|
Принципът за сътрудничество – от д-р Томас Ритер
Бих искал да нахвърля някои мисли, които ме занимават от известно време, но досега никога не съм ги излагал по систематичен начин.
През 1975г., философът езиковед Х.П.Грайс публикува творческа статия, озаглавена „Принципът за сътрудничество”, която създаде голямо раздвижване на лингвистичната сцена и генерира голям брой лингвистични публикации, базирани на постулатите на Грайс. Основното допускане е, че всяка беседа (независимо дали писмена или устна) е съвместно усилие. И говорещият, и слушащият, трябва да следват определени прагматични, синтактични и семантични правила, за да могат да общуват ефективно. Те трябва да си сътрудничат. Принципът на Грайс за сътрудничеството се състои от няколко максими, които изглеждат много прости, разбираеми и логични на пръв поглед. Това което ме изненада е, че всъщност може да наблюдавате тези принципи в действие на високо техническо ниво в езика, когато анализирате писмени или говорими текстове. Може да ги откриете във всеки текст, от всякакъв жанр и на всеки език. Ако говорещият наруши една или повече от тези фундаментални максими, комуникацията се срива.
Когато четете по-нататък може да си помислите, че максимите на Грайс са толкова идеалистични, че малцина от ораторите наистина ги следват. На едно по-широко, социално ниво това със сигурност е вярно. Обаче на по-основно, техническо ниво те работят с изненадваща точност. При успешната беседа (лекция) може да свържете този успех с тяхното съблюдаване. Когато се случват недоразумения (в реалния живот общуването между хората на лингвистично и нелингвистично ниво е пълно с недоразумения), може да се докаже, че те общо взето са в резултат от нарушаване на една или повече от тези максими. Степента, до която тези принципи са подчинени и прилагани, е критерий (не единствен) за оценка качеството на даден текст. В конно-ездовия свят те са критерий за компетентността на ездача в седлото (както и извън него).
Ездата доста често основателно се споменава като комуникация (общуване), т.е. език, който дава възможност на ездача да предава желанията си на коня, и обратното - конят да изразява на ездача своите чувства, отношение и мнение.
В следващите няколко абзаца ще ви запозная с някои от максимите на Грайс и ще се опитам да ги свържа с ездата. В лингвистиката е общоприето да се говори за говорител (оратор/писател) и адресат. Говорителите или писателите са авторите на изложенията или текстовете, които трябва да опаковат информацията по такъв начин, че да бъде разбрана от другия човек (адресата). Адресатът/адресатите на свой ред трябва да „дешифрира” съобщението, информацията, която говорителя/писателя се опитва да съобщи вербално (и/или чрез езика на тялото). Тъй като ние се интересуваме от комуникацията между ездача и коня, можем да заместим думите „говорител” и „адресат” - с „ездач” и „кон”.
Важен аспект на устната беседа („размяната на забележки”, казано на технически, лингвистичен език) е редуването - т.е. всеки участник трябва да изчака своя ред в разговора, докато дава на другия участник/ци възможност да дадат своя принос. Това е толкова важно в ездата, колкото и в междучовешките разговори. Твърде много ездачи заливат горките си коне с непрекъснат поток от нареждания, без дори да дадат на животното възможност да отговори. Това е толкова неуважително към коня, колкото и непродуктивно. Неучтиво е, защото ако ездачът не позволи на коня да вземе своя ред в разговора и да отговори на искането, това означава, че ездачът не се интересува от участието на коня. Обаче обратната връзка с коня спрямо помощите на ездача е от максимално значение за добрата езда. Без нея ние никога не бихме разбрали дали това което правим е правилно или погрешно, и дали вървим в правилната посока. Отговорът на коня към нашите помощи ни дава информацията, от която се нуждаем, за да изберем следващото си движение или преход; да направим нужните промени в седежа и помощите си, за да се подобри както ездата ни, така и изпълнението на коня. Без това добрата езда е абсолютно невъзможна. Нещата са точно толкова прости. Непозволяването на коня да даде своя принос в разговора следователно е непродуктивно поради няколко причини. От една страна, ние няма да имаме важната информация, от която се нуждаем, за да се усъвършенстваме; а от друга страна, конят ще се чувства неоценен и ще започне да изпитва неудовлетворение в целия процес на езда. Той ще престане да ни слуша и бързо ще започне да негодува, т.е. ездачът ще загуби сътрудничеството на коня, което е равносилно на край на успеха и напредъка. Това е пълна противоположност на добрата езда, независимо дали става въпрос за класическа обездка или друг вид езда.
Качество: "Бъди информативен"
Тази максима означава, че говорителят/писателят трябва да включи цялата информация, от която се нуждае адресата, за да я разбере. Ако говорителят пропусне решаваща част от информацията, адресатът няма да разбере това, което говорителя се опитва да каже. Отнесено към ездата това означава, че ездачът трябва да използва целият „оркестър от помощи“ с пълният обем от нюанси, на които е способен, за да създаде ясна и пълна представа в съзнанието на коня за това, което се опитва да постигне в дадения момент.
