|
ПСИХОЛОГИЯТА НА КОНЕТЕ – Част 1: Да разберем конете
За автора
Доналд Макмикън комбинира страстта към ездата с изучаване на физиологията и еволюционната психология. Доналд има научна степен и докторат по физиология на физическата дейност от Тексаския университет в Остин. Д-р Макмикън е бил поканен в Швеция като ръководител на научно изследване по психология на коня, към Шведския ветеринарен университет в Упсала, през 1980-1982. Доналд е преподавал в продължение на много години в Къмбърланд Колидж, който сега е част от Университета в Сидни. Работил е също с проф. Рубен Роуз, по създаване на лаборатория за изследване на конската мускулна сила към ветеринарното училище. Той е преподавал Конен мениджмънт (включително психология на коня) в колежа TAFE в Австралия и Хъмбър Колидж в Канада. Имал е много публикации и е бил редактор на научни журнали, включително Австралийски журнал по Спортна медицина и Журнал на конно-ветеринарната наука (САЩ). Доналд е публикувал множество статии в списания за коне из целия свят.
Той прилага научното познание в практиката, в неговия тренировъчен център в Онтарио (Канада), където тренира коне за надбягвания и развива новото интервално обучение и методите на Фартлек за поддържане кондицията на конете. Доналд е участвал в конни и други състезания в Канада и Австралия. Бил е член на отбора по Австралийски модерен петобой в продължение на много години, състезавайки се на Олимпийските игри в Токио през 1964г. (където печели максимален брой точки в дисциплината крос-кънтри). Участвал е също през 1968г. на Олимпиадата в Мексико (където печели състезанието по стрелба). Д-р Макмикън е бил треньор на няколко австралийски отбора, включително на Олимпийските игри през 1976г. в Монреал. Пътувал е широко по света и е живял в чужбина за дълъг период от време. Наскоро завърнал се в Австралия, Доналд сега живее в района на Central Coast, щата New South Wales.
Подобно на Повелителя на конете, трябва да разберете психологията на конете, за да сте способни да се свържете с тях. Като ездач, вие трябва да можете да мислите като конете и да предвиждате техните реакции. За да направите това, трябва да гледате на света от тяхната гледна точка. Това е емпатия - най-важното нещо при работата с конете. Тя също е станала специфична способност на човешкия вид – полезна при ловуването, за да се предусеща жертвата. Емпатията ви дава възможност да наблюдавате коня и да предугаждате действията му. За да разберете конете, е от решаващо значение да проучите природата на тяхната интелигентност и естественото им поведение, създадено от еволюцията.
Интелигентни ли са конете? Краткият отговор е ДА.
Без приемлива способност да се учат, опитомяването им би било извънредно трудно. За да посрещнат собствените си потребности, конете са развили своята роля в стадната йерархия. Те имат също силно развита наблюдателност, отлична памет и добра способност да разчитат непосредственото си обкръжение (околна среда). В този смисъл те са най-интелигентните от Семейство Коне (Equidae) - коне, магарета, зебри и мулета (катъри).
Ако интелигентността се измерваше със скоростта на обучение, то тогава конете са изключително умни. Те запомнят много ситуации след единствен опит, особено ако има емоционална компонента. Конете могат също да научават сложно поведение (като нови помощи или движения) от малък брой повторения, в сравнение с други домашни животни. Те обикновено проявяват добра преценка от гледна точка на собствената им безопасност, и рутинно преценяват уменията на своите ездачи, като действат съответно – от заобикаляне (на командата) или лека игра, до противопоставяне при по-слабите и нерешителни ездачи. Конете проявяват и по-сложно поведение, като например въображение. „Да, бе!”, чувам ви да казвате. Един ден яздех в Канада и времето се влоши внезапно, както често се случва там. Температурата падна доста под нулата за минути, а снегът прехвърчаше, щипейки лицето ми, когато бурята връхлетя. След половин часова мъчителна езда в снежната виелица, конят ми внезапно спря и отказа да отмине една отбивка, където имаше голяма плевня (обор). Не бях яздил по този път преди, така че конят не познаваше мястото. Нито пък пътят или обора приличаха на нашите собствени. Конят трябва да е имал някаква обща идея за обор и си е представил топлината и фуража вътре!
Въпреки този пример, има определени ограничения в тяхната интелигентност, и от човешка гледна точка конете може да изглеждат глупави. Това, което конете не притежават, за разлика от нас, е способността за концептуално мислене и интелигентността, свързана с разрешаването на проблеми. Ние трябва да имаме предвид това и да не го очакваме от тях – щом като сме толкова емпатични и интелигентни.
