|
ОГЪВКАВЕТЕ КОНЯ С ФЛЕКСИИ – от д-р Томас Ритер
Тази статия обяснява защо традиционната техника за флексии в шията и задтилъка все още може да бъде полезен инструмент за съвременния кон в обездката. Тя описва упражнения за огъвкавяване на шията и задтилъка (както от седло, така и от земя) и изброява важните правила за действие, които следва да се спазват, така че да могат флексиите да служат на замислената цел.
Старите майстори са наричали задтилъка „ключът към гръбнака и задницата” и са учели, че „човек е безспорен майстор на някой кон, само когато е майстор на задтилъка” (B.H.v.Holleuffer, 1896) - защото ако задтилъка е блокиран, импулсите от задните крака не могат да достигат трензелата, а полуспиранията не могат да достигат задните крака на коня. Следователно, цикълът от помощи не може да бъде завършен. Освен това, коне, чийто задтилък е „заключен”, често са и „зад краката” на ездача (т.е. не вървят активно), защото задните им крака са блокирани като последица. Техният гръб не се люлее, защото стегнатия задтилък не позволява задните им крака да стъпват достатъчно навътре под телесната маса. Когато сковаността в задтилъка бъде отстранена, конят изведнъж излиза повече напред („пред краката” на ездача), гърба му се люлее, а задните крака подлагат повече.
Тази скованост в задтилъка може да бъде причинена от особености в телосложението на коня, здравословни проблеми, грешки при минали тренировки, изкривеност или съществуващо стягане в тазобедрените стави и ръцете на ездача. Най-напред трябва да бъдат отстранени грешките у ездача (недостатъци на седежа и изкривеност), преди флексиите изобщо да бъдат от някаква полза. Те не са чудодеен лек, който да решава всички проблеми, но са полезен инструмент, който може да елиминира напреженията, произлизащи от задтилъка и шията.
Предизвикателството за треньора лежи в способността да определи точно коя става в шията не се движи в пълния си двигателен обем, кои мускули са натегнати, и да разтегне тези нееластични мускули чрез огъване в противоположната посока, т.е. правейки ги външни. Това изисква известен усет и опит.
Повечето коне са по-гъвкави в основата на шията си и по-нееластични в задтилъка. За да могат помощите и импулса от задните крака да преминават, шията трябва да бъде най-солидна и свързана в основата си, а най-гъвкава в горния си край - точно както клоните на дървото са най-дебели и здрави там, където се захващат към ствола, а най-гъвкави към върха, където са прикрепени листата.
Всички коне ще се опитват да отстъпят най-напред в онези части от тялото им, които са по природа по-гъвкави (като основата на шията). Те се опитват колкото могат повече да избягват флексията в нееластичните участъци (като задтилъка, в много от случаите). За жалост, участъците, в които конят се опитва да отстъпи най-напред, не винаги са частите, които ние като ездачи е нужно да сгънем. За да можем да достигнем стегнатите стави и мускулни групи и да ги направим гъвкави и еластични, ние първо трябва да стабилизираме и свържем прекалено гъвкавите части, така че конят да не развива фалшиви огъвания. Това стабилизиране на основата на шията се постига чрез подходящи взаимодействия между вътрешния и външния повод, както и посредством добре ангажираните централни мускули на ездача. Казано по прост начин, колкото по-отпуснат е външния повод, толкова повече шията ще се извива в основата си; колкото по-къс е външния повод, толкова повече латералната флексия ще се ограничава в задтилъка.
Старите майстори са открили, че неподтисната връзка между хълбоците на коня и трензелата може да бъде създадена само, ако челюстите му са свързани с шийните мускули, и главата му лесно може да бъде завъртана наляво или надясно с различна степен на повдигане, без да се губи връзката между долния ръб на челюстите и шията. Най-голямото препятствие, което среща ездачът в това старание, е слюнчената жлеза. Ако тя бъде поставена натясно между челюстите и шията, това е доста неудобно, дори болезнено за коня, и може да доведе до мятане на главата, даже изправяне на задни крака и въртене на място. Колкото по-тънка е шията, по-малки са челюстите и по-тънка и къса е слюнчената жлеза, толкова по-лесно е да се установи връзка между челюстите и шийните мускули, без намесата на слюнчените жлези. Колкото по-къс и дебел е врата (особено в горната му част), толкова по-големи са челюстите и слюнчените жлези - по-трудно става да се огъвкави достатъчно задтилъка за добра връзка „челюсти - шия”. Затова конете с къси, дебели шии и месести подчелюстни зони, са като цяло по-трудни за езда на повода с добро повдигане, в сравнение с конете, които имат дълги шии изтъняващи към задтилъка, и чиито подчелюстни области осигуряват повече пространство.
