***
Брет седеше на стълбите на входа на замъка и зяпаше някъде в далечината.Лори и Гала стояха до нея и я наблюдаваха в очакване.Нито едната от тях не смееше да зададе въпорс на Брет.А тя, загледана към Забранената гора, не даваше признаци скоро да започне да разказва съня си.Тя въздъхна дълбоко и се обърна към Лори и Гала които с облекчение че няма да чакат повече се усмихнаха.
-Гала, спомняш ли си деселмана който видя?
-Разбира се, обаче си мислех че нямат особено значение за теб деселманите...
-Аз бях деселмана, Гала!-Брет я погледна сякаш се страхуваше че няма да я разберат.
-Знаем, че беше деселмана, Брет, нали те видяхме докато бяхме при Вол...При ти-знаеш-кой...-Лори гледаше Брет със съчувствие.
-Не, не разбираш, аз наистина бях там...-Брет я погледна ядосано, но видя неразбиращите изражения по лицата на Гала и Лори и каза-Добре, забравете, няма значение вече...Беше просто сън, не би трябвало да означава нищо...
В същият момент Брет млъкна усещайки нечие присъствие зад гърба си.Тя се обърна рязко и се озова точно пред Рон Уизли.
-Какво искаш, Уизли?!-тросна му се Брет.
-Ъъъ...нищо..аз само...дойдох да ви питам...да ви кажа...честито че победихте на мача!
-Уизли, мача беше преди 2 месеца!
-Ъъъ...ами да, но тогава забравих да ви кажа честито...-Рон се изчерви и се обърна.Изтича към поляната където го чакаха Хърмаяни и Хари.
Брет повдигна вежда и се обърна към Лори и Гала, които също гледаха към отдалечаващия се Рон с неприязън:
-Какво ви говорех?
-За съня си...-каза бързо Лориен, горяща от нетърпение да научи какво беше взело страха на Брет през последните няколко дни.
-А...ами...беше...странно...страшно...сънувах че...-Брет изведнъж млъкна.
Лори и Гала я погледнаха с очакване.
-З-каза появилият се зад тях Меджика, гледайки в очите Брет, които бяха придобили странно стъклен вид.
-Меджик, здравей-каза с усмивка Лори-Не сме те виждали от няколко дни, къде се изгуби?
-А?Ами уча...
-Кофти...Меджик, за тренировка ли ще ни викаш?
-Не, идвах да ви кажа че следващата ни среща с вие-знаете-кой е тази вечер.В Забранената гора...Брет, какво ти има?
-Кое?-Брет сякаш се събуди от някакъв сън, погледна Меджика със заспал поглед и каза-Тази вечер, полунощ?
-Да.Среща в общата стая в 11:30.
-Ок-казаха Лори и Гала.-Хайде на вечеря.
Брет ги последва по стълбите към Голямата зала и проклинаше безоблачното небе.Пълната луна се виждаше перфектно, а Брет много добре си спомняше че в съня й луната беше в пълнолуние...
....
Тази вечер, забранената гора беше кръстосвана от много хора.Към единият й край се приближаваше малка група, състояща се от Ная, Снейп и Хари Потър.Те вървяха бавно покрити от мантията невидимка на Хари.Пристъпваха бавно и тихо и се молеха малките облачета да не открият луната поне докато с Ная не навлязат по навътре в гората.
В другият край пък Меджика водеше своите съученици и приятели към вътрешността на гората.Лори и Гала го следваха с любопитство.Но Брет се двоумеше при всяка своя стъпка.Най-накрая достигнаха една равна зелена поляна и спряха.Брет се приближи треперейки към Лори и Гала и им каза заеквайки:
-Т-т-това е м-мястот-т-о...
Меджика се обърна към нея.Тя го погледан и пребледня още повече.Спомни си съня си още по-добре, сякаш се намираше в него, а всъщност това и ставаше...Тя си спомни и мъртвешко бялото лице и как лунната светлина го огряваше...Брет почуства слабост и падна на тревата...
....
От третата страна на гората пък навлизаше трети човек.Професор Хъмбрийдж, новият учител по отвари се приближаваше към сърцевината на гората и беше на няколко крачки Ная, Снейп, Потър и групата смъртожадни.
Нито една от трите групи не осъзнаваше и не подозираше присъствието на другите две.Смъртожадните стояха и чакаха на поляната, Ная, Снейп и Потър се криеха в сенките на дърветата, а проф. Хъмбрийдж приближаваше измежду храсталаците мястото на евентуалната среща на първите две групи от хора.Точно в този момент вой раздра тишината и накара всички да застанат на ноктите си.Лунен лъч се прокрадна през короните на дърветата и освети лицето на Ная което се беше изкривило от болка.Лунен лъч освети и Брет, чиито очи, отново станали стъклени, се рееха из нищото и издаваха невероятен ужас.
-Върколак!-прошепна Меджика и Брет изпищя в съня си, спомняйки си най-накрая от какво беше раната на шията на мъртвият в съня й.Това го беше убило.
-Върколак!-извика и Хари Потър гледайки с ужас преобразяващата се Ная.Снейп го дръпна на страна в сенките на дърветата и двамата зачакаха.
Хъмбрийдж се сепна и издави пръчката си.”Лумос”прошепна професорът и върхът на пръчката му блесна.
“Върколак”беше единсвтената мисъл в главите на всички които се намираха в Забранената гора в този момент.Но никой не осъзнаваше че върколакът който всички бяха чули се приближаваше към някой от тях в този момент...Готов да убие първата си жертва от миналото пълнолуние насам...
***

като пълем егоист съм писала почти само за себе си
малко стана мрачно, напоиследък все такива неща пиша, тц тц, не е на добре...
какво друго?
а да, подсказала съм ви достатъчно кой умира и сега отново оставям най гадната и трудна част на някой друг:)
и оставям на него да реши :
1.кой би умрял
2.кой евентуално може да бъде спасен
3.дали ще успеят да спрат нио да убие някой си
4.дали ще го приберат в замъка и ще го върнат на добрата страна
5.дали хъмбрийдж ще направи нещо на лунните близнаци
6.дали някой ще разбере за волдемор и младите смъртожадни
7.дали хари ще види лупин

и т.н.
вижте, правя ви работата интересна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите