|
ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕЗДАТА В ГРУПА – от д-р Томас Ритер
„Всеки кон си остава уникален докато трае тренировката. Обаче, след завършване на обучението си той почти престава да бъде уникален. Истински подготвения ескадрон става по-цялостен и сходен в ходовете, стойката и вида си с всяка година; особено в начина, по който се усещат конете, почти всички разлики изчезват. Високият тръс изчезва, така както тръса, който не движи ездачът си изобщо, и т.н. и т.н. Цялата употреба на конските крака се уеднаквява толкова много, че ако сте с превързани очи, при който и да е ход, не бихте могли да кажете върху кой кон седите.” - Ото Фон Монтетон (Uber die Reitkunst, 1877).
На 21.08.2006г. ние проведохме спортни прояви при открити врати. Едно от събитията беше показване на обездка, която включваше кадрил (quadrilles), па дьо троа (a pas de troi), па дьо дьо (a pas de deux), солово изпълнение; както и някои форми на свободна импровизация с няколко коня в манежа, които трябваше да използват и да си поделят по равно пространството в манежа, докато демонстрират преходи, завои и движения от обездката с всеки кон.
За конете и ездачите, подготовката за изявата бяха много образователни по няколко начина, защото ездата, тренировките и изпълнението в група изискват не само всички умения, от които се нуждае ездача, за да язди добре на състезания, но са необходими и определени допълнителни умения - които могат да бъдат придобити само като яздим заедно с други хора. Тези умения са били считани за особено важни в европейските традиции по обездка, което е причина груповите уроци да са доста разпространени (на практика норма) в европейските школи по езда. Ездачите в САЩ имат склонност да подценяват полезността на ездата в групи и груповите уроци, защото много от тях си мислят, че не получават достатъчно срещу парите за урока си, тъй като треньорът трябва да разделя вниманието си между отделните ученици. Обаче ако помислите за предизвикателствата, които предоставя ездата в група, ще признаете много бързо, че това ще направи ученика по-ефективен ездач, а конят по-отзивчив към помощите на ездача, както и по-толерантен спрямо въздействия от околната среда. За разлика от някои ездачи, конете са склонни да харесват работата в група, тъй като са стадни животни и като такива се чувстват по-комфортно в компанията на други коне, отколкото сами.
За ездача този тип обстановка е по-предизвикателна, отколкото ездата насаме, поради няколко причини, които бих искал да доразвия малко. Разбира се, не е нужно да се казва, че всеки в групата трябва да язди своя кон така, че той да е „пред краката”, на седалището, на повода, прав, уравновесен, гъвкав, събран и т.н. В допълнение, той трябва да е в съответствие с темпото и ширината на крачката на всички останали коне, за да поддържа постоянна дистанция от коня пред него. С други думи, ездачът не може просто да остави коня да избере собственото си темпо, а е принуден да го регулира - така че нито да избързва към някого, нито да губи връзка с останалите в групата. На конно-тренировъчен език това означава, че не само всеки ездач трябва да усеща темпото и ширината на крачката, с която язди, но трябва и да прави съзнателно усилие да контролира и регулира темпа, което е едно от основните и най-важни условия за успешна тренировка. Причината за това е, че балансът е тясно свързан с темпа и ширината на крачката. Конят може да намери своето равновесие по надлъжната ос само ако неговото темпо е равномерно като метроном. Всяка нерегулярност води до загуба на баланс, което на свой ред причинява натягане и скованост.
В условията на една група, непостоянствата в темпото стават много видими, защото те веднага променят разстоянията и довеждат групата до безредие, което е невъзможно да се пропусне (дори и ако ученикът иначе все още не може да усеща по-малките флуктуации в темпа). Очевидно е, че колкото по-близки са естествения темп и дължина на крачката у конете в групата, толкова по-лесна става задачата. Колкото по-големи са крайностите, толкова по-трудно става. Първият ездач в групата трябва да наложи темпо, което да е удачно за всички коне - което често е компромис, така че някои коне трябва да правят по-големи крачки, отколкото биха направили сами, докато други трябва да правят по-къси крачки, отколкото биха предпочели.
