|
ХАРМОНИЯ – от д-р Томас Ритер
Хармонията е интересна тема за обсъждане. Повечето хора вероятно считат хармонията за важна или поне желателна, но се чудя колцина се замислят за естеството на хармонията. Някои ездачи се опитват да установят хармония като просто никога не искат нещо от коня, което би могло да бъде предизвикателно. Така те никога не раздразват коня, но той също и никога не се усъвършенства, защото от него никога не се иска да достигне границата на зоната на комфорт; да разтегне мускул, който е стегнат или да ангажира мускул, който е слаб. Някои хора търсят хармония като отстъпват на натиска на коня, така да се каже. Те освобождават помощите или потупват коня и се отказват веднага, щом се натъкнат на съпротива от негова страна. Така те непреднамерено награждават коня за това, че казва „не“ или дори за опасно и грубо поведение (като заплашване да се изправи на задни крака или да хвърли ездача). Те се опитват да създадат хармония, която е изключително според условията на коня, и накрая се оказват с кон, който нито е много подчинен, нито безопасен за езда, и който си остава на ниско ниво на развитие. Така че, хармонията на всяка цена не може да е онова, към което трябва да се стремим.
Има няколко области, в които хармонията (или липсата на такава) става видима.
Единият вид хармония се създава от балансирания и гъвкав седеж на ездача, така че той става като едно продължение на коня. Неволните движения на ръцете, краката или главата на ездача смущават хармоничната картина и трябва да бъдат избягвани. Те отвличат вниманието от коня и могат да го смутят, намесвайки се в хода и равновесието му. Когато наблюдаваме някой да язди, ние винаги трябва да забелязване коня, а не ездача. Ездачът трябва да остава на заден план, докато основният изпълнител трябва да е конят. Генерал Алексис Л’От настоява за това много категорично: „Разместването на седежа е забранено по всяко време; ездачът винаги трябва да остава като залепен за коня си. Движенията на ръцете и краката трябва да са скрити и да остават невидими за окото. И накрая - ездачът трябва да избягва всичко, което привлича вниманието върху него. Конят е този, който изпълнява движенията; ездачът просто трябва да се опитва да бъде в хармония с него“.
Друг вид хармония се създава, когато всички части на конското тяло работят хармонично заедно. Това е изражението на баланс и гъвкавост, което придава на движенията на коня външния вид на плавност и лекота. Конят се носи гладко и безшумно през манежа, влиза и излиза от завои и движения, от един ход на друг. Натегнатите стави и мускули създават груб ефект и пречат на изящната, хармонична картина - това е една от причините, поради които старите майстори са учели, че балансът и гъвкавостта са основополагащи в обездката. Гюстав Щайнбрехт обобщава това много добре: „Правилното обучение по обездка, следователно, е естествено гимнастическо упражнение за коня, което увеличава силата му и огъвкавява крайниците му. Такова упражняване кара по-силните части на тялото му да работят по-усилено в услуга на по-слабите. Последните укрепват чрез постепенно упражняване; а скритите сили, задържани поради естествената склонност на коня към мързел, по този начин се събуждат. Крайният резултат е цялостна хармония в сътрудничество на отделните крайници с тези сили, даващи възможност на коня да работи продължително и без усилие, при най-леките помощи на ездача му; такива правилни и красиви движения, които би демонстрирал сам и за кратко само в моменти на вълнение.“
Искам да посоча, че Щайнбрехт счита пълната хармония за краен резултат - една гледна точка, към която ще се върна след малко. Щайнбрехт споменава нещо, на което се придава особено значение, защото то е главен принцип на класическата обездка. Тренировъчният процес (ако може да се счита за класически правилен) трябва да развива естествените ходове на коня до максимална съвършеност посредством гимнастически упражнения, но следва да избягва всичко, което е прекомерно или неестествено. Всяко преувеличено или търсещо сензация движение нарушава хармонията, която старите майстори са търсели. Класическият идеал винаги е бил да се накара конят да се движи със същата красота под ездача, както на свобода, и да се направи това да изглежда толкова лесно и естествено, че никой да не вижда колко много умения и работа са нужни, за да се достигне такова ниво на постижение.
