отново трябваше да се сдържи да не се подсмихне...какво му ставаше?
Имаше мек плискащ звук и той видя че мер-хората бяха изплували на повърхността за да слушат и те. Той си спомни как преди две години Дъмбълдор беше полазил до ръба на водата,много близо до мястото на което седеше Хари сега,и беше говорил с мер-кметицата на техния език.
Хари се почуди от къде Дъмбълдор знаеше мерски.Имаше толкова много неща които искаше да го попита,толкова много неща които бе трябвало да каже...
И тогава,без предупреждение,го връхлетя, потресаващата истина,по-пълна и по-неуспорима от колкото беше досега. Дъмбълдор беше мъртъв,загинал...той стисна студения медалъон толкова силно че го заболя, но не успя да спре горещите сълзи които се стекоха от очите му; той погледна настрани от Джини и останалите и се загледа надалеч отвъд езерото, към гората, докато малкия мъж в черно продължаваше да каканиже...нещо се размърда измежду дърветата. Кентаврите също бяха дошли да изкажат последна почит. Те не излязоха на открито но Хари ги видя стоящи някак вдървено, почти скрити в сянката, гледайки магйосниците,лъковете им висящи отстрани. И Хари си спомни първото си кошмарно пътуване в гората,първия път когато беше видял нещото което тогава беше Волдеморт,и как се беше изправил пред него,и как той и Дъмбълдор обсъждаха борбата за изгубена кауза. Важно е ,беше казал Дъмбълдор, да се бориш и бориш и да продължаваш да се бориш, защото само тогава злото можело да бъде държано надалеч,макар и не унищожено напълно...
И докато Хари седеше под слънцето той видя изключително ясно как всички хора които го бяха обичали,бяха застанали пред него, майка му,баща му,кръстника му, Дъмбълдор, твърдо решени да го опазят, но сега всичко бе свършило.Той не можеше да остави никой друг да застане между него и Волдермот;трябваше завинаги да изостави илюзията че е трябвало да загуби когато е бил на една година : трябваше да осъзнае че родителската любов значи че нищо не може да го нарани.Нямаше събуждане от този кошмар,нямаше утешителен шепот в ноща че всъщност е в безопасност, и всичко е само във въображението му, последния и най-големия му закрилник бе умрял и сега беше абсолютно сам,повече от всякога.
Дребния мъж в черно беше свършил с речта си и си беше седнал на мястото.Хари чакаше някой друг да стане на крака; той очакваше речи,вероятно от Министъра,но никой не помръдна.
Тогава няколко души изпищяха.Ярки,бели пламъци бяха изригнали около тялото на Дъмбълдор и масата на която лежеше; горяха все по-високо и по-високо,прикривайки тялото.Бял пушек се издигаше на спирали във въздуха и правеше странни форми: Хари си помисли,за един спиращ сърцето момент,че един феникс бе излетял щастливо в синевата, но в следващата секунда огънят бе изчезнал.На негово място имаше гробница от бял мрамор, заграждаща тялото на Дъмбълдор и масата на която то бе лежало.
Имаше още няколко възклицания когато дъжд от стрели преминаха през въздуха,но те паднаха далеч от тълпата. Хари знаеше че това беше знак на респект от кентаврите и той видя как те се обърнаха и изчезнаха в гората.
По същия начин,мерхората потънаха бавно в зелената вода,и бяха изгубени от поглед.
Хари погледна Джини,Рон и Хърмаяни : лицето на Рон беше изкривено сякаш слънцето го заслепяваше.Лицето на Хърмаяни беше лъскаво от сълзите,но Джини вече не плачеше.Те се спогледаха и той видя че тя имаше същия твърд и изгарящ поглед който беше видял след като бяха спечелили купата по Куидич докато той лиспваше и в този момент той осъзна че те се разбираха перфектно и че когатои кажеше какво ще направи, тя нямаше да отвърне ‘Бъди внимателен’ или ‘Не го прави’, а щеше да приеме решението му,защото не бе очаквала друго от него.И той се приготви да каже това което знаеше че ще трябва да каже,от както Дъмбълдор умря.
‘Джини слушай...’каза той много тихо,докато шума от различни разговори около тях се увеличи и всички си станаха на краката. ‘ Не мога да бъда с теб повече.Трябва да спрем да се виждаме.Не можем да бъдем заедно’.
Тя каза с странно изкривена усмивка ‘За някаква глупава и благородна кауза е,нали?’
‘Беше като...като нечий чужд живот ,последните няколко седмици докато бяхме заедно’ каза Хари ‘Но не мога...не можем...вече има неща които трябва да направя сам.’
Тя не плака,просто го погледна.
‘Волдеморт използва хора които са близки на враговете му.Веднъж вече те е ползвал за примамка,и тогава само защото ти си сестра на най-добрия ми приятел.Представи си колко ще е опасно за теб ако продължим връзката си.Той ще знае,ще разбере. Ще се опита да се докопа до мен,през теб.’