Слюнчената жлеза може да бъде изместена, така че да не попада повече между челюстта и мускулите от долната страна на шията, ако обкръжаващите я меки тъкани са разтегнати и гъвкави. Инструментът, който ездачът използва за тази цел, е ръба (края) на челюстите. Краят на челюстите се избутва под слюнчената жлеза чрез позициониране и сгъване на задтилъка латерално, за да се измести жлезата към външната страна на челюстта. При коне, които имат голями челюсти, разширяващи се в горния си край, също може да има достатъчно пространство за слюнчената жлеза от вътрешната страна на челюстите.
Ремоделирането на мускулатурата, която обкръжава задтилъка, е постепенен процес, който може да отнеме известно време в зависимост от структурата на коня. Ездачът започва тази огъвкавяваща работа с доста по-ниска степен на повдигане на шията. Устата на коня ще е приблизително на нивото на раменната му става. Ездачът трябва да открие позицията, при която коня може да остави главата си да виси вертикално без усилие. Колкото по-ниско е положението на шията, толкова по-голямо става пространството между челюстите и долната страна на шията, което очевидно прави по-лесно добиването на вертикално положение на главата. Колкото по-повдигнат е врата, толкова по-малко става това пространство, което прави по-трудно постигането на отвесно положение на главата без съпротиви. Ето защо, първо трябва да се започва с по-ниска степен на повдигнатост. Повдигането се повишава постепенно, тъй като гъвкавостта в подчелюстната област нараства. Със степента, в която повдигането на шията става по-високо, надлъжната флексия на шията (както и в задтилъка) трябва да се повишават, за да се запази коня на повода. Дължината на конската шия поставя известно ограничение за това доколко конят може да повдигне шията си, без да отиде над повода. Конете с къси шии не могат да заоблят и повдигат шиите си толкова, колкото конете с по-дълга шия. Другият важен фактор, който следва да се има предвид, е сгъването в хълбоците. Повдигането на шията трябва да съответствува на подвиването и снижаването на таза на коня. В противен случай гърба ще бъде подтиснат от прекомерното повдигане на шията спрямо степента на флексия в хълбоците (т.е. събирането, на което е способен коня).
Когато задтилъка е толкова стегнат, че конят просто не може да завърти глава наляво или надясно в отвесно положение (докато шията му остава латерално несгъната), ние трябва да позволим допълнителните шийни прешлени да участват в латералното огъване, за да намерят позиция, при която конят може да отстъпи на натиска от ръката на ездача. Важно е конят не само да завърта глава и шия, но също така да омеква и олеква на ръката. Страничното огъване на шията тогава постепеннно се намалява, докато само главата бива завъртана латерално, а шията остава заоблена по надлъжната си ос, но права латерално. Шийният лигамент ще се измести към вътрешната страна на огъването, когато конят се отпусне във флексия.
Има много и различни техники за флексия. Аз ще опиша няколко, които лично съм открил като ефективни при голям брой коне. Флексиите могат да бъдат провеждани от седлото (в движение, както и на място), а могат да бъдат правени и от земята. Може да използвате капсаум за кордиране, трензелна юздечка или мундщук. Може дори да използвате едната си ръка върху носа на коня, а другата върху шията му, без каквато и да е юздечка, макар че това не винаги е ефективно. В повечето случаи, аз предпочитам трензела със странични ограничители (full cheek snaffle), тъй като тя не може да бъде изтеглена през устата на коня и оказва лек натиск от противоположната страна на конската буза - което от една страна създава ефекта на повода (може би малко по-меко), а от друга страна обяснява по-ефикасно на коня идеята за отстъпване при натиск с повода.
Много упражнения са по-лесни за научаване от коня, когато ездачът може да му ги обясни първо от земята, преди упражнението да бъде опитано под седло. Затова аз ще започна с флексии от земята, които могат да бъдат правени като част от загряването преди езда. Особено при по-млади коне, може да бъде полезно да се слезе от седлото по време на езда, да се направят няколко флексии от земята и след това пак да се продължи с ездата.
