|
ПСИХОЛОГИЯТА НА КОНЕТЕ – Част 2: Овладяването на конете
Наблюдавали някога ли сте малко дете да управлява голям кон, изисквайки неговото подчинение? Всички ние сме виждали това и сме се учудвали, макар и за момент. Нашата власт над коня е наистина удивителна, като се вземе предвид размера на човека в сравнение с такива големи и потенциално опасни животни – многократно надвишаващи нашите размери и сила. Ние можем да доминираме просто като поемем лидерството в тяхната стадна йерархия – чрез уверено приемане на старшинството, и след това привикване на коня да ни приеме в тази роля, те остават подчинени. За нас това е естествено - като биологичен вид ние сме особено агресивни и доминантни хищници. Тъй като конете по природа се учат чрез подражание и съперничество, приемането ни на тази роля и настояването нещата да се правят по нашия начин засилва нашето господство.
Конете живеят в йерархия на доминиране
Принудата на биологичния подбор е довела коня (всъщност всички стадни животни, включително и нас самите) до необходимостта от силна социална организация. Йерархията на доминиране е типична за повечето бозайници. Тя е безспорно типична за конете. Доминиращият мъжки (обикновено най-големият и най-агресивният) налага своето влияние над групата до степен, в която той контролира достъпа до женските, до храната и територията за хранене. Биологическото предимство на такава йерархия е, че тя осигурява предаване в потомството на превъзхождащите гени на добре приспособените индивиди, докато гените на слабите или болните не се предават.
Постигане на доминиране
Действието по поемане на командването и обучаване коня на нещо, автоматично поставя коня в ролята на подчиненост – това е естественото стадно поведение. Надмощието следователно е постигнато чрез нашето собствено поведение - винаги самоуверено, макар и никога агресивно, чрез преднамерено приемане на лидерската роля и чрез обучение на коня.
Това знание е полезно, защото когато нашето господство е подложено на изпитание от някой кон, ние можем да го затвърдим отново чрез физическо лидерство, или чрез непосредствено ревизиране на предишния урок. Подчинението е условен рефлекс. Ние трябва прогресивно да искаме повече от коня – да го награждаваме, когато се подчинява, и да настояваме, когато не го прави. Начинът е да знаеш какво ниво на подчинение е готов да даде отделния кон и да не искаш повече. Ние трябва през цялото време да бъдем непоколебими за това, конят да се държи по определен начин (да действа) само под нашия контрол. Ето защо хората, които тренират коне са толкова взискателни конят да не прави нищо по свое собствено желание, когато е под управлението на ездача – като да пасе, да обръща към вкъщи или да се движи/отмества, когато е неспокоен. Позволяването на коня да спре, за да дефекира е друго действие, което никой ездач не трябва да толерира. Това са постъпки, подлежащи на незабавна корекция, въпреки привидната им липса на значение. Те са малки прояви на независимост, които освен че са дразнещи, могат да доведат до загуба на вашата инициатива и лидерство. Много понита при децата са отличен пример за такава постепенна загуба на контрола.
Независимо дали има сблъсък на волите (което се случва отвреме навреме с младите коне), вие трябва да бъдете толкова решителни и настойчиви, че да надделеете. Често това ви поставя на физически риск – една от причините, поради които е разумно да се избягват конфронтациите. Когато конете наистина отстояват себе си, те го правят по разнообразни начини (някои от които не особено подходящи или очаквани) и с една внезапност, която може да бъде смайваща. Например, един кон може да спре и да откаже да върви напред. Това е най-често срещано при непознат мост или канавка (ров) до която сме галопирали – някъде, където можем разберем страха му.
От друга страна, отстояването на младия кон може да стане почти навсякъде и по причини, не непосредствено видими. Младите коне може да се изправят на задни крака, когато приложите сила или принуда – да поскочат нагоре (за да изхвърлят ездача си), да ритнат, хукнат, да побегнат назад, да свият към конюшната или към другите коне. Може дори да се хвърлят в канавката или на пътя на приближаваща кола! Ако се озовете в някоя от тези ситуации, трябва да действате незабавно, за да успокоите конфронтацията. Да, опитът наистина помага, но в този контекст опит означава всичко от гореизброеното да ви се е случило! Опитните ездачи правят всичко възможно, за да избегнат или поне да предвидят такива случки.