Едно допълнително предизвикателство при ездата в кадрил е, че веднага щом ездачите се разделят на две групи, те трябва да яздят огледално едни на други; неминуемо едната група временно се движи по вътрешната пътека (т.е. покрива по-малко разстояние), докато другата група държи външната пътека (т.е. покрива повече земя). За да останат на една линия с партньора си, ездачите от външната група ще трябва да яздят по-напред в ъглите, докато ездачите от вътрешната група ще трябва да събират повече конете си. Това означава, че всеки ездач трябва да прави безброй преходи в рамките на хода – от по-събрани към по-дълги крачки и обратно, без да позволява промяна в темпото, и без да оставя коня да „излиза” от помощите.
Докато ездата в постоянно темпо помага на коня да намери баланса си по надлъжната ос, както споменахме по-горе, ездата по прецизни линии (т.е. кръговете да са кръгли, а не овални; правите линии да са прави, а не вълнообразни) помага на коня да намери латералния си баланс. Небрежното изписване на фигурите в манежа пречи на коня да намери своето равновесие под ездача и оттук води до скованост и стягане. Значението на ездата в равномерно, постоянно темпо и дължина на крачката, както и по правилни фигури в манежа, не може да бъде достатъчно подчертано, понеже един поглед към манежа за езда показва, че много ездачи съвсем очевидно не съзнават това.
Когато се язди в група, волтовете например могат да бъдат изпълнявани по дългата страна на манежа по такъв начин, че всички ездачи трябва да напуснат пътеката заедно, да достигнат точката по средата на пътя едновременно, и да се върнат на пътеката едновременно (и то на същото място, откъдето са започнали волта!). Ако един от ездачите в групата направи волта твърде малък или твърде голям, той неизбежно ще отиде към съседния ездач, защото неточните линии объркват отстоянието между ездачите. Затова, поддържането на едно и също разстояние през цялото време на ездата изисква всеки ездач внимателно да регулира темпото и дължината на крачката, и да язди по много точни схеми в манежа. По този начин в студента се затвърждават две от най-важните и основни условия за добра, успешна езда.
Друг добър пример е да се накарат всички ездачи едновременно да завият наляво (ако яздят на ляв повод) встрани от дългата страна, а после да завият надясно на срещуположната дълга страна. Този модел се получава само ако всички ездачи напуснат дългата страна на манежа едновременно, ако завият точно на 90 градуса (не 85 или 95), ако се движат точно успоредно на късата страна на манежа, ако всички пресекат четвърт-линиите и централната линия по едно и също време, ако достигнат срещуположната дълга страна едновременно и точно срещу мястото, където са напуснали старата дълга страна. В противен случай дистанцията между ездачите ще бъдат нарушена. Това учи ездача да язди балансирано по завои и по прави линии, без помощта на стената.
Има и други ползи и предизвикателства при ездата в кадрил. Конете трябва да свикнат да работят в тясна близост един с друг, без да се разсейват или да проявяват агресия. Нормалните за табуна правила са преустановени, което означава, че никой кон няма право да хапе или рита друг кон, който го приближава. Ако един кон рита, това означава, че ездачът не го е държал „пред краката” (т.е. да върви активно напред).
Ездата в група също изгражда отборен дух, защото всеки ездач трябва да внимава за другите. Всеки ездач трябва да прави малки корекции, за да избегне необходимостта другите да се отклонят от пътя си, нагаждайки се към отделен ездач, който няма желание да положи усилия. Тук няма място за примадони. Неминуемо е по-добрите ездачи да „шлифоват” по-малко опитните, защото тези които са по-назад в ездата си имат склонност да подражават на по-напредналите, било съзнателно или не. По-добрите ездачи дават пример, като представят жива илюстрация на правилен седеж и коректно движещ се кон, която другите следват.
Следователно, може да наблюдавате как когато една група от ездачи работят заедно редовно за продължителен период от време, всичките накрая добиват все по-еднакъв седеж, а всички коне накрая стигат дотам, че се движат с еднаква стойка и състояние на баланс, както Ото фон Монтетон казва в цитата по-горе. В резултат на нашите практически занимания в групи в продължение на две интензивни седмици, ездачите и конете в Уайт Хорс Вали напредват по-бързо, отколкото биха го направили в частни уроци, и научават неща, които нямаше да научат при обикновените индивидуални тренировки.
--------------------------------
Importance of Riding in Groups - by Dr. Thomas Ritter
©2006 All Rights Reserved
Източник: http://www.classicaldressage.com
|
Значението на ездата в група (статия)