|
ИСТИНСКАТА СЪБРАНОСТ
ТРЕНИРАНОТО РАВНОВЕСИЕ – ОБЯЗДЕНИЯТ КОН
Хубав, правилен начален събран тръс
Един кон предназначен за ездитен, дори и с минимум финес, трябва да бъде трениран да носи теглото на ездача по правилен начин, за да избегне увреждания. Мнозина мислят за коня като за кушетка или някакво друго механично устройство, което е предназначено да носи допълнителното тегло на човешкото тяло. Но макар че съвременните спортни коне сe развъждат за по-добра холка, по-силен гръб и по-хубава шия, те все пак не са се развили през вековете за да носят хората.
И така, какво трябва да се случи при коня, за да може да носи ездача правилно?
Процентът от масата на различни телесни части, според д-р Хилъри Клейтън (Макфейл Институт)
Ездачът добавя към теглото на коня
Добавъчната тежест на ездача преди всичко поставя допълнително налягане (натиск) върху гръбнака на коня. Гръбначният стълб е до известна степен гъвкава структура, чиято ригидност се обуславя в по-голямата си част от мускулно усилие. Вътрешностите на коня са доста тежки (57% от 600 кг кон прави 340 кг!) и висят от гръбнака. Още 60-80 кг добавени към това (т. е. ездача) не са от помощ за никого.
Въпреки изгледа на горната линия при този млад кон по-горе, гръбначният стълб е повдигнат нагоре. При млади и нетренирани (или лошо тренирани) коне обичайно е по-малко извит, а колкото повече поддържащи мускули има коня, толкова по-добра е дъгата.
Извивката на гръбнака вътре в тялото на коня
И напрежението
Но това, което смущава коня, е не само цялото тегло на ездача, а също и напрежението. Гърбът на коня е емоционален филтър. Един разстроен, напрегнат, гневен или уплашен кон напряга гръбните мускули и снижава (”пробива”) гърба. Един ездач отгоре му може да бъде плашещ, поне в началото.
Извитият гръб е здрав като конструкция тип „римски мост”
Дискомфорт
Това също ще генерира известна степен на дискомфорт в гърба, която конят ще се опита да избегне по най-добрия възможен за него начин. Чрез хлътване (на гърба). Ако тези инстинктивни реакции не се пресекат в младото животно още в началото, конят ще си създаде навик за хлътване веднага щом седлото бъде изнесено от амуничника.
Неуравновесеност
Още една (а някои биха казали – най-важната) причина конят да се напряга и да хлътва гърба с ездач върху себе си, е фактът, че неговото равновесие е нарушено. Конят е животно на бягството, което трябва да може да се завърта и побягва за секунда (или поне то ще мисли така, докато е живо). Да бъде ”циментирано” върху предницата си чрез допълнително тегло върху гърба му, е кошмар. Според моя опит, колкото по-високо в йерархията стои една кобила, толкова по-малко ще толерира загубата на равновесие. Защото балансът и начинът на държане (позата) са тясно свързани със самочувствието и социалната структура.
Напрежението в мускулите на гърба инвертира (обръща) извивката на гърба
Така че, преди всичко друго, конят трябва да се научи да не се страхува да има ездач на гърба си. По този начин той може да се отпусне, да не напряга мускулите по горната линия и да не изтегля гърба надолу. Гръбните мускули трябва да се отпуснат, за да може конят да противодейства на вгъването на гръбнака, което се създава от тежестта на ездача.
Затова, след научаване на основните инструкции да се движи напред и да спира, да завива наляво и надясно (което първоначално се учи от земя и на корда), конят трябва да бъде научен да повдига гърба, за да компенсира тежестта на ездача. Това продължава да се усъвършенства дори и при по-високите степени на събиране (като пиафе и пирует на галоп), но трябва да стане навик още в началото. Не е нужно конят да се клатушка наоколо с „пробит” гръб и напрегнат в продължение на 2 години през време на началното си обучение; но недейте да интерпретирате това като повод конят да бъде здраво държан отпред или дори свит надолу между предните си крака. Не!
СГЪВАНЕ ФЛЕКСОРИТЕ НА ТАЗОБЕДРЕНИТЕ СТАВИ (ТЗБС)
Илиопсоасна група мускули
Конят трябва да се научи да използва своите "флексори (сгъвачи) на ТЗБС" – мускулите илиопсоас, абдоминалните м-ли, и м. сератус, лонгисимус цервицис и спиналис близо до основата на шията. Това се постига чрез придвижване на задните крака напред и за предпочитане малко навътре, към срединната линия на тялото, за да се сгъне ТЗБС (бедрото). Това може да бъде извършвано и от земята.
