|
Лекота – от д-р Томас Ритер
Лекотата стана често дискутирана тема през последните няколко години. Много ездачи търсят алтернатива на всекидневната обездка от типа „тежки ръце/стискащи крака”, а лекотата изглежда държи обещание за хармония и липса на усилия, към които всички се стремим. Някои хора ограничават понятието за лекотата до натиска на повода, който усещат в ръката си, което ги води до това да взимат погрешно липсата на контакт за лекота. Обаче въпросът излиза далеч отвъд рамките на обикновения контакт с поводите.
Ако лекият контакт с поводите е само един малък аспект на лекотата, какви други съставни части се включват? Както ще видите след малко, всички други елементи от тренировъчната скала също играят роля. Първият елемент, който изниква в ума, е Балансът. Може също да го отнасяте като способност да се поддържа собствената стойка. Кон, който не е еднакво уравновесен върху четирите си крака, никога няма да е лек. Причината е, че само балансиран кон (или човек) може да се отпусне и освободи от всички нежелани напрежения. Дотогава, докато конят (или ездачът) е все още неуравновесен, той трябва да поддържа определени мускулни групи в постоянно напрежение, за да не падне. Тази напрегнатост създава блокажи, които прекъсват енергийния поток, а всеки блокаж се усеща като твърд, нечувствителен участък в тялото на коня. Напрегнатите мускулни групи не позволяват помощите на ездача да „преминат”. Балансът на свой ред се развива от регулярността на стъпване на коня, т.е. Темпото и Ритъма.
Балансът има страничен (латерален), както и надлъжен (лонгитудинален) компонент. Латералният аспект на баланса не е нищо друго освен Изправеност. Докато конят е все още изкривен, той ще носи повече тежест върху по-нееластичната си страна, особено върху предния крак от тази страна, което прави това да се усеща като резистентност и нееластичност в цялата страна на тялото му, и с един по-тежък, твърд контакт с повода. Поставена по друг начин, изкривеността е форма на дисбаланс (липса на равновесие) и логически води след себе си липса на лекота. Един изкривен кон никога не може да бъде лек.
Лонгитудиналният аспект на равновесието е синоним в известна степен на Събирането. За да може да поеме излишното тегло от предницата и да го остави да протича назад през хълбоците към земята, ставите на задните крака на коня трябва да се сгънат повече или по-малко, така че крупата започва да се снижава леко и тазът започва да се подгъва навътре. Подвиването на пелвиса повдига гърба на коня и му позволява да се люлее, което отваря пътищата на енергията и на Импулса да протича през цялото тяло на коня. Кон, който е надлъжно неуравновесен, ще търси пети крак в ръката на ездача, за да се държи изправен.
Равновесието има също и душевно (психологическо) измерение. Кон, който е душевно неуравновесен, винаги ще бъде и физически извън равновесие.
Както обясних в предишните абзаци, балансът и изправеността са необходими предпоставки за Отпуснатостта (или Гъвкавостта), тъй като един небалансиран, изкривен кон винаги ще бъде скован. Отпуснатостта на свой ред е необходимо условие за лекота, защото липсата на отпуснатост създава един неотзивчив кон, който се ще усеща тежък не само на ръцете на ездача, но също и на седалището и краката му. Точно както равновесието, отпуснатостта също има психическо измерение. Ако един кон е психически напрегнат, той няма да може да се отпусне и физически.
Баланс, Изправеност, Отпуснатост и Гъвкавост са необходими предпоставки за пропускливост на помощите ("throughness"). Докато има някакво негативно напрежение в тялото или съзнанието на коня (да не се бърка с позитивния, необходим мускулен тонус!), напрегнатите мускулни групи ще действат като блокади за пътя на енергията, която преминава покрай гръбнака на коня. Ездачът може да усети тези блокажи като съпротиви в ръцете, седалището и краката си.
За да можем да свържем отделните части на коня, ние се нуждаем от импулс. Без импулс конят просто ще влачи краката си, гърбът му никога няма да се люлее. Той ще остане като „торба с кости”, при която няма никаква съгласуваност и свързаност едно с друго. За ездача това ще се усеща сякаш седи върху два (или повече) коня: един пред него и един зад него. В наистина лошите случаи, това се усеща сякаш всеки крак принадлежи на отделно животно. Импулсът е енергията, която създава връзката между всичките четири крака, гърба, шията и главата. Импулсът е енергията, която се рециклира посредством цикъла от помощи. Това е почти като електрически ток, който протича през коня от гърба към предната част и му дава възможност да изпълни дори най-трудните завои и най-взискателните упражнения. Колкото по-високи са изискванията, толкова повече импулс е необходим. Той се проявява като отзивчивост към помощите, особено към тези на краката. Ездачът точи от този енергиен резервоар, канализира го и го насочва според нуждите на коня. Импулсът може също да бъде сравнен с вода, която тече през тръби. Ако силата на водата е достатъчно силна, тя ще повлече всичко по пътя си. До голяма степен, по същия начин определени блокажи в тялото на коня могат да бъдат отнесени и разтворени чрез нарастване на импулса; докато ако енергийното ниво е твърде ниско, ездачът никога няма да може да създаде баланс, гъвкавост, изправеност, пропускливост, събиране или лекота.
Последната съставка, към която искам да се обърна, е вниманието от страна на коня и от страна на ездача. То трябва да бъде въведено още в самото начало на тренировката, много преди коня дори да бъде възседнат. И това трябва да бъде насърчавано, поддържано и задълбочавано през целия живот на коня. Той трябва да се научи да обръща такова близко внимание на ездача, че да разпознава и най-малките промени в мускулния тонус на тялото му и да се старае да ги интерпретира като помощи. И обратно, ездачът трябва да има такава осъзнатост и контрол над своето тяло, че да се движи и да променя мускулния си тонус само ако възнамерява да приложи дадена помощ. Един невнимателен кон никога няма да забележи нещо друго, освен най-големите, грубите помощи. Той ще бъде плашлив, разсеян и следователно напрегнат. Ездач, който е небалансиран, напрегнат, несъсредоточен, ще насажда същите качества и у коня си. Противоречивите помощи, неподходящият момент за прилагането им, несъответстващия интензитет на помощите, ще създадат объркване, напрегнатост, раздразнителност - точно обратното на лекотата.
Следователно можем да кажем, че истинската лекота обхваща всички елементи на тренировъчната пирамида. Ако един от тези елементи липсва, лекотата още не е постигната – дори и ако контактът с поводите може да се измери само с една частица. Лекотата е сборът и квинтесенцията на правилното трениране. В резултат на своята комплексност, тя е крехка. Веднъж създадена, тя не е нещо гарантирано за цял живот. По-скоро трябва да бъде наблюдавана, пазена и отново възстановявана, когато се влошава. В началото лекотата се „случва” само за няколко крачки в даден момент, когато всички парченца от пъзела си застанат на мястото. С времето тя се получава все по-често и за по-дълги периоди от време, докато кон и ездач започнат да прекарват повече от времето си в лекота. Ездата в лекота през цялото време, истинската лекота, която съдържа всички елементи, е хубава цел към която да се стремим, но не бива да очакваме, че ще постигнем и поддържаме идеалите завинаги. Всичко, което можем да направим, е да се стараем с всяка крачка да се приближаваме към тях, колкото е възможно повече.
------------------------------------
Lightness - by Dr. Thomas Ritter
©2007 All Rights Reserved
Източник: http://www.classicaldressage.com
|
За лекотата в ездата (статия)