Слизането от коня и решителното му завеждане под принуда, за да продължи в посоката, която вие диктувате, е единствената алтернатива в такава ситуация на съпротива. Понеже вие поемате лидерската роля чрез това действие, повечето коне ще ви последват и през най-плашещите мостове и потоци, тъй като вие – с най-високото положение в неговата стадна йерархия – водите сигурно по пътя. Това е едно често пренебрегвано средство за господство. Пренебрегвано е, защото повечето ездачи имат чувството, че са загубили престиж или превъзходство, ако трябва да слязат, за да постигнат подчинение.
Това, което има значение е възприятието на коня – той мисли, че вие сте безстрашни като Чингиз Хан! Фактът, че сте слезли, за да го постигнете не прави впечатление, тъй като страхът от неизвестното (а не, че сте отгоре му) е това, което го безпокои. Ако конят мисли, че сте победил, значи наистина сте победил. Не се безпокойте за това какво ще си помислят другите, като ви видят стъпил на собствените си крака! Когато съм яздил на открито, съм преминавал много мостове пеша.
Natural Horsemanship
Естественият метод на работа с коне е бил въведен в тази страна от американеца Пат Парели. Той налага схващането за употребата на еволюционния подход (или думите, във всеки случай), така че не мисля, че мога да игнорирам това в тази дискусия. Аз не съм посветен в тази религия (или във феноменът Horse Whispering), но съм виждал хора, работещи с коне по метода на Парели. На мен ми се струва, че методът касае специално доминирането и хармоничната връзка с коня; установяване от земята на вашето господство над коня. То изглежда по-подходящо за обяздване на конете, отколкото за подготовката им за високите нива на ездово изпълнение. В контекста на обяздването това несъмнено е ефективно. Обаче обучението от седло с помощта на този метод е по-малко от убедително. Работата с коня и обучението му от седлото е нещо далеч повече от просто доминиране. Освен ако нямате наистина труден кон или яздите муле, не виждам много смисъл в този метод. Като вземем предвид животозастрашаващите нещастни случаи и инциденти, които съм виждал с хора, яздещи без трензела, да се застъпвам за ездата с въженце на Парели е направо опасно, и е безотговорно от страна на всеки, който би дал такъв съвет.
Методите на циганите-ковачи: В младежките ми години винаги имаше много животновъди, фермери и ездачи от града, които притежаваха коне. Понякога циганите минаваха през района и (освен че биваха обвинявани от градските фанатици във всеки порок, известен на човечеството) - те, по общо мнение, имаха способност за излекуване на лоши коне. Изглежда, че винаги имаше много такива коне.
Една типична история е тази за циганина - ковач, който уверявайки собственика, че може да излекува едно пони от дивашкия навик да хапе, завързал животното наблизо и отишъл да нагрее едно желязна пръчка в огъня. Когато желязото добило яркочервен цвят и започнало да изпуска искри, циганинът небрежно го взел с клещи и тръгнал, разхождайки се бавно, към понито. Когато понито оголило зъби и посегнало към него, той мълниеносно тикнал нажеженото желязо между челюстите му. Би било трудно да се повярва, че понито е ухапало някога отново когото и да е. Наистина, човек се чуди и дали то е могло да яде нещо друго, освен каша!
Смисълът е, че има много лекове като този, като например удряне на изправящ се на задните си крака кон с бутилка по главата – това има широко разпространение сред хора, занимаващи се с коне, и ще получите много съвети в същия дух, когато се натъкнете на трудности. Не се поддавайте на простотата и привидната леснота на тези методи на циганина – ковач. Те са жестоки и принадлежат към едни по-ранни и насилствени времена! Някои може дори и да действат. Но те нямат място в ездитното изкуство и работата с коне. Ако прибегнете до такива церове, със сигурност сте се провалили!
/следва/
|
Психологията на конете - 2 част [re: Mystic_River]
