|
ПСИХОЛОГИЯ НА КОНЕТЕ – Част 4: Тренировъчният процес
Ние знаем от археологически доказателства в Деревка, Украйна, че за пръв път човекът е яздил коне някъде преди около 6 000 ходини. От възхода на тези племена, които ги опитомявали, хората несъмнено са обучавали коне (вж. Ancient Origins of Horsemanship, 1990). Един от любимите ми ранни текстове за ездитното изкуство е от кавалерийския командир Ксенофон - 432 г. пр.н.е.:
„Боговете са дарили човека с дарбата да учи своя събрат чрез устното слово – но е доказано, че с устно общуване не можеш да научиш коня на нищо. Ако обаче, вие го награждавате с добрина, след като е направил това което желаете, и го наказвате когато не го изпълнява, той най-вероятно ще се научи да се подчинява както би трябвало.”
Този съвет си служи с психологическите идеи за Моделиране (оформяне) и Подсилване (затвърждаване). Понеже не можем да говорим с коня си, ние можем само да моделираме неговото поведение чрез подсилване (посредством награда или наказание) на неговите действия, докато те доведат до правилно и завършено изпълнение. Наистина, онзи който очаква съвършенство преди да е наградил коня, никога няма да го получи!
Оформящо (моделиращо) поведение
За да научите коня на нещо ново, което не му е инстинктивно заложено, вие трябва да сте доволни и от най-малкото движение в правилната посока, и да го възнаграждавате. По този начин можете да моделирате поведение, като предлагате стимул – действие, което има вероятност да предизвика инстинктивен отговор в желаната посока. Опитните ездачи придобиват ездови усет. В процеса на обучение на конете, те добиват чувство за силата на стимула и за вероятния отговор на коня.
Повтарянето на стимула в съчетание с по-лек намек (подсещане) рано или късно приучва коня към даден отговор. Наборът от знаци, към които конят е обучен, е езикът чрез който ние общуваме с него. В ездата те се наричат общо „помощи”. Това не са стимули, на които конят отговаря инстинктивно – те са научен отговор, повлиян от условни рефлекси.
При обучението към помощите чрез асоциация, желаната помощ бива приложена малко преди по-силния стимул. Не много от ездачите разбират тази решаваща особеност – такива ездачи никога не могат да накарат своите коне да отговарят на леки помощи. С повторения, помощта може да е почти незабележима – конят откликва веднага.
Научаването на помощите до тази степен и съгласието с тях е това, което отделя един добър за езда кон от учебното пони. За да използвате това знание в практиката, вие трябва първо да използвате най-лекия знак (подсказване), подкрепено с по-силна помощ. Например за движение напред: първо изправете гърба си, след това стиснете подбедриците зад опаса, после поемете поводите, за да контролирате очакваното движение. Тези три действия са само на част от секундата разлика в тяхната последователност. Чрез повторения, конят се научава да отговаря на вашето първо преместване на тежестта – като изправите гърба и олекотите тежестта в стремената. Такъв кон става добре отзивчив (на помощите).
Подсилване (затвърждаване)
Когато обучавате на дадено движение, задоволявайте се да моделирате поведението на коня. Правете това като възнаграждавате всяка негова стъпка в правилната посока, което затвърждава положително действията му. Наградата в този случай е прекратяване на урока и оставяне коня да релаксира чрез езда на свободен повод. Ако конят не отговори, тогава го накажете като поискате движението отново. (Това е по-скоро негативно подсилване, отколкото наказание).
Важно е поведението да се подсилва позитивно или негативно, за да се изгради това моделиране успешно. Забележете, че наградата е добро отношение, предложено след правилен отговор. Подкупът е нещо различно. Подкупът е награда, предложена преди изпълнението (работата).
Негативното подсилване е някакво дразнение, приложено преди отговора на коня, и представлява прекратяване на нежелания стимул. Докато наказанието бива налагано след неправилен отговор. Трябва да бъдат използвани някои вариации в подсилването – в миналото наказанието е било широко срещано и използвано като основен учебен инструмент. Сега повечето от хората, работещи с коне, намират комбинацията от награда и негативно подсилване за най-ефективен режим при трениране на конете. Подкупът и наказанието могат да имат нежелан ефект при обучението на конете.
Позитивно подсилване: при чувствителни коне (като чистокръвните английски или арабските), едно потупване по шията, нежна дума и промяна на дейността често е достатъчна, за да насърчи коня към повторение на поведението. При по-хладнокръвните коне това не е така, и поради това те често биват считани за упорити или неотзивчиви. За да бъде ефективна, наградата трябва да следва веднага след действието. Интересно, че Ксенофон много отдавна (още през 432 г.пр.н.е.) съветва, че за да наградиш един кон, трябва да слезеш и да го отведеш обратно в конюшнята. Аз вярвам, че това все още е практика в Испанската ездова школа, която по принцип приема присърце писанията на Ксенофон. Има също ездачи, които награждават своите повереници с малки лакомства.
