|
Латерални (странични) движения: Общо представяне – от д-р Томас Ритер
„Страничните движения са предназначени да увеличат флексията в конкретен заден крак, като го натоварват отделно. Това са упражнения, които карат коня да стъпва повече под товара (да подлага повече) с единия крак и да го сгъва. Като временно се поставя повече от тежестта на коня и ездача върху този крак, задницата става по-силна и по-гъвкава.” G.v.Dreyhausen (Grundzьge der Reitkunst, 1951).
Тази статия съдържа общ поглед върху темата за страничните движения. В следващите няколко статии ще обсъдя подробно отделните движения – рамо вътре, крупа вътре, полупристъпване, както и обратните движения (обратно рамо-вътре и ранвер).
„Странични движения” е термин, използван да обозначи движения, при които конят се движи не само напред, но също и повече или по-малко настрани. Те се въвеждат след като конят е бил научен да се огъва и завърта по една следа (пътека), и трябва да бъдат разглеждани като вариации на общата тема за основните ходове, а не като отделни и нямащи връзка „трикове”. Страничните движения са развити вътре в рамките на ходома, тръса или галопа, чрез изместване или на раменете, или на задницата на коня встрани от пътеката, по която върви; същевременно гръбнака се огъва и задните крака се ангажират под телесната маса, като се кръстосват в резултат от косия ъгъл на тялото на коня спрямо пътеката, по която се язди. Това ни води до основната йерархия от приоритети, които трябва да бъдат съблюдавани при упражняване на латерална работа.
1. Преди да бъде започната латералната работа, трябва да бъдат установени чисти висококачествени ходове (ходом, тръс или галоп).
2. Тези качествени ходове трябва да бъдат изпълнявани по точни схеми в манежа за езда.
3. Само когато конят върви с ход от добро качество и по прецизни схеми, върху тази основа могат да бъдат въведени латералните движения.
Качеството на хода (ритъм, темпо и дължина на крачката, лекота, равномерен и постоянен контакт с повода, баланс, подравняване на раменете и хълбоците на коня, огъване, гъвкавост, импулс и събраност), както и правилността на фигурите в манежа, никога не трябва да бъдат жертвани, когато се правят латерални движения. В противен случай упражнението губи цялата си гимнастическа стойност и става вредно не само за развитието на коня, но също и за здравето му - тъй като един небалансиран, изкривен кон е натегнат и скован, което прави ходовете рязки и значително увеличава износването и увреждането на конските стави.
Защо странична работа?
Добре яздените латерални движения са елегантни, изящни и красиви за гледане (и приятни за правене), затова се включват в изложения и състезания. Обаче те не са създадени като край сами по себе си, а като гимнастическо средство към една завършеност. Те спадат към темата за огъване на коня в движение, което започва с прости схеми на движение по извити линии в манежа (като кръгове, ъгли, серпентини и завои/обръщания по единична следа). По тези криви гръбнакът на коня трябва да се огъва така, че да формира участък от дъга по линията, върху която се язди.
Като следващо ниво на трудност при огъването в движение, латералните движения се въвеждат веднага щом коня е овладял огъването на гръбнака по извитите линии върху единична следа. Латералните (страничните) движения винаги са играли ключова роля в обучението на коня за обездка, защото те помагат на ездача да развива естествените ходове на коня, чрез отделянето на конкретен заден крак и ангажирането, огъвкавяването и сгъването му под комбинираната маса на кон и ездач - което после от своя страна ще подобри гъвкавостта на гърба, шията и задтилъка на коня.
Гюстав Щайнбрехт, върху чиято книга „Das Gymnasium des Pferdes” (1884) е базирана немската тренировъчна система от 20 век, е създал концепцията за огъването на коня в движение като една от централните теми в неговия метод за обучение. Щайнбрехт обяснява: „Гръбначният стълб намира една от главните си опори в задните крака; съпротивата, която коня показва срещу латералната флексия на тялото си, следователно, се открива обикновено в задните крака. Ако конят се огъва правилно в гръбнака по окръжност, той сгъва вътрешния заден крак. Едно увеличено сгъване в дадения заден крак е възможно само по извита линия на движение и когато конят е съответно огънат. По тази причина, огъването на гръбнака е единственото средство за преимуществена работа върху конкретен заден крак. То трябва безусловно да предшества еднаквото сгъване на двата задни крака. Тази работа върху вътрешния заден крак, чрез оставяне коня да се носи в огънато положение, започва върху една следа по кръг и по други извити линии. От тук после се развива рамото-вътре с различните му градации, което трябва да бъде толкова добре установено, че останалите упражнения по две следи да произтичат правилно от него”.