Рамото-вътре на волт от земя
При езда това се извършва по кръг, с намек за рамо-вътре, което се нарича „рамо-напред”. Това кара конят да стъпва по-близо до срединната линия също, а огъването по кръга подчертава сгъването на вътрешния хълбок и натоварването върху този крак. Тук трябва да можете да усещате къде са хълбоците. Ако не можете да усетите дали са навътре, по линията или навън, значи не е ваша работа да правите това упражнение. Вземете някого, който да наблюдава от земята вашия кон отстрани и по средната линия, и да казва "Задницата е надясно, сега е наляво, все още е наляво, по средата – добре!" Това не изисква никакво познание като инструктор, освен да може да се различава предницата от задницата на коня.
Движение напред, за да се накара задния крак на коня да подложи
Когато това работи добре, следващото, което идва, обикновено са преходите. Уверявайте се, че правите възходящи преходи, когато вътрешният крак предстои да докосне земята. Вие искате вътрешния крак да отиде активно напред и по такъв начин да сгъне хълбока от същата страна. За да направите това, имате нужда от незабавно внимание към помощите ви. Нормално се започва с променяне на темпото и бавни преходи, за да получите това подчинение. Когато го имате, трябва да сте сигурни, че момента на прилагане на помощите е правилен за вътрешния крак, така че незабавното подчинение да си остане незабавно. ;-)
Не забравяйте, че низходящите преходи обикновено са по-трудни за нетренирани коне. Започнете с искане на правилни възходящи преходи, и просто оставете низходящите. Това е правилно и от психологична гледна точка – движението напред е добро и възнаградено. Възходящите преходи се нуждаят само от подкарващи помощи – без противоречие. Докато низходящите обикновено свършват с напрегнат кон, който е върху предницата си, и с ездач, който дърпа и рита – не е хубаво! Оставете ги засега.
АБДОМИНАЛНИТЕ (КОРЕМНИТЕ) МУСКУЛИ
Кон, действително използващ коремните си мускули, за да поддържа дъгата на гърба и крупата
Някои глупави хора от традиционалистите твърдят, че конете не използват коремните си мускули, за да повдигнат гърба. Един възрастен швед, който дискутираше новата обездка по шведските медии твърдеше, че конят, подобно на всеки друг еленоподобен бозайник не се нуждае от коремните мускули, за да се събере, понеже той самият е виждал елен, чийто корем бил отнесен от случаен куршум, и еленът въпреки това тичал, за да спаси живота си.
Сигурна съм, че е тичал, но мога да се обзаложа, че горкият елен не е бил събран когато е избягал! Лично аз съм виждала крадец да бяга със счупен крак, но това пак не го прави идеалния начин за бягане, нали?!
Коремните мускули, които се виждат на по-горе изложената снимка
Истината е, че конят се нуждае от коремните мускули, за да поддържа работата на сгъвачите на тазобедрените стави. Коремните мускули подсигуряват гърба да не провисва, чрез изтегляне дъното на таза по-близо до стернума. Без това действие ще получите кон, който се сгъва страхотно отзад, но въпреки това не поема никаква допълнителна тежест от предницата, защото мостът помежду им е прекъснат.
Бездейните коремни мускули оставят тялото да „пропадне”
Но няколко неща са важни:
Коремните мускули трябва да работят в ритъма на съответния ход и по този начин да се отпускат, когато конят вдишва, за да позволят това. Те са необходими само в поддържащата фаза на хода и следователно трябва „помпат” с хода, или конят ще бъде напрегнат и ще има проблем с правилното дишане. Това обикновено не е проблем, освен ако не работите с коня по метода „дълбоко и зад отвеса”, с тежки ръце или със страх.
Начинът, по който ролкюра или метода на дълбоко поставяне действат – главно върху шията и коремните м-ли
Коремните мускули трябва също да теглят таза напред, а не да дърпат стернума (или гърдите) назад! Това може да звучи като семантика, но не е. Може също да е невъзможно да се отдиференцират двете, тъй като и таза и стернума са изтеглени един към друг. Но това което искате, е стъването в тазобедрените стави да стабилизира наклона на таза, така че крупата да не е плоска и конят да пада върху предницата си, като започне да накланя предните крака назад (както е обичайно при ролкюра).
----------------------------------
/следва продължение/
Източник: http://www.sustainabledressage.net/
|
Събиране ... - 3 част [re: Mystic_River]