1. Застанете пред коня и вкарайте по един палец през всеки пръстен на трензелата. Обхванете брадичката на коня с ръцете си. Главата му трябва да е отвесна. Внимателно завъртете главата му на една страна, чрез прилагане на лек натиск върху пръстена на трензелата. Едновременно с това приложете натиск с дланта на срещуположната ръка към бузата на коня, и завъртете главата му с двете си ръце. Старайте се в същото време да държите самата шия права. В повечето случаи ще откриете някои съпротиви в задтилъка, отначало. Изправете главата му отново и повторете флексията в същата посока - толкова пъти, колкото е необходимо. Понякога ще трябва да позволите на част от шията да вземе участие, чрез усилване и намаляване на флексията, докато успеете да достигнете задтилъка и конят освободи напрежението в тези мускули. Когато сте пoлучили някаква гъвкавост в най-горния край на шията, увеличете латералната флексия, като въвлечете прешлените един по един в огъването. По този начин можете да изследвате шията, за да откриете точно кои прешлени изглеждат като слепени един към друг и не се движат. Чрез повтаряне на флексията може да огъвкавите и омекотите тези области, докато започнат да се движат отново гладко. Колкото повече флексията се приближава към основата на шията, толкова по-ниско трябва да бъде повдигането й, така че устата на коня да е приблизително на нивото на раменната става. Когато флексиите са омекотили коня от едната страна, те трябва да бъдат повторени и в другата посока. Когато натегнатостта в шията и задтилъка е била „разтворена” и конят е отстъпил на натиска на трензелата, той обикновено се протяга право напред и надолу. Много коне също предъвкват или облизват устните си в това време.
2. Застанете отстрани на задтилъка, напр. от лявата страна на коня. Вкарайте един или два пръста на лявата си ръка в пръстена на трензелата отляво. Сложете дланта на дясната си ръка или десния юмрук върху първия шиен прешлен, точно зад тила. Приложете малко натиск с дясната ръка върху шията, докато оказвате равномерно леко теглене върху пръстена на трензелата с лявата ръка към себе си. Конят трябва да завърти главата си към вас, да ви погледне, да стане лек в лявата ви ръка и мек под дясната. Когато това отстъпване и омекотяване бъде постигнато в горната част на шията, преместете дясната си ръка надолу към следващия прешлен и повторете флексията, докато стигнете до основата на шията. С дясната си ръка ще можете да усетите буците и твърдите места на шийната мускулатура, там където обема на движение е ограничен. Често може също да видите участъци от шията (особено в областта на трети-пети шиен прешлен), които първоначално остават прави и изглеждат като слепени, сякаш огъването е невъзможно. Когато шията става по-гъвкава, твърдите буцести области изчезват, както и тези прави участъци. Страничното огъване на шията образува една равномерна извивка, а мускулатурата става мека и гъвкава.
Конят натрупва емоции в тези стегнати мускули. Често може да се наблюдава как в началото на флексиите конят е напрегнат и възбуден. Когато физическото напрежение напусне тялото му, той се отпуска и психически. Когато лявата му страна се огъвкави, минете отдясно и повторете флексиите.
Под седло флексиите могат да бъдат правени по няколко различни, но свързани начина. Всички те споделят едно общо нещо – че единия повод трябва да свързва основата на шията с рамото на коня и да определя коя част от шията да участва във флексията (повече или по-малко чрез пасивно резистиране), докато срещуположния повод иска активно флексията. Ограничаващият повод изправя шията отново след флексията. Ездачът никога не трябва да сгъва коня в редуваща се поредица ляво-дясно-ляво-дясно. Това би било равносилно на клатушкане, което компрометира устойчивостта в основата на шията и скъсява врата. Вместо това, флексията трябва да бъде повторена няколко пъти в една и съща посока, напр. сгъване наляво - изправяне, отново сгъване наляво - изправяне, и т.н.
Това може да бъде правено на място или на ходом. Когато е спрял на място, конят трябва да носи тежестта си уравновесено и равномерно върху всичките четири крака. Ако единия или и двата задни крака остават зад коня, масата на тялото му ще се накланя срещу сгъващия повод и ездача ще срещне голям дял съпротива. Веднага щом задните крака бъдат доведени под масата на тялото, резистентността ще изчезне и флексията ще се осъществи.
По време на движение, помощта с повода за сгъването може да бъде приложена или когато предният крак от същата страна е на земята, или когато задният крак от същата страна е на земята. Всяко от тези положения може да има различен ефект върху коня.
