|
Русия все повече заприличва на въоръжена до зъби агресивна газово-нефтена джамахирия.Руската империя днес е далеч от по-сполучливия (за сега) китайски модел.
из лекции на УНСС
2.Военни разходи (разходи за отбрана и сигурност)
При установяването на този вид разходи обикновено се изхожда от потенциалната военна ситуация, от необходимостта да се гарантира сигурност на държавните граници и целостта и независимостта на държавата.
През 70-те години на миналия постепенно започва да се очертава преминаване от ерата на противопоставянето в ерата на преговорите между тогава съществуващите два блока. Този процес очертава тенденцията към съкращаване на военните разходи като относителна част от БВП на отделните страни, която продължава и до днес. Понастоящем те се движат в границите от около 3% от БВП за Япония, Канада и Германия, 7,5% за Китай, над 12% за бившия СССР и над 7% за САЩ.
Военните разходи на България са фиксирани на 2,6 на сто от Брутния ни вътрешен продукт - ангажимент, поет във връзка с приемането на страната в НАТО. Разпределението на бюджета за отбрана по направления на разходите следва тенденцията за намаляване на разходите за личен състав като до 2007 г. тези разходи ще намалеят до 43,5% от общите разходи за отбрана. Фокусът се премества върху капиталовите разходи като стремежът е да се осигурят не по-малко от 30 % от бюджета за отбрана за инвестиции. По този начин ще се осигури адекватно ниво на модернизация на въоръжението, техниката и военната инфраструктура в Министерство на отбраната.
и оттук
[Reuters]
...
В доклада се посочва, че в световен мащаб военните разходи са нараснали с 45 на сто през последните десет години. През 2007 г. увеличението на оръжейните разходи е било с 6 на сто по-голямо, отколкото през 2006 г.
Миналата година разходите за отбрана в света са възлезли на 1,339 трилиона долара (851 млрд. евро). 45 на сто от тези разходи се падат на САЩ. Сумата им съответства на 2,5 на сто от БВП в световен мащаб или по 202 долара /128,4 евро/ на човек.
По внос на оръжие в доклада Гърция е подредена след Китай, Индия и Обединените арабски емирства. След нея е Южна Корея.
По разходи за отбрана Великобритания заема второ място след САЩ с 59,7 млрд. долараСледва Китай - с 58,3 млрд. долара, който по този показател надминал Франция..
СИПРИ предупреждава, че Франция, Великобритания, Китай, Индия и Пакистан разработват нови ядрени ракети и че американските и западноевропейски оръжейни компании държат монопола върху почти целия пазар, като 92 на сто от продажбите през 2006 г. са осъществени от американски компании.
Изводи?
Опит за прогноза на бъдещето, диктувано от САЩ и Китай
Виктор Бълмър-Томас, директор на Британския кралски институт за международни отношения
...
Ще запазят ли САЩ своите позиции през 2020 г.?
САЩ ще харчат за своите въоръжени сили по 681 до 788 милиарда долара (по цени от 2005 г.) - много повече от другите страни. Разходите за изследвания и разработки гарантират, че военните им технологии ще са най-съвременни, а самото оръжие ще се произвежда на практика изцяло в САЩ. Доминиращото положение на САЩ ще обхване и космоса, където те по всяка вероятност ще запазят лидерството си в оръжейната и технологическата сфера.
САЩ ще запазят вероятно и значително политическо влияние, макар и без да е доминиращо. Поради нахлуванията в Афганистан и Ирак значително ще спадне броят на американците, които вярват, че употребата на сила в чужбина може да е полезна. Въпреки че САЩ ще останат най-голямата световна икономика, относителният дял на икономиката им ще намалее. Американските ценности вече няма да се радват на тъй широко световно признание както преди, американската попкултура ще запада, а стоките и услугите от САЩ все повече ще бъдат заплашвани от конкуренцията на другите държави. И все пак "американският век" ще включи и значителна част от 21-ото столетие.
Реални претенденти за титлата "свръхсила" освен Китай до 2020 г. може да станат
Евросъюзът, Русия и Индия
ЕС демонстрира добри резултати в икономиката и търговията - ще запази позициите си в тези сфери и занапред. До 2020 г. еврото може да стане и водеща резервна валута. Културната притегателност на ЕС ще нарасне, а повечето европейски страни ще успеят да интегрират етническите си малцинства. Членките на ЕС обаче имат твърде различни подходи към проблемите на сигурността. И затова, макар и свръхсила в икономически план, ЕС няма да премине в тежката категория в политиката и сигурността.
