|
СЪБИРАНЕ И НАЧИНИТЕ ЗА ИЗБЯГВАНЕТО МУ ОТ КОНЯ - от Тереза Сандин
КАКВО Е СЪБРАНОСТ, КАК Я ПОСТИГАМЕ И ЗАЩО Е НЕОБХОДИМА
Шведите Ниса Густафсон и Сара Карлсон наскоро направиха проучване относно това дали треньорите по прескачане и тези по обездка имат еднакви схващания относно събирането на коня, какво представлява то и как да го постигнем. Оказало се, че не само дисциплините били различни, но и много треньори от една и съща дисциплина си противоречали един на друг, както и че концепцията за Събирането като цяло е изпълнена с неясноти.
Незнам дали някои от моите разбирания и тези от класическите текстове са намерили отражение в тяхното изследване, но ето моето виждане за това какво е събирането, как и защо да се стремим към него. Приятно четене!
/Тереза
Естествено & Естествено +
Разликите между обяздения и необяздения кон
Естествено = Класическо?
Ами, да. Тези, които влагат някаква идея зад ездата си, включваща думата класическа, всячески се стараят да я запазят толкова естествена, колкото е възможно. В наше време имаме склонност да смятаме, че естественото е толкова добро, че е върхът. Ако класическото е винаги хубаво, то трябва да е естествено.
Приученото "Естествено"?
Може да е по-естествено да се прави "свободна обездка от земя", цирковите номера, ездата без седло, небрежния уестърн плежър стил, или да се седи с небалансиран седеж като „на стол” и човек да се държи с поводите за равновесие. Всичко зависи от това как дефинирате думата естествено. Ако ездачът следва само естествените си инстинкти, ездата би била далеч от класическия стил, към който се стремим днес. Само си помислете за вродения рефлекс да се стискаме, с който всички начинаещи ездачи се борят, и склонността да се навеждаме напред и да се държим с ръцете. Много от описаното в тези страници ще е срещу вродените инстинкти на човека и на коня, и ще е напълно неестествено и за двамата.
Какво е "Естествено", и какво не е?
В естественото си, природно състояние, конят има своите характерни слабости и особености точно като нас, хората. Никой бездеен човек не ходи наоколо в отлична форма, грация и стойка, дадени му наготово. При хората и домашните коне това идва с тренировките. Повечето от нас се прегърбват, обръщат пръстите на стъпалата навън, подтичват, ходят изкривено и т.н., и всичко това ни е естествено, присъщо. Нашата външност и нещата, които са ни се случили досега, са ни оформили по този начин. Това са нещата, които искаме да „оправим” когато отиваме в гимнастическия салон (освен изгарянето на мазнини). Ние тренираме за да изглеждаме по-хубаво, да използваме телата си по-добре, за да траят по-дълго, да се чувстват по-здрави и да работят по-добре...
Ергономически правилно
Повечето от нас не оправят тези неща като се огъват прекомерно назад, прикрепят разни пособия и се разтягат енергично, или като тренират в продължение на 2 часа след двегодишно бездействие. Или поне не би трябвало да го правим. Повечето от нас правят движения (упражнения), които са естествени на позата на тялото и сгъването в ставите, само че с малко повече натоварване или с повечко повторения. Изграждаме мускулите, които ни трябват, за да доведем стойката и движенията си по-близо до идеала, в сравнение с нивото, на което сме сега. В замяна получаваме лекота, грация и красота, както и сила. Бавно и постепенно.
Това, което имам предвид, когато казвам Класическа обездка, е: не-изкуствено, по най-добрия биомеханичен и конструктивен начин трениране на един кон, за да стане по-силен, балансиран и гъвкав, по-добре движещ се, по-щастлив, и по-лесен и приятен за езда. Класическата обездка цели да развие координацията и използването на мускулите у коня, за да го накара да се движи по начин, който най-малко го изморява – малко като физиотерапия.
Естествени движения
И така, ние искаме конят да се движи както нормално би го правил, но да му придадем повече финес и да оптимизираме това. Това означава, че искаме конят да запази естествените си ходове, но да ги доведем до оптимума, да ги направим по-икономични, по-плавни, координирани, свободни и балансирани.
Ритъмът, темпото и правилността на стъпките си остават
Това означава, че ходома трябва да остане 4-тактов и отпуснат, плавен и уравновесен. Че тръсът трябва да си остане 2-тактов и диагонален, независимо дали при травер или по окръжност. Галопът трябва да остане 3-тактов и да се запази промеждутъчния момент на увисване, независимо дали ще бъде при удължен галоп или пирует.
Прогресивно събиране и огъвкавяване
Ние искаме конят да се придвижва като използва задницата си, а не като пада напред. Това означава, че конят трябва да държи предницата пред задницата при завоите и по окръжност, и съответно да огъва тялото си съобразно това.