Латералните движения могат да бъдат използвани за усъвършенстване на коня по много начини:
1. Увеличават сръчността и маневреността на коня.
2. Повишават вниманието и отзивчивостта му към помощите.
3. Повишават гъвкавостта на коня.
4. Подобряват баланса му.
5. Подобряват изправеността на коня.
6. Дават възможност на ездача да ангажира и сгъне всеки заден крак поотделно.
7. Отключват хълбоците на коня в резултат на кръстосването и ангажирането на вътрешния или на външния заден крак.
8. Отключват коремните мускули на коня, поради изискваното латерално огъване на конския гръбнак.
9. Укрепват мускулите от вътрешната и външната страна на задните и предните му крака.
10. Увеличават свободата на рамото на коня, като резултат от повишеното ангажиране и флексия на хълбоците (т.е. събраност на коня).
Категории
Латералните движения могат да бъдат категоризирани според два главни параметъра, които се комбинират, за да дадат четири отделни латерални движения.
1. Упражнения, при които крупата остава по пътеката, докато раменете на коня влизат навътре: рамо вътре и ранвер.
2. Упражнения, при които раменете остават по пътеката, докато крупата се измества навътре: обратно рамо вътре и крупа вътре.
3. Упражнения, при които вътрешните крака се кръстосват пред външните, а конят е огънат обратно на посоката на движение: рамо вътре и обратно рамо вътре.
4. Упражнения, при които външните крака се кръстосват пред вътрешните, а конят е огънат по посоката на движение: крупа вътре, ранвер, полупристъпване.
Определянето на двата параметъра (ъгъл и огъване) е въпрос на степени, а не на „всичко или нищо”. Комбинацията от двата параметъра дава четири основни латерални движения:
1. Рамо вътре, при което раменете се движат по втора следа (пътека) към вътрешната част на манежа. Конят е огънат навътре, в посока обратна на посоката на движение. Вътрешните крака трябва да се кръстосват пред външните.
2. Обратно Рамо вътре (някои хора го наричат „рамото вън”). Това е т.нар. обратно движение на рамото вътре. Крупата на коня е върху втора пътека, докато раменете му са по-близо до стената. Той е все така огънат обратно на посоката на движение, но заради разположението на тялото му огъването (постановката) сега е към външната страна на манежа.
3. Крупата вътре, при която раменете са по първата пътека (до стената на манежа), докато задницата се движи по втората пътека, намираща се по-близо до центъра на манежа. Конят е огънат към вътрешността на манежа (по посоката на движение), така че външните крака трябва да се кръстосват пред вътрешните.
4. Ранвер (някои хора го наричат „крупата вън”), обратното движение на крупата вътре. Хълбоците са по-близо до стената, раменете са върху вътрешната пътека, докато коня се огъва към външната страна на манежа. Външните му крака се кръстосват пред вътрешните.
От описанието по-горе виждаме, че всяко латерално движение има два общи аспекта с неговото обратно движение, докато в един друг аспект се различават. И обратно - всяко латерално движение споделя една обща черта с неговото допълващо движение, докато се различава по другите два аспекта.
Тези прилики и разлики правят комбинациите от латерални движения особено интересни за езда и ефективни (както гимнастически, така и психически). Причината е, че когато сменяме от едно упражнение към следващото, едната характеристика си остава същата, докато другите две трябва да се променят. В други случаи, две от характеристиките остават същите, докато третата се променя.
Рамо вътре и Обратно рамо вътре имат общо, че конят се огъва обратно на посоката на движение, и че вътрешните му крака трябва да се прекръстосват. Разликата е, че при рамото вътре задницата е по външната пътека, а раменете са на вътрешната пътека; докато при обратно рамо вътре - раменете държат външната пътека, а задницата е на вътрешната пътека.
Рамото вътре и крупата вътре имат общо, че конят се огъва към вътрешността на манежа. Различават се по това, че при рамото вътре задницата държи външната пътека, а раменете са по вътрешната. При крупата вътре, за сравнение, раменете държат външната пътека, докато хълбоците са по вътрешната. Друга разлика е, че при рамото вътре конят е огънат обратно на посоката на движение, т.е. вътрешните му крака трябва да се кръстосват пред външните, докато при крупата вътре е обратното. Конят се огъва по посоката на движение при крупата вътре, а външните му крака трябва да се кръстосват пред вътрешните.