‘А ако не ме е грижа?’ каза Джини ядосано.
‘Мен ме е.’каза Хари ‘Как мислиш щях да се чуствам ако това беше твоето погребение....и то беше по моя вина...’
Тя погледна настрани от него,отвъд езерото.
‘Аз така и не се отказах от теб’ каза тя. ‘Не наистина.Вечно се надявах...Хърмаяни каза да си живея живота,дори да излизам с други хора,за да се поотпусна около теб,защото преди никога не можех да говоря ако ти беше в стаята,помниш ли? И тя помисли че може би повече ще ме забелязваш ако се държа по като себе си’
‘Умно момиче е Хърмаяни’ каза Хари ,опитвайки се да се усмихне ‘Просто ми се иска да те бях попитал по рано.Можели сме да имаме толкова време...месеци...години даже...’
‘Но ти си бил твърде зает да спасяваш магйосническия свят’ каза Джини,почти смеейки се ‘Е...не мога да кажа че съм изненадана.Знаех си че това ще стане на края.Знаех че няма да си щастлив освен ако не преследваш Волдеморт.Може би точно за това те харесвам толкова.’
На Хари му бе твърде трудно да мисли за тези неща и не смяташе че ще измисли решение ако продължи да седи до нея.Той видя че сега Рон държеше Хърмаяни и я галеше по косата докато тя плачеше на рамото му и сълзи капеха от върха на собствения му дълъг нос. С отчаян жест, Хари стана обърна се с гръб към Джини и гробницата на Дъмбълдор и тръгна да ходи около езерото. Ходенето беше доста по-поносимо от колкото седенето на едно място: точно както намирането на Хоркруксите възможно най-скоро и убиването на Волдемор щеше да бъде по-добро усещане от колкото чакането да го направи...
‘Хари!’
Той се обърна. Руфъс Скримгур куцаше забързано към него по брега,облягайки се на бастуна си.
‘Надявах се да поговорим...имаш ли нещо против ако походя малко с теб?’
‘Не’каза Хари безразлично и продължи по пътя си.
‘Хари това беше ужасяваща трагедия.Не мога да ти обясня колко възмутен бях да разбера за нея.Дъмбълдор беше наистина велик магйосник. Имахме своите различия,знаеш,но никой не знае по-добре от мен-’
‘Какво искате?’ попита Хари остро.
Скримгур изглеждаше раздразнен, но бързо промени изражението си,както преди,към това на съчуствено разбиране.
‘Ти естествено си потресен’каза той ‘Знам че беше много близък с Дъмблдор.Мисля че ти си бил най-любимия му ученик.Връзката между вас двамата-’
‘Какво искате?’повтори Хари,спирайки.
Скримгур също спря,подпирайки се на бастуна и се вгледа в Хари,изражението му проницателно.
‘Носи се дума,че си бил с него когато е напускал училището, в нощта на смъртта му’.
‘чия дума?’ каза Хари.
‘Някой омагйосал един смъртожаден на върха на кулата след като Дъмбълдор умрял. Освен това горе е имало две метли. Министерството може да събере две и две, Хари.’
‘Радвам се да го чуя.’каза Хари. ‘Е,къде ходих с Дъмбълдор и какво правих си е моя работа.Той не искаше хората да знаят.’
‘Tази лоялност е достойна за уважение разбира се.’каза Скримгур който явно трудно сдъжаше раздразнението си. ‘ Но Дъмбълдор го няма вече Хари.Няма го.’
‘Той наистина ще изчезне от училището единствено когато никой тук не е лоялен към него’каза Хари смеейки се въпреки нежеланието си.
‘Мило мое момче...дори Дъмбълдор не може да се върне от-’
‘Не казвам че може.Не бихте разбрали.Но нямам какво да ви кажа.’
Скримгур се поколеба и после каза с тон който явно предполагаше че е деликатен ‘Министерството може да ти осигури най-различни видове защита Хари.Бих се радвал да ти оставя няколко Аурори-’
Хари се изсмя.
‘Волдеморт иска да ме убие собственоръчно и Аурорите няма да го спрат.За това благодаря за офертата,но не благодаря.’
‘Значи’каза Скримгур,гласър му вече студен ‘услугата за която те помолих по Коледа-’
‘Каква услуга?А да...онази в която казвам на света каква прекрасна работа правите в замяна на- ’
‘В замяна на това да повдигнеш духа на всички!’отряза Скримгур.
Хари го обмисли за момент.
‘Освободихте ли Стан Шънпайк?’
Скримгур стана неприятно лилав на цвят,и много заприлича на чичо Върнън.
‘Виждам че си- ’
‘човек на Дъмбълдор до мозъка на костите.’каза Хари ‘това е така.’
