идеално / Я! Архивите са живи / Горещи точки: войната в Южна Осетия

Значи да поразкажа на две на три.

Предимно бях в Тбилиси, но се поразходих и на изток почти до границата с Азербайджан, както и на север малко по долината на река Арагви, където и се приближих максимално до т.нар. Южна Осетия - на около 4 км.

Като цяло войната се усеща - още преди да кацна се виждаха мини-кратери от руските бомбардировки в района на международното летище на Тбилиси.

Затвърдиха се и някои от моите представи, а именно:

- Грузинците като народ нямат нищо общо с руснаците. Различен, горд народ, различен език, различна култура, различни традиции... просто са страшно различни във всяко едно отношение. Това, че са били окупирани и завладявани от Русия (или "влизали доброволно в състава й", според руското посолство и Last Roman) не ги е претопило. Дори останах с впечатлението, че на нас 45 години в Комунистическия блок са ни се отразили много по-зле на националното самосъзнание, отколкото на тях 70 в СССР;

- Никой в Грузия (вече) не обича Русия. В това се убедих многократно. Имагинерните топли чувства, които човек би си помислил, че може да има между две съюзни социалистически републики просто липсват;

- Михаил Саакашвили е възродил тази държава. Това е всеобщото мнение и впечатление на самите грузинци (както и на някои външни икономически анализатори, разбира се), че след идването на Миша нещата са се подобрили значително. Едно от най-важните му постижения, според мен, е, че в момента в Грузия корупция на ниско ниво няма. Не можеш да подкупиш полицай или чиновник. А това носи и своите плодове. Например - новият терминал на летището в Тбилиси е построен за 4 месеца и по мое скромно мнение е много по-добър от нашето летище, при все, че на нас това ни отне години. Второто нещо е, че той през всички тези години се опитва да превърне Грузия в наистина независима (от Русия) държава - преориентиране на газовите доставки от Азербайджан, и др. Това е и една от причините той да е толкова неудобен на руските агресори;

- Войната е безумна. Един от хората, с които разговарях например, ми сподели, че има много добър приятел осетинец и че никога между тези два народа не е имало нито неприязън, камо ли омраза или нещо друго;

Изобщо, резултатът от руските многогодишни "миротворчески" усилия е виден. Русия доказа, че не може да бъде миротворец, защото зае страна в един изкуствено създаден от самата нея конфликт. Кой въоръжаваше толкова години осетинците? Какво ти въоръжаваше... направо натъпка с оръжие тази област на Грузия...

Ако мога да илюстрирам отношенията между Русия и Грузия, то имам впечатлението, че Грузия хем е получила развод, хем въпреки всичко Русия я иска за себе си и не може да приеме тя да бъде независима. А Саакашвили се опитва да я направи независима, колкото и трудно да се оказва това.

Иначе като цяло си е беднотия, общо взето като тук преди 10-15 години, но наистина останах с усещането, че са поели по правилен път, стига руските комплексари от КГБ да спрат да им пречат.

Само на два пъти ми се наложи да говоря на руски, във всички други ситуации извършвах комуникациите на френски или английски, а за ординерните неща на улицата ми беше достатъчен и малкото грузински, който поназнайвам. Младите хора не знаят руски.