На пръв поглед Русия има повече шансове да получи статута на свръхсила до 2020 г. За разлика от лидерите на ЕС руското ръководство вярва в собствените си сили - нещо необходимо за придобиването на такъв статут. Шансовете на Русия да стане свръхсила все пак обаче са твърде малки. Първо, Русия се намира в демографски спад. Второ, тя стана петролна сила и затова е много уязвима от външни шокове на енергийния пазар. Трето, руската армия се формира от наборници и е с нисък боен дух.
Нещата естествено може да се променят през идните 15 години. Където обаче и да погледнем - в Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, Дагестан, Таджикистан или дори в Чечения - Русия само брани предишните си позиции, без да претендира за нови. И през следващите 15 години руското ръководство вероятно ще има прекалено много грижи по поддържане на статуквото, за да отбележи нов напредък. При това Русия засега не е успяла да създаде инструменти за държавна политика /тоягата и моркова/, с които да прокарва националните си интереси.
Русия е заседнала в миналото, но това съвсем не важи за Индия. Впрочем нейните шансове до 2020 г. да стане свръхдържава също са твърде скромни. Икономиката й бързо расте, но този растеж е нестабилен заради лошата инфраструктура, социалните проблеми, корупцията и сложните механизми за вземане на политически решения.
Индия ще се бори, за да повиши своята политическа тежест. Като един от лидерите на Движението на необвързаните и противник на империализма Индия се притеснява да използва тоягата и не може да си позволи големи разходи за моркови. Липсва й също и вяра в себе си. Индия може да стане голяма сила от регионален мащаб, но не и свръхсила.
Китай още не е свръхсила, но това най-вероятно ще се промени
през идните 15 години. Към 2020 г. военните му разходи ще нараснат до 400 млрд. долара. Това е само половината от очакваните разходи на САЩ, но много повече от военните разходи на всяка друга страна (при годишен ръст от 4% военните разходи на Русия ще стигнат към 2020 г. 100 млрд. долара). Структурата на китайските военни разходи ще включва значителен дял за космически изследвания - те ще се базират на китайски научни разработки, а практически всички оръжия ще се произвеждат в китайски предприятия.
През 2020 г. Китай безспорно ще бъде най-важната търговска държава в света и, може би, най-голямата икономика по обем на БВП (изчислен според паритета на покупателната способност). Ще притежава и най-големите златни и валутни резерви. Китай се стреми да превърне значителен дял от своите парични активи в стратегически активи извън страната.
Китай ще увеличава политическото си влияние в света, като формира пакет от инструменти за прокарване на своите национални интереси. Като най-голям вносител, Китай ще получи огромни лостове за влияние върху другите страни и региони. Той няма да избягва и прекия натиск чрез методи, различни от тези на САЩ, но не по-малко ефикасни, ако не и повече. Същевременно ще нарасне много културната притегателност на Китай - на практика всяко семейство в света ще използва евтини и качествени китайски стоки, а мрежата от Конфуциански институти по света ще съдейства за интереса към китайската култура. Накрая, Китай със сигурност притежава вярата в себе си, необходима за една свръхсила.
Двете световни свръхсили - САЩ и Китай - няма да представляват същата заплаха за останалите, както през годините на студената война. Ядрена война между тях е немислима: икономиките им ще бъдат тясно свързани помежду си. И все пак останалият свят по много причини ще се чувства неуютно.
Първо, глобалните заплахи и предизвикателства като глобалната промяна на климата и разработването на нови глобални подходи в здравеопазването или в предотвратяването на милитаризацията на космоса няма да са приоритети за свръхдържавите. Второ, и двете държави само на думи ще съдействат за укрепване на международната законност и за постигане на международни споразумения. Външната политика на САЩ все така ще се гради върху търсенето на партньори, които споделят целите им и могат да им помогнат. От своя страна Китай, както и днес, ще гледа с подозрение на международните договори и ангажименти, като пренебрегва неудобните за себе си положения, дори включени в подписани вече от него спогодби.
В крайна сметка нито една от свръхдържавите няма да има интерес от реформиране на ООН. Останалият свят може да включва и двеста независими държави, но те са твърде разнородни, за да формират успешно алтернативен дневен ред. И затова повечето страни, доколкото могат, ще съобразяват своите позиции с тези на едната или другата от тях. ("Комерсант", БТА)
Klockan ringer för en ensam själ, den har lånat röst av döden
|
Re: Източна Европа – срещу имперската политика на Руси [re: дeдoтo]