Рамото вътре и ранвера споделят относителната позиция на хълбоците и раменете. И при двете движения хълбоците на коня са по външната пътека, докато раменете са на вътрешната. Те се различават обаче по посоката на огъване (постановката). При рамото вътре конят е огънат обратно на посоката на движение, така че вътрешните му крака трябва да се кръстосват; докато при ранвера конят е огънат (гледа) по посоката на движение, така че външната двойка крака трябва да се кръстосват.
Крупата вътре и ранвера имат общо, че конят е огънат към посоката на движение, с кръстосване на външните крака. Разликата е, че при крупата вътре задницата е на вътрешната пътека, докато раменете са по външната. При ранвера случая е обратен – хълбоците са на външната пътека, докато раменете са на вътрешната.
Крупа вътре и Обратно рамо вътре също споделят сравнителната позиция на хълбоците и раменете. И при двете движения раменете на коня са на външната пътека, докато хълбоците са на вътрешната. Разликата отново е посоката на огъването (постановката). При крупата вътре конят гледа към посоката на движение (външните крака се кръстосват), докато при обратно рамо вътре конят е огънат обратно на посоката на движение (вътрешните крака се кръстосват).
Обратно рамо вътре и ранвер споделят огъването (постановката) към външната страна на манежа, което обозначаваме като „обратна постановка”, и затова тези две упражнения са наречени „обратни движения”. Те се различават както по относителното положение на хълбоците и бедрата, така и по посоката на огъване спрямо посоката на движение. При обратно рамо вътре, раменете държат външната пътека, докато задницата е на вътрешната, а конят е огънат обратно на посоката на движение, така че вътрешните му крака се кръстосват. При ранвера задницата държи външната пътека, а конят е огънат (гледа) по посоката на движение, така че външните му крака се кръстосват.
Всички тези странични движения могат да бъдат яздени по прави линии, както и по извити линии, и през ъгли. Полупристъпването е вариация по основната тема на крупата вътре. То се язди по диагоналите на манежа. Това, което го отделя от обикновената крупа вътре е, че е станало обичайно полупристъпването да се язди с по-голям ъгъл на конското тяло към линията на движение (диагоналът), отколкото при крупата вътре. На шоу арената, по време на полупристъпването тялото на коня е почти успоредно на дългата страна на манежа, докато при Испанската ездова школа във Виена това не е позволено и този ъгъл се смята за твърде остър.
От гледна точка на прогресията в обучението, огъването (постановката) в посока обратна на движението, е по-лесно за коня от огъването по посока на движението - което означава, че при обучението на коня, упражненията рамо вътре и обратно рамо-вътре ще предшествуват крупата вътре, ранвера и полупристъпването.
За да обобщим, латералните движения са предназначени да подобряват качеството на конските ходове - това означава, че ходома, тръса или галопа върху единична следа по късата страна на манежа, които непосредствено следват рамо вътре, обратно рамо вътре, крупа вътре или ранвер извършени по дългата страна, или полупристъпване по диагонала, трябва да са с по-добро качество от ходома, тръса и галопа, които конят е показвал по късата страна на манежа преди латералните движения. Ако основният ход не се подобрява от гледна точка на баланс, изправеност, контакт, ритъм/такт, импулс и събиране, тогава вероятно ездачът е допуснал грешка при изпълнение на латералното движение.
Тази статия служи като кратък системен обзор на гимнастическата цел на страничните движения. В следващите издания ще обясня всяко едно от тези движения подробно, включително необходимите помощи и най-честите грешки, които имат тенденция да се случват при изпълнение на движението.
Лесно е да се увлечеш в практикуване на латералните движения, но дори и най-полезното упражнение накрая ще покаже негативни странични ефекти, ако бъде правено твърде често или твърде продължително. Ето защо, искам да завърша тази статия с едно предупреждение от пруския капитан и водач на ескадрон от 4-ти конен полк - Фридрих ф. Кране (Die Dressur des Reitpferdes, 1856), което всички ние трябва да помним, когато яздим и тренираме: „Трябва да се спомене, че латералните движения и обръщания не трябва се натрупват толкова много, че да страда свежестта на ходовете при ходом и тръс. По тази причина винаги трябва да се включва от време на време и движение по права линия, без латерална позиция.”
------------------------------------
Lateral Movements: A General Introduction - by Dr. Thomas Ritter
©2005 All Rights Reserved
Източник: http://www.classicaldressage.com
|
Латерални движения - общо представяне (статия)