Херцогът на Нюкасъл дава едно от най-добрите определения за целта на класическата обездка: „В конната езда е както при другите неща: правилното е красиво, докато извращенията и принудата са без изящество. При това, в ездата има елегантност, която изглежда естествена, макар да произлиза от изкуството. По този начин, въпреки че идеалният ездач язди с изкуство, това изглежда по-скоро естествено, отколкото придобито чрез практика; и той кара коня си да изглежда сякаш природата е създала такова създание не с друга цел, а за да бъде ръководено, управлявано и избавено чрез човека. Нещо повече, може да се каже, че добрият ездач язди с хармония; защото конят му е на един ум с него самия, движи се по толкова прецизен начин, стъпва толкова равно и в такъв правилен такт; завои, пируети… повдига се толкова равно, толкова лесно и леко, че е много приятно за гледане, както и полезно за изучаване.“
Нюкасъл се докосва до друг вид хармония тук. Той споменава, че конят е „на един ум“ с ездача си. Харесвам този израз, защото той предполага, че конят е охотен партньор, мислещ в същите насоки като ездача. Активното участие и сътрудничество на коня е крайно важно, защото без тях всяка качествена работа е невъзможна. Ако един кон е непокорен или непочтителен към ездача, няма да има никаква хармония. Така че хармонията е двупосочен процес. Конят трябва да направи усилие, за да остане в хармония с ездача, както и обратното.
Тези кратки размишления показват, че продуктивният тип хармония, при който конят се усъвършенства и се издига нагоре в нивата, изисква известни умения от страна на ездача. Разбира се, има различни степени на хармония. Ездачите и конете от по-ниските нива също могат да бъдат в относителна хармония, ако не се разстройват и влошават един друг. Понякога това е повече като временно примирие, както споменах в началото. Обаче съвършената хармония и съгласуваност изискват много тренировки - и от коня, и от ездача. Ето защо старите майстори често говорят за това като за цел или краен резултат, защото хармонията се загубва веднага щом конят загуби баланс или натегне мускул, или ако ездачът загуби добрия си седеж, дори и за една крачка.
В хода на обучение хармонията понякога изисква компромис, когато конят учи ново умение. Хората също не изглеждат винаги изящни, когато учат нов спорт. Причината е, че новото умение изисква различно, по-усъвършенствано усещане за тялото ни. Конят трябва да се носи по различен начин, което се трансформира в ангажиране и отпускане на различни групи мускули от онези, които обикновено се използват. Тези нови мускули типично не са много добре неврологично свързани с мозъка, т.е. не са лесно достъпни за коня. Тъй като конят не ги е използвал много в миналото си, те не са много силни и нямат достатъчно издръжливост. Някои от тях може да са схванати и контрахирани. Откриването им, достигането до тях и укрепването им ще бъде придружено с известно количество непохватност от страна на коня, което в тези случаи се проявява като загуба на хармония. Понякога конят ще показва, че дадено упражнение му е трудно чрез начина на държане на главата и шията си. Това не трябва да тревожи много ездача. Веднага щом конят открие как да изпълнява новото искане, хармонията ще се възстанови. Всъщност, хармонията дори ще е по-голяма след това, защото балансът и гъвкавостта на коня ще са се увеличили и той ще се чувства по-комфортно сега, отколкото се е чувствал преди.
Друг случай, при който хармонията трябва да бъде временно пожертвана, е преобучението на кон, който е усвоил лоши навици и може би не зачита седежа и помощите на ездача толкова, колкото би трябвало. Тъй като ездачът учи коня да уважава границите на помощите и да отстъпва на натиска на последните, конят може да предизвика ездача и отначало да протестира срещу изискванията; но щом приеме лидерската роля на ездача и позволи на помощите да действат, връзката между кон и ездач ще бъде усъвършенствана, както и хармонията.
Така че, има различни видове хармония, които не се създават еднакво. Пътят от по-ниска към по-висока степен на хармония понякога преминава през каменист терен, където нещата изглеждат сякаш се влошават преди да се подобрят. За ездача и наблюдаващия е важно да научи точно с какъв тип хармония или дисхармония си има работа, за да разбере ситуацията правилно и да може да приеме правилната посока на действие.
-------------------------
Източник: http://www.artisticdressage.com
Harmony - Thomas Ritter, 2010
|
Хармония (статия)
