|
Да танцуваш с кон, който задържа енергията – от Д-р Томас Ритер
Когато се борите с кон, който задържа енергията в себе си (не иска да върви напред), това с което се борите е настройката му към помощите ви. Това е процес, който продължава цял живот, и при това не е много лесен. Това е нещо, което започва от земята и никога не приключва, дори и за секунда, докато сте в присъствието на коня.
Първото нещо, което всеки кон трябва да научи, е да обръща внимание на ездача или човека, който работи с него. Това е необходимо, защото без взаимен фокус и внимание не може да има никаква комуникация. Без тях конят много скоро ще започне да прави каквото му харесва, а това на свой ред може да стане опасно за човека.
Следващата стъпка е да се прилагат помощите с прецизност, така че да няма никакво противоречие между тях, от една страна, и между помощите и естествената последователност на стъпките на коня, от друга страна. Противоречията водят до объркване, а объркването води до това, че конят „изключва” ездача или става раздразнителен и непокорен, в зависимост от темперамента си.
Когато прилагам дадена помощ (напр. с шенкела), аз очаквам незабавен и ясен отговор. Ако конят не успее да отговори, следва веднага още една помощ - не непременно по-силна, но може би дадена с повече отношение, по-бърза, по-кратка, евентуално подкрепена с лек удар от нагайката или шпората. Аз искам да усетя енергията, която преминава през тялото на коня, когато задният крак активно се повдигне нагоре в този момент. През повечето време силните помощи само правят коня по-нечувствителен, докато прецизно подадените и добре синхронизирани, кратки и леки помощи, привличат вниманието на коня много повече.
Това кратко описание показва изискванията, поставени върху ездача:
1. Трябва да фокусираме цялото си внимание върху коня, защото ако ние не се концентрираме - защо конят да го прави?
2. Моментът за помощите трябва да е безупречен. Ако прилагаме помощите си в неправилния момент спрямо последователността на стъпване на коня, ще получим нещо различно от това, което сме възнамерявали - понякога даже обратното, понеже помощта няма да има смисъл за коня.
3. Помощите трябва да бъдат правилно съгласувани. Например когато се приложи помощ с краката, ръцете трябва да позволят на задния крак на коня да отиде напред, а тялото на ездача - да даде възможност на коня да носи повече натоварване върху задните крака, отколкото върху предните. Всяко противоречие само ще напрегне и обърка коня.
4. Трябва да сме настоятелни в това, което вършим, и да сме светкавично бързи в реакциите си.
5. Трябва да сме последователни, без значение къде сме или какво правим с коня си. Не можем, например, да се размотаваме с коня на разходка в неделя, без той да е „на помощите”, а след това да очакваме от него да върши прецизна работа на манежа в понеделник. Ние трябва да изискваме същото внимание и прецизност при разходките, както и на манежа за обездка или в паркура при прескачане на препятствия.
Когато един ездач изпитва проблеми с коня, основните причини обикновено са съчетание от горните 5 точки. Списъкът може да не е пълен, той е само компилация от най-свързаните с тази тема области, които веднага ми идват на ум. Това са нещата, които виждам винаги и при всеки урок, който провеждам. Обикновено това е комбинация от малко накланяне напред при ездача, така че импулсът се намалява, помощ с краката приложена в неправилния момент и която продължава толкова дълго, че в действителност е вече стискане, а не подкарваща помощ. Стискането източва още повече енергия. Често ездачът стяга и тазобедрените стави, което пречи на движението на конския гръб. В допълнение, поводите обикновено са твърде скъсени и ръката не успява да освободи когато краката подкарват, така че импулсът се нарушава дори още по-повече от ръцете. Анализирани по този начин, всъщност всички помощи на ездача (дори и краката) са понижаващи импулса, вместо да го повишават (при този сценарий, който е доста често срещан).
След това ездачът обикновено реагира със засилване на помощите, накланяйки се още повече напред, дори „помпайки” с рамене в усилие да подтикне коня напред с тялото си, което само прави нещата по-зле. На всичкото отгоре, ездачът стиска ли стиска с крака, докато лицето му почервенее – а конят въпреки това не помръдва. Това е една низходяща спирала на ескалиращи помощи. Някои от по-флегматичните коне подканят ездача си още повече да се спусне по този път. Единственият изход от положението е да седнете изправено, да се наклоните назад, с издължени и отпуснати крака, да освободите поводите и да дадете леки, но точни помощи. Знам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но се боя, че това е единственият начин. Ние трябва да се научим да бъдем ясни в комуникацията и да не пречим на коня по време на изпълнението.
Друг проблем свързан с това е, че много ездачи не искат техните коне да вървят напред, защото се страхуват от енергията им - затова те подсъзнателно я убиват още в началото. Те не осъзнават, че колкото повече енергия конят предоставя на разположение на ездача си, толкова по-защитен е последният, защото конят не задържа нищо обратно. Колкото повече енергия задържа конят, толкова по-малко дава на ездача и толкова е по-опасен, защото цялата тази натрупана енергия рано или късно ще излезе навън, под формата на плашливост или играене, особено ако конят е чистокръвен. Ездачът трябва да се научи да извежда цялата енергия на коня навън и да я канализира в правилната посока. Това е причината, поради която най-напредналите коне за обездка трябва да са и най-сигурните и надеждни коне при всякакви обстоятелства, защото те не задържат нищо, а отдават цялата си сила и енергия на ездача.
---------------------------------------
Dancing with the Sucked Back Horse - by Dr. Thomas Ritter
©1999 - All Rights Reserved
Източник: http://www.classicaldressage.com
|
Да танцуваш с кон, който задържа енергията