Скримгур го изгледа кръжнишки за момент,след това се обърна и закуцука надалеч без да каже и дума.Хари можеше да види Пърси и останалата част от делегацията на Министерството които го чакаха,хвърляйки нервни погледи на подсмърчащият Хагрид и Гроуп,които все още седяха на местата си. Рон и Хърмаяни бързаха към Хари,подминавайки Скримгур които ходеше в обратната посока;Хари се обърна и бавно продължи да ходи чакайки ги да го настигнат, което те най-накрая направиха под сянката на един бук,под който бяха седяли и в по-щастливи времена.
‘Какво искаше Скримгур?’ прошепна Хърмаяни.
‘Същото което искаше и по Коледа’ сви рамене Хари ‘Искаше да му дам вътрешна информация за Дъмбълдор и да бъда новото рекламно лице на Министерството.’
Рон изглеждаше сякаш се бори със себе си за момент след това каза високо на Хърмаяни ‘Виж,моля те ме остави да се въдна и да ударя Пърси!’
‘Не’каза тя твърдо хващайки го за рамото.
‘Ще ме накара да се чуствам по-добре!’
Хари се засмя.Дори Хърмаяни се поусмихна въпреки че усмивката и избледня щом се обърна към замъка.
‘Не мога да живея с идеята че може никога да не се върнем’ каза тя меко ‘как може Хогуортс да затвори?’
‘Може би няма’ каза Рон ‘Не сме в по-голяма опасност тук от колкото вкъщи нали? Навсякъде е еднакво сега.Дори бих казал че Хогуортс е по-безопасно,вътре има повече магйосници да защитават мястото.Какво мислиш Хари?’
‘Аз няма да се върна,дори да отвори’каза Хари.
Рон го зяпна,но Хърмаяни каза тъжно ‘Знаех си че ще кажеш това.Но какво ще правиш?’
‘Връщам се при Дърсли още един път,зашото Дъмбълдор искаше да го направя’ каза Хари ‘ но ще е кратко посещение и след това ще изчезна за добро.’
‘Но къде ще отидеш ако не се върнеш в училище?’
‘Мислех си че мога да се върна обратно в Пещерата на Годрик’ измрънка Хари. Той имаше тази идея в главата си от както Дъмбълдор умря. ‘За мен всичко започна там.Просто имам чувството че трябва да отида там.И може да просетя гробовете на родителите ми,това би ми харесало.’
‘И след това какво?’попита Рон.
‘След това трябва да намеря останалите Хоркрукси нали?’каза Хари,очите му гледащи към бялата гробница на Дъмбълдор,отразена във водата от другата страна на езерото. ‘Това е което той искаше да направя,той за това ми каза всичко за тях.Ако Дъмбълдор е бил прав-сигурен съм че е – още има четири от тях някъде там.Трябва да ги намеря и унищожа и след това трябва да тръгна след седмата част от душата на Волдеморт,частта която е все още в тялото му,и аз съм този който ще го убие.И ако срещна Сивиръс Снейп по пътя’ той допълни ‘толкова по-добре за мен и толкова по-зле за него.’
Последва дълга тишина.Тълпата почти се беше разпръснала,войниците сега настаняваха огромната фигура на Гроуп в широка лодка,докато той прегръщаше Хагрид,чийто тъжни вопли още ехтяха над водата.
‘Ние ще сме там,Хари’ каза Рон.
‘Какво?’
‘В къщата на чичо ти и леля ти’каза Рон ‘и след това ще дойдем с теб където и да отиваш.’
‘Не-’каза Хари бързо; той не беше очаквал това,той искаше от тях да разберат че ще предприеме това най-опасно патуване сам.
‘Ти ни каза веднъж’ пророни Хърмаяни тихо ‘че имаме време да се откажем ако искаме.Имахме време нали?’
‘С теб сме каквото и да стане’ каза Рон ‘Но приятелче,ще трябва да дойдеш до къщата на майка ми и баща ми преди всичко останало дори Пещерата на Годрик’
‘Защо?’
‘Сватбата на Бил и Флйор,помниш ли?’
Хари го погледна слисан; идеята че нещо така нормално като сватба все още можеше да съществува изглеждаше невероятна,и все пак прекрасна.
‘Да не трябва да изпускаме това’каза той накрая.
Ръката му автоматично се сви около фалшивия Хоркрукс, но въпреки всичко, въпреки тъмната и извита пътека която се излягаше пред него,въпреки последната среща с Волдеморт която трябваше да се състои,дали след месец,година или десет, той почуства как сърцето му подскача при мисълта че все пак оставаше поне един последен златен ден изпълнен с мир на който да се радва с Рон и Хърмаяни.
I tried to see things from your point of view but I couldn't stick my head that far up my ass!
Редактирано от hendy на 29.08.05 18:23.
|
Преведох я накрая!