Преди флексията, ездачът трябва първо да изследва тялото на коня с повода, за да определи нивото на резистентност, респ. скованост у коня, така че той да не се почувства изненадан от помощите за сгъването и да не загуби доверие в контакта с повода. Подобно на всички помощи, действието със сгъващия повод трябва да бъде колкото изследване мускулатурата на коня, толкова и предаване на искане или команда към него. С други думи, флексията е както диагностичен, така и терапевтичен инструмент.
Самите помощи за флексията могат да бъдат прилагани по-меко или по-твърдо, по-бавно или по-бързо, и могат да бъдат по-дълги или по-къси по продължителност. Какво е нужно във всеки даден момент се обуславя от коня и от специфичния контекст. Обаче флексиите никога не бива да се извращават в дразнене, рязко дърпане или „пилене” с поводите.
Трябва да се подчертае, че флексиите са гимнастически полезни само, ако мускулите от външната на огъването страна са разтегнати, докато мускулите от вътрешната страна се съкращават. Флексии, които не разтягат конвексната страна на конската шия, нямат никаква гимнастическа стойност. Те само скъсяват шията и я правят нестабилна.
Друго важно правило е, че всяка помощ (не само за полуспирането, но и сгъващите помощи) могат да достигат своята посока и да постигат целта си само ако са подкрепени от седалището, тежестта и краката на ездача, т.е. ако дълбоките мускули на тялото му са добре ангажирани, докато повърхностните са отпуснати и меки. Особено важно е да са отпуснати китките, пръстите на ръцете и мускулите на седалището, а шенкелите да не се стискат.
Като основно правило човек може да запомни, че помощите с краката довеждат коня към седалището на ездача. Седалището довежда коня към трензелата, а след това ръката може да приема и рециклира енергията, полуспирането, рамката, сгъването или повдигането на коня, в зависимост от това какво е необходимо в даден момент. Преди подкарващите помощи да са довели коня към трензелата, ръката няма с какво да работи и следователно не може да бъде използвана активно. Когато конят „стигне” на ръката на ездача, тя го отпраща към седалището. Тежестта на ездача винаги трябва да подкрепя помощите с повода. В противен случай помощта няма да има смисъл за коня, затова той ще стяга срещу нея или ще се бори.
Кракът на ездача откъм страната, от която е сгъващия повод, трябва да е плътно до коня, за да подкрепя повода. Той също така предпазва рамото на коня от това да последва посоката на действие на сгъващия повод, което е често срещан начин на отбягване, когато конят бива огъван на по-нееластичната си страна.
Ограничаващият повод и коляно предпазват рамото на коня от това да се изнесе встрани от натиска на повода, което е обичаен начин на избягване, когато сгъването е към по-гъвкавата страна на коня.
Шенкелът от външната на огъването страна предпазва задницата от отклоняване навън от натиска на повода, което е обичайно отбягване, когато конят се огъва към по-нееластичната си страна.
Вътрешният шенкел на ездача предпазва задницата от завъртане навътре, което се случва когато конят се сгъва към по-еластичната си страна.
Двете седалищни кости, двете колене и подбедрици предпазват коня от отстъпване назад. Желанието на коня да върви напред винаги трябва да е видимо.
Ако рамото последва действието на повода, конят се обляга върху това рамо и остава нееластичен и стегнат в шията и задтилъка. Ако раменете се изнесат навън от сгъващия повод, шията става изолирана от раменете, а конят се накланя към обратното на сгъващия повод рамо.
Ако задницата се завърти навътре, конят се накланя към външното си рамо, а шията и задтилъка остават блокирани. Ако задницата се измести навън, конят се накланя към вътрешното рамо, а шията и задтилъка пак остават заключени.
Ако конят отстъпи назад, той минава „зад краката” на ездача и пада на предницата си. Всички тези грешки са често срещани, обичайни избягвания, които водят до несиметрично развитие (изкривеност) и неравно разпределение на тежестта, което пречи на ездача да има достъп до задтилъка или хълбоците на коня с помощите си. Във всеки един от тези случаи, ездачът трябва да остави коня да направи стъпка напред и да спре равно отново, преди да бъде приложена някаква сгъваща помощ.
Тилът трябва да остава най-високата точка през цялото време на флексиите.
