|
Класическата обездка при състезания – от д-р Томас Ритер
Хората често питат дали класическата обездка може да има успех на състезанията, или трябва да се „продадете” и да жертвате благополучието на коня и принципите на класическата обездка, за да бъдете успешни като състезатели. Тук са замесени няколко различни проблема, които трябва да бъдат проучени, за да може да се отговори на тези въпроси.
Най-напред, какво е класическа обездка, във всеки случай? Отговорът на този въпрос заслужава своя, отделна статия. Достатъчно е да се каже, че объркването е широко разпространено. Изглежда, че има безброй хора, които претендират да са класически ездачи, въпреки че нямат никакъв непосредствен опит с това, нито някакво познание какво е то и как работи. От друга страна има много ездачи, които не искат да имат нищо общо с класическата обездка, понеже те също никога не са изпитали от първа ръка колко ефективна е тя, а са виждали само некомпетентни ездачи, твърдящи, че са „класически”. Моят съвет е да не се доверявате на някого, който никога не се е учил за продължителен период от време при член на някое от големите класически училища.
В миналото е било доста различно. През първата половина на 20 век всички топ състезатели са били класически ездачи, тъй като състезанията първоначално са се организирали и провеждали за офицерите от войската. В Германия полковник Ханс фон Хайдебрек е бил един от първите състезатели и съдии. Ученик на Паул Плинцнер (който публикувал книгата на Гюстав Щайнбрехт „Gymnasium of the Horse”), Ханс фон Хайдебрек бил в комитета от офицери, които написали известния Heeresdienstvorschrift (Наръчник за обучение на кавалерията), станал предшественик на настоящите Правила за езда на Немската национална федерация, която е начело на организирането и администрирането на състезания след края на Втората световна война. Той е написал също и коментар към третото издание на „Gymnasium of the Horse” на Щайнбрехт, което става теоретическа основа на кавалерийското ръководство за трениране. В допълнение, той написва книжка озаглавена „Die deutsche Dressurprьfung” (The German Dressage Test) - с насоки за състезатели и съдии, която е базирана изцяло върху работата на Щайнбрехт. Добра идея би било съвременните съдии и състезатели да я четат и осъществяват на практика.
Друг известен състезател бил полковник Феликс Бьоркнер. Той бил подготвен в кавалерийското ездово училище в Хановер, където се преподавала и практикувала класическата немска обездка. Между двете войни той ръководил частна академия по езда близо до Берлин (заедно със своя приятел Ханс фон Хайдебрек), където били провеждани първите изпити за професионални треньори. През време на Втората световна война, Бьоркнер бил извикан обратно в армията и назначен за главнокомандуващ на кавалерийското ездово училище, което сега се преместило от Хановер в Крампниц, близо до Берлин. Във всички конюшни които ръководел (независимо дали цивилни или военни), той винаги имал двама ездачи „назаем” от Испанската ездова школа във Виена, които помагали за работата от земя, и за пиафето и пасажа. Феликс Бьоркнер яздил на Олимпийските игри през 1912г. и тренирал олимпийски коне през 20-те и 30-те години на 20 век.
Ричард Ватьен (друг топ състезател, също тренирал коне за олимпийските игри) прекарал 12 години в Испанската ездова школа във Виена, като ученик на главния ездач Антон Майкснер. Той бил също един от основните учители на Егон фон Найндорф.
Полковник Алоис Подхайски, един от бившите директори на Испанската ездова школа, се състезавал последователно и успешно на най-високите нива. Неговият най-голям успех от състезания бил индивидуалният бронзов медал на Олимпийските игри през 1936г., с малкия чистокръвен английски кастрат Неро (когото никой не искал да язди докато бил млад кон, защото не изглеждал достатъчно талантлив). Има много други примери за класически обучени ездачи, които след това са се състезавали успешно.
В миналото, разделението между класическата обездка и състезателното утвърждаване не било толкова широко, колкото изглежда днес, защото същината на обучението, както и състезателните правила и принципите за отсъждане, са били напълно контролирани (или поне силно повлияни) от войската. Следователно, в стандартите е имало повече единство, отколкото днес. И тъй като военният кон е трябвало да бъде сигурен, подчинен и ездим при всякакви обстоятелства, обучението на тези коне не е можело напълно да се отклони от пътя (както обучението на кон, язден винаги само в манежа за да изработва движения), защото живота и сигурността на ездача зависели от качеството на обучение на коня.
Един проблем, станал твърде очевиден в последните 15 години, е че преобладаващото течение в обездката винаги е обект на краткотрайни увлечения, на нови „открития” със съмнителна стойност и недоказани нововъведени методи. Някои от тях са в директно противоречие с изпитаните във времето класически методи. Когато „върхушката” в обездката възприеме тези нови методи, като ги инкорпорира в своите програми за сертифициране на треньори и в обучението на съдиите, тогава точките за класически правилното обучение вървят надолу, публичният интерес към класическата обездка спада и цяло едно поколение коне обикновено заплаща цената със своето здраве. Когато махалото се залюлее отново в обратната посока и най-новото модно увлечение окончателно се докаже като нездравословно за коня и непродуктивно за обучението, точките за класически правилната езда тръгват отново нагоре, а заедно с това нараства и интересът на общата публика към класическата обездка - защото „това, което печели трябва да е правилно” (или поне много ездачи вярват в това, доста наивно). Истината е, че най-добрият ездач и най-добре обученият кон не е задължително да спечелят на състезание, защото там играят роля и много други фактори.
Сегашен широко разпространен проблем е, че много съдии изглежда толкова са свикнали да виждат коне, които са върху предницата си, със скъсени свити шии и високи крупи, че смятат това за правилно и го награждават. Когато видят кон, който отива нагоре, със снижена крупа, повдигната холка и повдигнато носене на главата и шията, те си мислят, че нещо не е наред в това и дават ниски точки. Днес ние имаме цяло поколение ездачи (може би даже две), които никога не са имали възможност да познаят лично класическата обездка (т.е. никога не са сядали върху коректно обучен кон), и които никога не са виждали коректно трениран кон, язден от ездач с добър седеж - така че те нямат представа как изглеждат правилните ходове и стойка на коня, още по-малко пък как се усещат. Това включва и много треньори и съдии, също. Онези ездачи, които все още имат познанието и уменията много бързо намаляват като брой, а тъй като са нужни много години, за да се изучи някой задълбочено в това изкуство, старите майстори умират по-бързо отколкото успяват да произведат свои приемници.
Има също тенденция да се оценяват естествените ходове на коня по-високо, отколкото неговото обучение. Някои съдии мислят, че ако хода на коня заслужава само 6, тогава той ще може да получи само 6 за което и да е движение по време на изпитанието, дори и ако то е изпълнено перфектно. Всяка грешка, която настъпва, се изважда от 6, а не от 10. Това означава, че точките отразяват по-скоро качеството на ходовете при коня, отколкото обучението му. С други думи, ездачите с коне на средно ниво нямат истински шанс да се класират добре или да спечелят; докато ездачите с екстравагантно движещи се коне могат да минат безнаказано с лоша работа по обучението на животното, защото явния талант на коня ще прикрие много „преки пътища” в ездата и обучението му, така че те пак могат да получат сравнително висок резултат – въпреки недостатъците на обучението.
От доста време вече, има едно донякъде прекалено наблягане на удължаванията при състезанията, което облагодетелства спортните породи и други коне, родени с голяма способност за изтласкване и естествена способност да се протягат. Ако има коефициент за среден или удължен тръс на състезанията, конете без много талант в тази област ще имат малки шансове за победа в своя клас. В миналото, удължения тръс бил смятан за впрегатен конски ход. За ездач във военен поход с полезен кон (както са били наричани практически ездовите коне), няма много смисъл в това да пропилява много време за удължен тръс. Ако ездачът трябва да отиде някъде бързо, при всеки случай е много по-ефективно да галопира дотам. През време на ренесансовата и бароковата епохи (разцвета на класическата обездка), много по-голямо ударение е било поставяно върху събирането на коня.
Според моя собствен опит, един класически трениран кон, който бива язден правилно на състезание, пак може да е конкурентоспособен, въпреки че не винаги може да се оказва пръв. Интересно, че дори и когато съдиите не награждават класически коректното обучение, зрителите изглежда винаги го оценяват.
Класическият ездач не бива да се обезкуражава и да избягва състезателната арена заради краткотрайни увлечения и модни течения, които противоречат на принципите на класическата езда и обучение. Напротив, колкото повече класически състезатели участват, толкова по-добре. Ние можем да образоваме ездовата публика, като показваме добре балансирани, гъвкави коне, които се носят повдигнато, и като яздим със спокоен, елегантен и гъвкав седеж. Зрителите, другите състезатели и съдиите трябва да виждат класическа езда и обучение, за да оцелее изкуството на езда и обучение на конете. Ние трябва да доказваме валидността на традиционните методи за трениране на всяко ново поколение ездачи, като излизаме пред публика и показваме чрез собствения си личен пример в седлото, че класическите принципи постигат резултати, които са ненадминати спрямо всеки друг метод.
Ако класическите ездачи се крият и отказват да се показват, те само правят услуга на онези, които твърдят, че класическите ездачи не знаят как да яздят и че класическата обездка не може „да се справи” на шоу-арената.
В голямата схема на нещата, не е толкова важно дали комбинацията от класически тренирани кон и ездач винаги печели. Много по-важно за класически образования ездач е да представя своите учители и класическото наследство с достойнство и почтеност, като язди добре и поставя благополучието на коня над всички други съображения.
----------------------------------------------
Източник: http://www.artisticdressage.com
(http://www.classicaldressage.com)
Classical Dressage in Competition - - by Dr. Thomas Ritter
|
Класическата обездка при състезания (статия)