Количество: "Бъди кратък"
Значението на тази максима е, че говорителя/писателя трябва да избягва ненужната и излишна информация при своето участие. Ако говорителят скача от мисъл на мисъл, без да казва нищо ново или информативно, адресатът много бързо ще загуби интерес към разговора и ще престане да обръща внимание. В ездови контекст ездачът трябва да избягва всяко изцяло ненужно или нехармонично движение и промени в мускулния тонус - тъй като са лишени от смисъл, те объркват коня и ездачът загубва вниманието му. Конят започва да изглежда като безчувствен и мързелив. В действителност той е стигнал до заключението, че помощите на ездача са „безцелно бърборене“ и затова не си струва да им се обръща внимание.
Тези две максими "Бъди информативен" и "Бъди кратък" са в естествено състояние на напрежение една спрямо друга. Максималната информативност автоматично включва известно количество повторяемост и многословие. Максималната стегнатост налага пропускане на информация, която някои адресати може да считат за важна, докато други - за излишна.
Заблуждението по линия на информативността означава, че всеки адресат ще може да разбере съобщението, но на мнозина от по-интелигентните или добре осведомени хора ще им доскучае, защото беседата не върви достатъчно бързо. Отегчението почти винаги води до невнимание.
Заблуждението по линия на краткостта, от друга страна, идва с цената на това някои адресати да не разберат съдържанието на комуникацията. Неразбирането на разговора кара адресата да се чувства изключен. Това води до неудовлетворение, а последното също често води до невнимание. Всеки разговор е балансиращ акт между две крайности. Говорителят трябва да се запита: „Колко информация трябва да включа, така че адресатите да разберат какво се опитвам да кажа? Колко информация мога да пропусна, без да изгубя адресата си?”
Напрежението между двете противоположни изисквания може да бъде отнесено към лингвистичната икономика. То съществува на много различни нива - синтактично, фонетично, прагматично и семантично. Това е една от движещите сили зад лингвистичната промяна. Съзнателно или несъзнателно, то е и движещата сила, която стои зад личното ни развитие като ездачи. Ние всички се стремим да станем по-ефективни със седежа и помощите си, а ефективността не е нищо друго, освен намиране на съвършения баланс между информативност и краткост (както и лекота) на помощите ни. Ездачът винаги трябва да си задава въпроси, като: „С колко малко употреба на шенкели мога да мина, преди конят да изгуби импулс? Колко лек може да е контактът с поводите, преди да се наруши цикъла на енергия и конят да „излезе от рамка”? Колко малки могат да бъдат помощите ми за следващото движение или преход?”
"Говори по същество"
Уместността е изключително важен принцип в лингвистиката, и само върху ролята й в езика е написана цяла литература. В контекста на кооперативния принцип на Грайс, изискването за уместност просто означава, че оратора/писателя трябва да включва в комуникацията само информация, която е свързана с темата на разговор. В нашия списък с дискусии за класическата обездка сме имали много примери в миналото, където хората постват неща, които не са свързани в тесния смисъл на думата с тренирането на кон за обездка в духа на класическите традиции. Интересно е да се наблюдава, че разбирането за това кое е свързано с основната тема и кое не е, се различава между хората. Това показва, че свързаността е въпрос на степен, а не нещо абсолютно. В лингвистиката това е доста типично. Почти нищо не се приема като твърдо установено, почти всичко е въпрос на степени или на статистическа честота. Същото се отнася и за ездата. Въз основа на обстоятелствата в дадена ситуация, специфичното приложение на общите принципи може да варира значително.
Уместността в ездата може да не е толкова непосредствено видима, колкото предишните две максими. Различните експерти вероятно могат да излязат с различни дефиниции. За мен лично, уместността в ездата има общо с изборът на правилни приоритети в обучението на коня и ездача. Във всеки даден момент има безброй неща, които са недотам перфектни и трябва да бъдат коригирани. Обаче в реалния живот ние можем да се фокусираме върху само малък брой неща по едно и също време (някои хора едва се фокусират върху едно нещо в даден момент). Образованият, мислещият ездач трябва да избере кой проблем е най-належащ в момента. Това означава, че другите проблеми ще трябва да останат без внимание за съответното време. Това е един от по-фините, артистични моменти в ездата. Понякога критиците отстрани може да видят, че ездачът или треньорът не се е насочил към очевиден проблем и приемат, че той (или тя) не са достатъчно компетентни, за да го забележат. Това, което обикновено не им идва на ум е, че въпросният човек е напълно наясно с грешката, но избира да я остави временно на заден план, докато не бъдат разрешени други по-неотложни проблеми. С други думи, ездачът и инструкторът трябва да имат списък с приоритетни проблеми в главата си, с които да се справят когато му дойде времето. Най-напред се работи върху най-високо поставения в списъка проблем. Когато той се подобри, неговият спешен статус намалява и предимство заема следващият въпрос в списъка. По този начин ездачът и треньорът периодично обикалят из списъка.