1. Най-простата версия на флексиите под седло е да се задържа пасивния ограничаващ повод близо до основата на шията и холката, докато активния сгъващ повод се скъсява, без ръцете да се местят много от нормалното си местоположение. Ако конят е много скован, или се опитва да избута раменете към по-нееластичната си страна, може да помогне, ако подпрете тази ръка на холката на коня или фиксирате повода с палец отгоре върху холката. По този начин конят не може да се избутва през ограничаващия повод толкова лесно.
2. Движението на сгъващата ръка хоризонтално навътре и встрани от холката има удължаващ, разтягащ ефект върху шийните мускули от външната на сгъването страна.
3. Ако ездачът иска да повдигне шията повече и да свърже повече челюстта с шийните мускули, той може да повдигне сгъващата ръка право нагоре, с почти изправен лакът. Това има отблокиращ ефект върху задтилъка и може да бъде използвано за да увеличи свободата на рамото на коня, когато предният крак от същата страна е във въздуха. Чрез повдигане на повода по този начин, ездача може да поеме тежестта от рамото на коня от същата страна и да го прехвърли към задния крак от същата страна. Ако същата помощ е приложена когато предния крак на коня е на земята, тежестта от рамото може да бъде прехвърлена към диагоналния заден крак.
Една голяма опасност при флексиите е, когато ездачът разедини основата на шията и раменете на коня (когато външния повод е твърде отпуснат), което ще прекъсне връзката между задницата и трензелата, докато задтилъка остава заключен. В най-екстремните случаи, такава шия ще се клати напред-назад като кучешка опашка, всеки път когато ездачът докосне повода.
Един опитен, тактичен ездач може да усети коя част от гръбнака отстъпва, кои мускули са разтегнати и кои резистират. От съществено значение за успеха на флексиите е ездачът да достига съответната част от гръбнака на коня, т.е. там където са разположени стегнатите мускули, които трябва да бъдат разтегнати.
Друга възможна грешка е, че шията става къса и жилава, като последица от неправилни флексии (особено „пилене” с поводите). Когато флексиите са правени правилно, шията става по-дълга, а горната линия се разтяга в една по-дълга дъга към ръката на ездача, така че помощите преминават без да спират в блокади от сковани мускули, и без да се губят през несвързани стави. Мускулите от външната страна на шията тогава ще се разтягат толкова, колкото вътрешните се сгъват и съкращават. Флексия без разтягане на срещуположната мускулна група (антагонистите) е неефективна, както вече споменахме по-горе.
Резюме:
Огъвкавяващите флексии, които отключват задтилъка и шията, някога са се използвали като обичаен гимнастически инструмент за развитието на ездитните коне. В наши дни те изглеждат до голяма степен забравени. Повечето съвременни ездачи, ако изобщо са чували за тях, вероятно ги асоциират с Боше и френската обездка, но тези неща са били практикувани ежедневно също и в немската и австрийската традиционни обездки, включително в кавалерията и Испанската школа във Виена.
Флексиите са полезни винаги, когато един кон е блокиран в областта на задтилъка и подчелюстната област, или в шийната мускулатура. Колкото по-проблемна е конформацията на шията и задтилъка на коня, толкова повече ще се нуждае той от флексии, за да се добие добър контакт с повода. Но дори и конете с хубави шии биха могли да се облагодетелстват от флексиите, за да се изкоренят недоловимите, скрити блокади, които иначе може са трудни за локализиране и отстраняване. Като резултат стойката и ходовете на коня ще се подобрят, гърба му ще се люлее повече, а помощите ще „преминават” по-ефективно.
И така, може да се обобщи, че флексиите не само учат коня да отстъпва на натиска, но да отстъпва в конкретна област, която се определя от ездача. Те също така разтягат мускулатурата от външната на огъването страна на шията, и отключват задтилъка и шийните прешлени. Флексиите могат да бъдат считани за „сива зона” между трениране и физиотерапия за коня. Ще разберете, че флексиите ви са били успешни, когато шията образува по-дълга дъга, когато контактът с поводите е по-мек, постоянен и равномерен, когато гърба на коня се повдига повече, гръдния му кош се разширява повече към краката на ездача, и когато конят излиза повече „пред краката”.
----------------------------
©2008 All Rights Reserved
Supple the Horse with Flexions - by Dr. Thomas Ritter
Източник: http://www.classicaldressage.com/
|
Огъвкавете коня с флексии (статия)