За да разберете конете, трябва да устоявате на изкушението да им приписвате човешки качества. Конете не са лоши, нито проклети. Те не са също любящи и грижовни. Не са умни като хората, нито силно желаят да научават нови умения, и със сигурност не се отнасят към проблемите като към предизвикателство. Те виждат проблемите като заплаха и често се паникьосват, когато са изправени пред нови ситуациии. Конете са просто коне. Те притежават вродени защитни рефлекси, остри сетива и бързи реакции, за да се справят с дивата природа.
Биологичната ниша на конете е стадно-ограничена, като тревопасен вид. В техния прародителски дом в Централна Азия и откритите евразийски степи, конете били в продължение на дълго време плячка за месоядните животни - като големите котки, вълците, а също така и човека, който ги е преследвал в продължение на хилядолетия. Тяхната ниша като биологичен вид (жертви по природа), е вероятно в основата на отличната им памет – понякога източник на необяснимо поведение.
В природни условия, ако един кон направи грешка и прецени неправилно безопасността на ситуацията, грешката може да доведе до неговата ненадейна смърт. Това не се отнася за хищниците, които имат склонност да са по-находчиви и по-гъвкави в поведението си. Ако те направят грешка, може да изгладнеят, но се учат от опита и живеят, за да ловуват отново.
Конете остро осъзнават своята биологична ниша; те са крайно консервативни по отношение на установения ред – от храненето до борбата, и не обичат промяната. Ние твърде често приемаме човешката гледна точка и променяме рутината на конете си, за да избегнем отегчението. Това обикновено е грешка. Конете предпочитат да правят едни и същи неща по един и същ начин – така избягват риска и излагането на опасност за живота им. Те са крайно загрижени да избягват застрашаващи ситуации.
Един лош момент на опасност и конят запечатва страха, мястото и обстоятелствата в паметта си, в продължение на години. Един по правило кротък кон може внезапно да подскочи или да хукне в сляпа паника, ако този спомен е задействан чрез преминаване покрай същото място или при оказване в сходни обстоятелства. Тези страхове може да произлизат от много отдавнашен (но не и забравен) инцидент в ранния им живот или обучение.
Вие може да използвате тази страна на конската психология във ваша полза. Конете ще помнят с години всички добри неща, на които ги учите, също както и лошите – затова си струва да бъдем внимателни и ясни, когато ги обучаваме.
Контактът с хората задължава коня да ни включи в своето собствено стадо – в своята йерархия. Понеже ни включват в йерархията си, конете са чувствителни към нюансите в нашето собствено поведение, особено към езика на тялото ни. Ние трябва да знаем това и да поддържаме старшинството си през цялото време – посредством мозъка си, а не с мускулна сила, тъй като конете са много по-силни. Тяхното чувство за безопасност е крехко. Ние трябва да поддържаме тяхната увереност, ако искаме да запазим позицията си на доверие. Без тази сигурност, конят ще стане хронично неспокоен, нервен или темпераментен. Когато конят е стресиран, той не е концентриран върху задачата и не се учи.
Така че, първото изискване при обучението на всеки кон, е да се поддържа спокойствие и увереност. В естественото стадно и социално обкръжение на конете, те се учат главно чрез примера – посредством подражание и съперничество. Ние можем да се възползваме от това, като им покажем искащото се се изпълнение с друг кон, като учител. Това дава на младото животно се пример в манежа, при разходка на открито или по време на крос-кънтри.
Естественото поведение на конете
За да видим откъде произлиза поведението на вида, ние ще подходим от гледна точка на еволюцията. Данните от вкаменелостите (фосилите) показват, че конете най-напред са се развили като горски растителноядни животни на американския континент. Те са станали тревопасни когато земята се е охладила, горите са намалели и пасищата са преобладавали в големи равнини. Конете са мигрирали на запад в Азия и накрая към Европа, през Беринговия проток, по време на поредицата от застудявания.
Добре, че го направили, доколкото конете станали изчезващ вид в Америка кратко време след пристигането на хората, които били способни на голямо ловуване. Историята за еволюцията започва с Дарвин.
Теория на Дарвин за еволюцията
Теорията на Дарвин била разглеждана просто така по онова време, защото доказателствата били фрагментарни и учените имали непълно регистриране на вкаменелостите. Обаче теорията издържала проверката на времето с много наблюдения и експериментални изследвания, верифициращи процеса на естествен и полов отбор. Сега имаме почти пълно документиране (регистър) на вкаменелостите за повечето биологични видове, включително на коня, а също и на човека. Наистина, конят е бил един от първите видове, за които имаме пълен регистър на фосилите. Сега няма липсващи връзки или празнини в теорията. Тя все още се разглежда като теория, доколкото в науката нищо никога не може да бъде доказано, а може само да бъде опровергано.
Същността на Дарвиновата теория е, че видовите характеристики се развиват посредством процес на естествена селекция (подбор). Този подбор се формира под влияние на фактори на околната среда и по-слабо от половите предпочитания.
Поведението е следствие от действието на невронални механизми, които са възникнали в далечното минало – като резултат от околната среда, в която конете са се развивали. Всяко устройство, което благоприятства репродуктивния успех, ще нараства вътре в популацията – докато неуспешните отличителни белези ще имат тенденция към изчезване. Устройството или отличителните признаци включват всички психологически механизми, които имат генетичен компонент (унаследяване). Същността на еволюцията, това което в действителност пригодността означава, е следното:
Естественият отбор облагодетелства само онези отличителни признаци, които повишават репродуктивния успех (увеличават шанса за възпроизвеждане). Това повдига въпроса какво са всъщност отличителните белези?
Еволюцията не въздейства директно върху индивида. Със сигурност, тя не действа на ниво съревноваващи се видове. Естественият отбор действа на нивото на генетичния код – нашата клетъчна ДНК.
Дарвин е изразил идеята като еволюция на отличителни белези. Работата на Дарвин често е била погрешно интерпретирана като прилагаща се между видовете, вместо между отличителните белези, които произлизат от генетичния код. В този контекст, умът на коня е компютърен (изчислителен) механизъм, предназначен да оптимизира успеха във възпроизвеждането. „Компютърно-изчислителната” теория за съзнанието разглежда психологията на животното като компютърен резултат от унаследен неврологичен хардуер. Конското поведение не е пряк и неизменен резултат от инстинкти; по-скоро генетично определените инстинкти на коня са невроналната мрежа и алгоритми, използвани да изчисляват отговорите за него при взаимодействието с променящата се околна среда.
„Компютърно-изчислителната” теория поддържа тезата, че убежденията, желанията, мотивациите и изборите на поведение, са информация. Информация, съобщаваща се чрез връзки и електро-физически събития вътре в невроналната мрежа на мозъка. Тя обяснява как съзнанието става повече от сумата от неговите части – как неясните мисли могат да доведат до целенасочено поведение.
Еволюцията е оптимизирала невронното изчисление за предишната, на прародителите, околна среда. Не с компютър, предназначен за общи цели, а с мощен аналогичен процесор, изграден от хиляди специални алгоритми. Тези невронни мрежи са се развивали последователно, така както се е появявала всяка адаптация. Колкото по-мощна и изчерпателна става тази машина, толкова по-добър е „компютърният” отговор спрямо промените в обкръжението. Генетиката предоставя техническото обезпечаване и алгоритми на коня, за да ги използва при взаимодействията си с околната среда. И така, как са се развили специфичните инстинкти?
Кога инстинктите са преимущество? Отрицателната страна на това да се учиш чрез непосредствен опит или преживяване е, че това ти струва скъпо. В един свят на хищници и жертви, практическите опити могат да бъдат фатални. Обучението излиза скъпо по отношение на време, енергия и синтез на протеини.
Инстинктивните, предварително програмирани отговори са много по-бързи, по-непосредствени и по-сигурни. Предполагам, че сте изпитали много от тези инстинктивни отговори със собствените ви коне и сте били удивени от тяхната скорост!
Конете са социални животни. Поведението им играе централна роля в тяхната еволюционна ниша като тревопасни животни – жертва на хищници, образуващи стадо за взаимна защита.
Обаче, тези инстинктивни отговори може да не са оптимални в новата околна среда, която е коренно различна от тази, в която са се развили. Ние бързо откриваме това, когато яздим и управляваме коне в нашия съвременен свят на пътища, коли, влакове и пр., с които те не са емоционално подготвени от еволюцията да се справят. За едно животно е важно да се учи с минимум разход и да обменя наученото със своя род, за да гарантира успешното му възпроизвеждане.
За тази цел, конете и други бозайници са развили поведение, служещо си със сигнали, за да предупреждава за хищници или възможности за хранене. Развили са се символични сигнали като чесане/чистене на козината, наостряне на вниманието (с втренчване на погледа), полова демонстрация и т. н. Агресивни сигнали: като заплашителен поглед, пристъпване или тропане с копито, издаване на звуци и изразяване на гневна гримаса. Също и универсални знаци на подчинение: избягване на зрителен контакт, оттегляне/отдръпване и изражение на смиреност/покорство – като усмихването при хората. Може ясно да видите това при конете и кучетата също, ако се поинтересувате да ги наблюдавате отблизо. Комуникацията включва и звукови сигнали. Такива сигнали предупреждават другите за опасност, изразяват агресивни или мирни намерения, утвърждават социалната йерархия и съгласуваност в стадото.
/следва продължение/
|
Психологията на конете (от Д.Макмикън)