Уместността се отнася до всички аспекти на работата с коне. Когато работи върху определен проблем ездачът трябва да е сигурен, че упражненията, които е избрал, са от практическо значение за въпроса върху който работи. Докато всички движения са свързани в някои аспекти с подобряване на конските ходове, често те не засягат всички страни. Следователно ездачът трябва да избира упражнения, които помагат за подобряване аспектите на хода, върху които в момента се фокусира. Понякога може да видите ездачи, които изглеждат сякаш изпълняват движения, фигури и преходи напълно произволно, без абсолютно никаква свързаност между тях. Изглежда сякаш няма унифицирана тема в работата им и не е изненадващо, че обучението им никога не стига до никъде. За разлика от това, един мислещ ездач винаги може да посочи аргумент защо прави определено упражнение.
При урок учителят трябва да се запита: „Дали насочвам внимание първо към тялото на ученика, или към краката и ръцете му? Кое е най-важното? Дали се насочвам към проблемите на коня в този момент, или изцяло се фокусирам върху ездача? Кое е най-голямото препятствие за коня и ездача точно в този момент?”
Това важи също и при изпълняването на движенията. Особено когато запознаваме коня с ново движение, обикновено не получаваме завършен продукт още от първия път. Затова трябва да оценим изпълнението му - кое е било добре и кое зле? Колко централни, колко основни, колко съществени са грешките? Кое да се опитаме да подобрим най-напред? Понякога ще се наложи да жертваме временно един елемент заради друг, по-първостепенен и основен елемент. Това е решение, което трябва да се вземе на индивидуална основа; в някои случаи особения набор от качества и слабости на конкретния кон може да наложи да се избере една по-необичайна линия на поведение. Поддържането духа на класическата езда е по-важно, отколкото буквалното следване на ръководството по трениране. Неопитните все още ездачи често се борят с този избор. Те, или искат да оправят всичко наведнъж, или избират погрешния проблем поради неразбиране на неговата значимост.
"Бъди честен"
Приложението на правдивостта в ездата може да не е непосредствено явно. С термините на лингвистиката, максимата за правдивостта се отнася до важността да изказваме само твърдения, които считаме за вярни. Причината е, че ако бъдем хванати да правим фалшиви изявления, ще загубим своята благонадеждност (което е едно от най-важните социални качества, които може да притежава човек). Очевидно, в реалния живот максимата често се нарушава в заблуда на адресата. В по-малко сериозен контекст, тя може да бъде нарушена когато ораторът разказва виц или се закача с адресата.
Честността и способността да предизвикваш доверие са толкова важни в ездата, колкото и при социалните взаимодействия с други хора. Това, което имам предвид тук е, че помощите на ездача трябва да бъдят ясни и недвусмислени. Ездачът трябва да има предвид точно това, което казва. Това се отнася особено за плахите, боязливи ездачи. Те карат коня да направи нещо, напр. да изпълни преход на тръс или галоп, но въпреки това цялото им същество казва на коня: „Спри! Не се движи!” Те се свиват в кръста, накланят раменете напред, стискат се с юмруци, така че убиват цялата енергия, която краката им искат в същото време. В зависимост от индивидуалността на коня, това може да ги доведе до сериозни инциденти.
Държане: "Бъди учтив"
Честността и учтивостта са по-скоро от философско и морално, отколкото от граматическо значение в лингвистиката. Изискването за учтивост просто означава, че трябва да се отнасяме към другите хора така, както искаме да се отнасят към нас – вербално или другояче. В ездови контекст ние трябва да заместим ”Бъди учтив” с „Бъди добър”. Като ездачи ние винаги трябва да се стремим да постигаме целите си с толкова внимание и съобразяване с коня, колкото е възможно – без да го разглезваме, от друга страна. В ситуации, когато има основание за порицание, трябва винаги да поддържаме отношение към коня от типа: „Аз съм твой приятел, но не може да си груб към мен.” Всичко, което правим трябва да е водено от искрена привързаност към конкретния кон, който яздим, а не само от идеята за любовта към конете като цяло. Следвайки тази насока на разсъждения, добротата предполага също, че не използваме коня, за да спечелим слава или щастие за себе си; че няма да поискаме от коня нещо, което той не може да изпълни без да си навреди физически или психически. С други думи, благополучието на коня трябва да надделява над всички други съображения.
-----------------------------------------
Източник: http://www.artisticdressage.com
The Co-Operative Principle - by Dr. Thomas Ritter
|
Принципът за сътрудничество (статия)