Бавно подобряван баланс
Ние искаме да щадим ставите на предницата на коня, затова искаме той да избутва, но също и да носи повече тежест върху задните си крака, които може да сгъва и така да омекотява по-добре динамичното въздействие при ходовете. Това на свой ред прави конят по-добре балансиран и по-способен да спира, да завива, да сменя ходовете или каквото и да е друго, всъщност. И го прави много удобен за езда.
Естествено равновесие
Точката на равновесие у коня при неподвижно положение
В естественото си, необяздено състояние, конят поддържа повече от половината от тежестта на тялото си върху предницата. Това е така заради начина, по който е конструиран и по който е устроен да се движи.
Лесно е да се мисли, че конят се движи с четири еднакво силни крака, изтласквайки се напред. Но това не е начина, по който функционира. Конят е „превозно средство със задна предавка” и с двигател отзад. Конят се движи като човек с ръчна количка: избутването става отзад и се предава напред чрез ръцете и дръжките (гърба на коня) към предния му край, където се поддържа основната част.
Съчетанието при ръчната количка – бутане отзад, носене на товара отпред
И за животно, спасяващо се с бягство, това работи много добре. Подобно на състезател за най-бързо набиране на скорост, конят може да ускорява чудовищно, използвайки задните си крака само за да се изтласква, а предницата – за опора и управление. Доста по-бързо от човек с ръчна количка...:)
Предните крайници на коня нямат същата мускулатура, за да произведат такова изтикване, както задните. Мускулите на предните крака са главно за повдигане на краката и поставянето им напред, или за носене на тялото, което лежи провесено между предните крака. Задните крайници на коня имат масивна мускулатура зад костната си структура, която се използва за обтягането им, когато са насочени назад (изтласкване).
Шията на коня добавя тежест към предните му крайници (защото стърчи напред), макар и не толкова много, колкото човек би си помислил. Ако можехте да погледнете коня отгоре, щяхте да осъзнаете, че дебелината на шията е трудно съпоставима с тази на задницата му.
Центърът на гравитация, погледнат отгоре
Раменете на коня също са по-слаби от хълбоците му, затова те също тежат по-малко. А раздутите бели дробове също изпълват гръдния кош на коня с въздух.
В зависимост от конкретния кон, неговото телосложение и състояние на тренираност, конят поддържа приблизително 55% от теглото си върху предницата и около 45% върху задницата си. Шията може да промени това, като снижава височината на главата или я повдига. Тя може да бъде използвана като прът за балансиране, за преместване на тежестта между предницата и задницата на коня.
Няма нищо абсолютно в равновесието на коня. Когато конят се движи (например при завои/обръщания или през различните ходове (алюри)), тези пропорции на носене на теглото се изменят постоянно. От положение със 75% от теглото върху предницата си, стоящ полузаспал и с един отпуснат заден крак, за части от секундата конят може да смени положението с прехвърляне на 70-80% от теглото си върху задницата, завъртайки се внезапно, за да побегне. Той може да поеме дори всичките 100% върху задните си крака, изправяйки се върху тях.
Играещ свободно, но с тежест върху предницата си
Често чувате идеалистично настроени (или просто невежи) ездачи да казват, че искат да яздят кон, който да се движи така, както когато е на свобода в полето или когато иска да се изтъкне, когато е щастлив и немирен, или иска да привлече вниманието на кобила. Тази мисъл е много хубава, но не винаги е идеалът. Кон, изпускащ пара в падока или играейки наоколо, може да е изцяло върху предницата си, с „пробит” гръб, изкривен и естествено много напрегнат. Точно както всеки от нас може да има недотам идеална стойка, когато тичаме или играем. Само тренираните спортисти измежду нас имат баланса и силата да се движат с бързина, лекота и грация.
При конете, това са тези, които изглежда имат вродената способност да прехвърлят тежестта си върху задницата, без напрежение или скованост. Всички коне, освен куците, могат да се изправят на задни крака, приятели. За да може да прехвърля тежестта си назад без напрежение, конят се нуждае от сила, гъвкавост, баланс и проприорецепция, и да не забравяме – самоувереност и желанието да го направи. Така че не е само до напомпване на мускулите, но също и до нервна система, добро самочувствие и мотивация.
Приравняването на Класическото с Естественото също предполага, че човек просто може да бъде носен върху гърба на коня, докато последния прави всичко сам, оставен на себе си, сякаш би могъл да има достатъчно интелигентност, за да знае кое би подобрило живота му. Обаче никой кон не тренира усилено да влезе във форма, за да се справя с бъдещи проблеми. Конете живеят в настоящето. Като всяко „животно на бягството”, те се стараят да избягват всичко, което е безкомпромисно към тях - като лъвове или ездачи. Само че, в тази ситуация ездачът е също и лидер. Затова конят се подчинява, върши работата според инструкциите (доколкото може да ги дешифрира), защото ездачът му казва да го прави, а не защото е естествено за него или понеже конете са създадени за обездка. Човек просто трябва да приеме това – ездата не е естествена за коня.
/следва/
------------------------------------------------------------------------------------
Източник: http://www.sustainabledressage.net/
Copyright © 2001-2005 Theresa Sandin
|
Събиране и начините за избягването му от коня