Аз нямам навика (нито пък повечето ездачи) да награждавам конете с кубчета захар или моркови – отчасти поради мнението, че това насърчава хапането. А подозирам, че също и защото това изисква от нас някакво предварително планиране (напомняне за захарта). Също така е неудобно да се награждават конете по този начин по време на езда – по-изпълнимо е, когато се работи от ръка. Предполагам, че в процеса на обяздване или след някое трудно упражнение, това да слезеш незабавно, да наградиш коня с нещо вкусно и да го върнеш в конюшнята, може би си струва усилието. Веднъж щом се създаде хармонична връзка (разбирателство) с коня, той обикновено отвръща като се опитва да угоди на ездача, точно както кучетата и децата биха направили. Тази мотивация трябва да бъде поощрявана, вместо лекомислено експлоатирана. Например, би трябвало да последвате едно успешно упражнение с кратък ходом на свободен повод (да наградите коня), вместо да поискате веднага по-трудно упражнение.
Подкупване: Внимавайте с използването на подкупа! Тази форма на награда не е особено успешна и може да доведе до това, конят да ви заплашва или да насилва нещата, за да получи наградата. Подкупът представлява възнаграждение, което се предлага пред погледа преди отговора на коня. Докато наградата бива предложена само след правилен отговор. Да излезете в полето с кофа овес за някой труден за хващане кон, е подкуп – същото е и предлагането на моркови на труден за натоварване кон, на рампата. Накрая конете, третирани по този начин, се научават да манипулират ситуацията, за да получат подкупа без работа – те обикновено ще опитат сплашване чрез хапане или атакуване. Ако наистина се държат както трябва, те често се учат да се държат добре само когато могат да видят подкупа. Няма ли кофа – довиждане! ;-) Това е крайно агравиращо (влошаващо се с времето), затова повечето треньори/ездачи не предлагат подкуп на своите коне.
Негативно подсилване
Това е една резултатна техника при обучение на конете. Тя включва прилагане на един неудобен стимул, който се премахва веднага щом е добит желания отговор. Например, когато товарите кон в каравана, може да почуквате задните му крака с пръчка (камшик) докато пристъпи напред – тогава почукването се прекратява. Започнете отново почукването с пръчката - така конят се учи, че спиранията му водят до отрицателен стимул, който престава, щом той отговори правилно (на искането). Това е в основата на метода на Нийл Дейвис. Макар Дейвис да твърди, че неговият метод е уникален, той със сигурност не е първият, прилагал негативното подсилване при конете.
Постоянно (непрекъснато) и интермитентно (периодично) подсилване: едно интересно наблюдение на експерименталните психолози е това, че най-ефикасното затвърждаване не е непременно това да награждавате всяко изпълнение. То е полезно в практиката. При обучаването на коня на ново движение, най-ефикасно е първо да наградите правилното поведение и да прилагате негативното подсилване при лошо изпълнение всеки път. Обаче веднъж като е преминато първото модерилащо ниво, когато конят вече знае какво се изисква, по-ефективно е да се прилага периодичното подсилващо поведение. Животното не знае какъв ще бъде вашият отговор и изпълнява движението, за да потърси вашето одобрение. Редкостта на подсилването увеличава неговата стойност, така че конят се старае даже още по-усилено да ви удовлетвори. Има поне две стратегии за периодично подсилване: или случайно (без определена цел), или селективно (избирателно) – награждавайки най-доброто изпълнение. Интуитивно усещам, че селективното подсилване е по-резултатно при тренирането на конете.
Наказание
Конете са чувствителни животни и са противници на физическото, и особено на психологическото, наказание. Те се хапят и ритат едни други при утвърждаване на реда в табуна – или по-често правят това символично, чрез гримаси или повдигане на копито за предупреждение. Може да се наложи ние да правим същото при взаимоотношенията си с тях, за да избегнем заплашване. Някои ездачи никога не контролират това и осъждат всяко наказание – затова те могат да работят само с кротки коне. Не бъдете мекушави и не позволявайте на един кон да се държи грубо (застрашително) физически или да поеме управлението, когато сте върху гърба му. Понитата са особено известни с такова поведение, но всички коне ще ви подлагат на изпитание отвреме на време.
За това, как точно би трябвало да дисциплинираме конете, се спори от векове. Съвременното общо мнение е, че не трябва да сте груби или жестоки, когато конят е непокорен, но не бива и да сте меки. Трябва да бъдете решителни, когато налагате наказание, така че то да бъде незабавно и недвусмислено разбрано. Използвайте думата НЕ на висок глас, заедно с бързо плясване, когато сте избутани в липса на зачитане, ухапани, или конят е престъпил границите по друг начин. (Използвайте веднага ръката си, но не удряйте по главата. Изключение е ако конят посегне към вас със зъби – един бърз лакът в муцуната върши работа. Конете не се чувстват засегнати по този повод – те знаят, че са се опитали да се докопат до вас).
Един чувствителен кон ще реагира на едно остро НЕ, и това само по себе си може да е ефикасно наказание. При някои по-малко чувствителни, като понита, апалуза или бъкскин, може да е нужно доста повече, преди да откликнат. Ако конят разбира думата НЕ, в такъв случай, когато яздите, едно смъмряне може също да бъде предадено чрез остро НЕ. Може да изразите по-умерено ниво на неодобрение, като незабавно поискате от коня движението отново. За чувствителните коне това е достатъчно наказание.
