Казваш „Пррр!” на колата си.
Конят ти е по-често с нови подкови, отколкото ти с нови обувки
Спираш прехвърлянето на телевизионните канали, когато видиш реклама с коне.
Цъкаш с език на приятелите си.
Концепцията за спане до късно през почивните дни отдавна е избледняла в спомените ти.

Броиш колко стъпки (крачки) има между плочките на тротоара, сенките на дърветата и т.н.
Когато се видиш с малко пари, ги харчиш за твоя кон или за амуниция, а не за нещо, от което наистина имаш нужда.
Всеки дънер и ограда ти се струва добро препятствие.
Даваш закуска на коня си преди да си изпил кафето си сутрин.
това определено се отнася за мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите