|
Упражнения на волт: Подобряване на страничното огъване – от д-р Томас Ритер
Старите майстори са считали баланса и гъвкавостта за крайъгълни камъни в обездката, защото те са необходими условия за подчинение, подвижност, лекота, импулс и събиране. Почти всички автори от 19-ти и началото на 20-ти век подчертават значението на тези две понятия и отдават огромно количество време, обяснявайки как да ги развиваме и усъвършенстваме посредством гимнастически упражнения. В същността на тези упражнения обикновено стоят комбинации от завои и кръгове с различен размер, които изискват от коня да огъне странично гръбнака си. След като конят е овладял тези основни упражнения по единична следа, те може също да бъдат яздени по две следи в многообразие от странични движения.
Има безкрайно много възможности за комбиниране на волтове, кръгове и осморки с основните схеми на манежа, и всеки ездач трябва да стане изобретателен и да се опитва да си състави собствени упражнения от основните елементи. В тази статия ще дам един пример как може да бъде направено това. В метода, който аз използвам, предпочитам да започвам с относително прости схеми от прави линии, завои и кръгове. Запознавам коня с работното пространство, като изминавам първо на ходом модела (фигурата) веднъж или два пъти. Когато конят разбере къде отиваме, започвам да добавям елементи към основния модел, които прибавят сложност и повишават нивото на трудност. Ходомът е добър алюр за обясняване упражнението на коня, а помага и на ездача да го усвои, тъй като при ходома всичко се случва със забавено темпо, така да се каже. Когато упражнението може да бъде изпълнено гладко, аз го изпълнявам на тръс, което само по себе си забележимо повишава нивото на трудност. И накрая, същото упражнение може да бъде изпълнено и на галоп, което го прави дори още по-предизвикателно.
Едно от преимуществата на този постепенен подход е, че същият основен модел може да бъде приложен на практика при всеки кон. В своята най-основна форма, упражнението може да има степен на трудност, равняваща се на Тренировъчно ниво (Training level), и чрез добавяне на елементи към него то може да достигне 1-во, 2-ро, 3-то и т.н. ниво на упражнения. Когато са изпълнявани на галоп, много от тези упражнения изискват кон от нивото на Световната Федерация по конен спорт.
Друго преимущество е, че в този приспособяващ се, постепенен подход има безброй много възможни вариации по основната тема. Така че упражението може да ангажира цял живот само по себе си, и да се развива и променя заедно с коня и неговите нужди. Това поддържа обучението интересно както за коня, така и за ездача.
Стандартен манеж за обездка (60 m X 20 m):
Ще започна с описание на основната линия на движение:
Започнете с езда по целия манеж наляво. Направете ляв завой при В, по линията, разделяща манежа на две половини (Напречната линия). Този завой е по същността си ъгъл. Когато достигнете първата четвърт-линия (Quarter Line), започнете непосредствен 10 метров волт надясно. Този волт е ограничен от дългата страна на манежа, линията, разделяща напречно манежа (Напречната линия), и Централната линия (Center Line). Останете в този волт, докато коня се подчини на линията чрез приемане на извивката на волта със собственото си тяло.
Когато конят е готов, напуснете волта и продължете по Напречната линия от В към Е. Когато пресечете втората четвърт-линия (срещу Е), започнете 10 метров волт наляво. Този волт също е ограничен от дългата (срещуположна) страна на манежа, Напречната линия и Централната линия. Може да останете в този волт отново, докато конят намери своето равновесие по новата следа.
След това добавяте 10 метров волт надясно (посредством фигура осморка), започвайки по Напречната линия. Тези два волта се допират там, където Четвърт линията се пресича с Напречната линия срещу Е. И двата волта достигат дългата страна на манежа на 5 метра от всяка страна на буквата Е, и допират централната линия всеки на 5 м от точката Х. Единият волт допира дългата страна на манежа и централната линия от едната страна на линията между Е и Х; другият волт докосва дългата страна на манежа и централната линия от другата страна на линията между Е и Х. Когато сте доволни от качеството на този последен волт надясно, напускате схемата, като продължавате надолу по дългата страна на манежа, при езда на десен повод (надясно).
Това е основната линия на движение. Когато изучавате упражнението, трябва да откриете коя част от него е особено предизвикателна за коня и да експериментирате с различни начини на помагане на коня, да извършва гладко преходите между отделните елементи.
Ето някои предложения, които да опитате и които могат да помогнат на коня да изпълни шаблона от упражнения по-добре. Преди да направите своя ляв завой от дългата страна на манежа по Напречната линия при В, пренесете тежестта си към външния (десния) заден крак на коня. По време на завоя преместете тежестта си към вътрешния (левия) заден крак. Този ляв заден крак сега бързо става новия външен заден крак, в началото на 10 метровия волт надясно.
Старите майстори са открили, че качеството на всеки завой или кръг зависи от това, колко добре ездачът може да контролира външния заден крак на коня, т.е. колко добре ездачът може да сгъне външния заден крак между телесната маса и земята. Ето защо е полезно да се премества тежестта към левия заден крак (на коня) точно преди началото на волта надясно. Краят на левият завой е също и мястото, където конят трябва да промени своето странично сгъване (вече в посока на дясно), за да може да започне волта надясно. Това може да бъде подкрепено ефективно чрез притискане на коня с десния (новия вътрешен) шенкел, както при поискване на леко „отстъпване на шенкела” от десния крак по посока на левия, за една-две крачки, и скъсяване на десния (новия вътрешен) повод.
Като навлезете във волта надясно, може да преместите тежестта си към вътрешния заден крак за няколко крачки, за да огънете този вътрешен заден крак.
Преди следващия волт (наляво) да започне срещу Е, преместете тежестта си към десния заден крак на коня, който ще бъде външния крак в новия завой. Прехвърлянето на тежестта към новия външен заден крак преди завоя, дава възможност на коня да повдигне холката и раменете, и да ангажира повече вътрешния заден крак под масата на тялото. Ако ездачът пропусне да ре-балансира коня върху външния заден крак преди завоя, конят най-вероятно ще изпадне на вътрешното си рамо по време на завиването, което ще попречи на вътрешния заден крак да стъпи отдолу (под масата). Конят ще се облегне върху вътрешния повод и ще се огъне противоположно, а упражнението ще загуби цялата си гимнастическа стойност.
По време на прехода от волта наляво към фигурата осморка в посока на дясно, срещу буквата Е, ездачът повтаря преместването на тежестта към новия външен заден крак, който сега е левият.
Когато се изпълнява волт, често помага на коня да се язди с много леко (почти невидимо) отстъпване на шенкела за крачка или две, сякаш човек иска да отведе хълбоците и раменете (на коня) към една малко по-голяма линия на кръга. Това създава преместване на тежестта надалеч от вътрешното рамо и към външния заден крак на коня. Макар че това традиционно се нарича „отстъпване на шенкела”, главната помощ трябва да бъде движението на таза на ездача по посока навън от линията на окръжността, така че конят бива подканен да следва седалището и тежестта на ездача. Вътрешният крак тогава просто иска от коня да остане под седалището.
Преместванията на тежестта от единия заден крак към другия в подготовка за следващия завой, са предизвикателство за много коне, тъй като те включват промяна на равновесието и огъването. Ако един кон още не може да ги изпълнява гладко на тръс, тогава ги упражнявайте на ходом дотогава, докато наистина започнат да протичат лесно. Задачата на ездача тук е да открие точно кога, къде и как да нагоди седежа си, така че да е в положение да води коня незабележимо през отделните части на упражнението.
Когато конят може да изпълнява тази схема на ходом, опитайте това на тръс. Когато можете да ги правите на тръс, добавете „рамо-вътре” по правите линии. Например, започнете с „рамо-вътре” наляво по първата дълга страна до буква В. После завийте наляво при В, направете първия си 10 метров волт надясно и продължете надолу по Напречната линия от В до Е, с „рамо-вътре” отново наляво. Срещу Е направете втория 10 метров волт (наляво). След това направете осморка надясно и завършете упражнението с рамо-вътре надясно по дългата страна между Е и ъгъла.
При „рамото-вътре”, комбинираната телесна маса на коня и ездача трябва да бъде подкрепена от външния заден крак, така че свободата на вътрешното рамо нараства, ангажирането на вътрешния заден крак се увеличава, а външния заден крак бива предпазен от изнасяне навън и далеч от масата на тялото.
Помнете винаги да създавате новото огъване (постановка) преди започването на нов завой, и да премествате тежестта към новия външен заден крак преди да поискате новото огъване. Веднъж щом сте установили новото огъване (на коня) и започвате завоя, може да се наложи да преместите тежестта си към новия вътрешен заден крак, в зависимост от нуждите на коня. Помнете, че основната помощ за завиване, е ротацията на таза на ездача. Накланянето навътре, без завъртане на пелвиса, кара коня да завива като велосипед, т.е. без огъване. Вътрешният ви крак и повод поддържат огъването. Външният ви крак и повод поддържат завиването. Вътрешният повод не може да накара коня да завие, защото той ще блокира вътрешния заден крак и ще изхвърли коня върху рамото му на по-нееластичната му страна.
Започнете просто и оставете упражнението да се развие. Опитвайте различни вариации по темата, чрез заместване или добавяне на елементи. Донякъде няма правилен или погрешен начин за създаване на едно упражнение. Винаги има голям брой алтернативни възможности. Някои от тези възможности може да доведат до по-добри резултати с определен кон в даден ден, отколкото други. Открийте чрез експериментиране кое работи най-добре за вашия кон в конкретния ден.
------------------------------------------------
Volte Exercise: Improving the Lateral Bend - by Dr. Thomas Ritter
©2008
|
Упражнения на волт (статия)