В същия дух, наградата бива наложена чрез прекратяване искането на движението. Като пример, ако конят ви започне галоп с неправилен водещ крак (контрагалоп), трябва да прекъснете спокойно и да започнете отново, докато получите правилното движение. Тогава, ако е получен правилен галоп, не го искайте отново – направете нещо друго, преди да се върнете към упражняване галопа на другата посока. По същия начин, кон който дърпа, трябва да бъде приканен спокойно да спре, и това да се повтаря нееднократно, докато той разбере посланието.
Обратно, кон, който не иска да върви напред в отговор на краката, трябва да бъде почукван с нагайката зад тока на ботуша ви. Кон, който е преднамерено непокорен и отказва да върви напред, трябва веднага да бъде ударен с нагайката, едновременно с помощите от краката –един решителен удар с нагайката, а не биене. Нагайката изглежда е по-ефикасна от притъпените шпори; може би защото се усеща повече като одраскване от хищник и отключва инстинктивно побягване.
Никога не употребявайте една нагайка с гняв, когато обучавате кон. Понякога той няма да откликне, понеже е объркан и не разбира искането. Конете имат дълготрайни спомени – злобното наказание дълбоко ги засяга. Изглежда, че конете имат вградено чувство за справедливо наказание; да го надхвърлите може да има нежелан резултат в продължение на дълго време след случката. Шибането с нагайка на кон, след като е отказал да скочи, е за жалост обичаен пример. Отказите (отбиванията) по правило не са израз на преднамерено неподчинение, те обикновено са поради слабост на нервите. Особено при осъзнаването, че разчета на крачката им е напълно объркан! Обърнете внимание, че многократното прескачане на едно и също препятствие е наказание за коня; той ще го приеме по този начин и накрая ще откаже да скочи. Много ездачи само с едно препятствие на мястото, където яздят, се натъкват на този проблем.
Когато усетите, че се разстройвате и започвате да губите контрол, спрете и оставете временно коня. Ксенофон изразява това кратко и ясно:
„Никога да не губи човек самообладание с коня, е добро наставление и чудесен навик – избухването е безразсъдно и кара човек да прави неща, за които може след това да съжалява. Когато конят прявява страх от някакъв обект и отказва да се приближи до него, човек трябва да го накара да почувства, че няма от какво да се бои; и по-специално, за да го окуражи, ездачът ще направи добре да отиде той самият към такъв обект и да го докосне, сетне да заведе коня спокойно до него. Тези ездачи, които насилват коня чрез употреба на пръчка само ще усилят ужаса му, тъй като той ще си въобрази, че болката, която изпитва, му е причинена от обекта, който го плаши.” (Ксенофон, 432 г. пр. н.е)
От друга страна, кон който упорито не ви се подчинява (като се обръща или отива да се присъедини към други коне), трябва винаги да бъде незабавно коригиран. Такова поведение може бързо да излезе извън контрол. Ако нещата се объркат, никога не губете самообладание и не нагрубявайте/малтретирайте животното.
Масирано (цялостно) или разпределено обучение?
Друго съображение е това, как да разпределяме уроците. Трябва ли да се опитате да научите движението в рамките на една дълга тренировка? Трябва ли да учите коня на даденото упражнение всеки ден, докато го усвои? Или може би през ден? Веднъж седмично, или как? Отново, научният отговор е обратен на интуицията. По веднъж всеки ден не е най-добрия график. При ново действие, което трябва да бъде научено (като първо обяздване на коня, въвеждане на кавалети или прескачане, работа по една или две следи и др.) - за такива качествени напредъци, най-ефективно за въвеждането им е единичната продължителна тренировка (масирано обучение).
Началната тренировка може да се състои от серия от кратки (10 минутни) уроци, разнообразени с преговор и други успокояващи дейности. Обучаването на кон в продължение на 2 часа или там някъде, е подходящо при първата тренировка. Поведението може да бъде оформено в този обособен урок и тогава конят разбира какво му се иска, дори и все още да не умее да изпълни точно каквото желаете.
Впоследствие тренировките трябва да бъдат разпределени неравномерно – отначало два пъти дневно, след това ежедневно, през ден, на всеки три или четири дни. Накрая, времето от веднъж седмично, посветено на дадената работа ще е достатъчно, когато умението е научено. Това е обичаен модел при цирковите дресьори, а често е модел и за вашето собствено обучение, когато се заемате с нов спорт, като скуош или тенис. Има и други съображения, разбира се: собствените ви приоритети, времето; издържливостта, тонуса и способностите на коня ви и т. н. Когато решите да напреднете с нещо ново, поне планирайте да проведете една дълга тренировка, последвана от чести уроци, докато конят разбере основните неща.
В последната част от тази поредица ще покажем как да приложим знанието за конската психология в практическата подготовка на собствените си коне.
----------------------------------------
/следва/
|
Психологията на конете - 4 част [re: Mystic_River]
