|
В последно време в клуба няма раздвижване, и понеже ми остана малко свободно време, реших да разкажа малко от нашата история. Честно да си призная за мен това е сбъдната мечта. От много малка съм луда по конете, това го знаете, и мечаех да си имам свой. Замира е много повече от сбъдната мечта. Тя първо беше едно от децата ми, но след това се превърна в моя приятелка. Пътят, през който минахме не беше лесен, особено като говорим за роднини. Нямах почти никаква подкрепа. Като че ли никой не разбираше смисъла но това, което правех. " Защо бързаш? " или " Сега не е момента?" - това бяха само малка част от въпросите, които чувах. Защо не сега? Какво трябва да чакам да се случи с моя живот, за да назрее момента, в който да си взема свой собствен кон? Това пък им отговарях аз.
Както и да е . Това беше малко мисловно отклонение. Както повечето от вас знаят взех Замирка като малко конче, на 6 месеца. От тогава до сега научих много от нея за конете , а също и от вас, скъпи съфорумници. За което много благодаря и се надявам да ме съветвате и от тук нататъка също. Година и половина я гледах в къщи , по точно при баща ми, като с това го направих щастлив, защото и той обича животинки. И с удоволствие се грижеше за нея ,когато аз нямах възможност. А такива моменти не липсваха за съжаление. Първо бях бременна, после си гледах бебето и време за нея почти не остана. Затова пролетта на тази година реших да я дам на пансион. Мястото беше близо до нас и имаше много коне, които излизаха всеки дан на паша. Тя много бързо се приспособи и според мен и беше много хубаво. Там работеше мой бивш колега и много добър приятел. Той ми помогна да започна да я язда.Оказа се, че Замира много добре ме разбира и се учи много бързо. За мое щастие нито един път не се опита да ме хвърли. Напротив, имах чувството, че става по- внимателна когато се качвах. За съжаление аз не съм най-добрия учител, но за сега това е единствения вариант. Поне се съобразявам да не и насаждам вредни навици. И така изкара там 6 месеца. Скоро си я прибрах. За съжаление, както и при отиването, така и при връщането не успяхме да я качим на каравана. Но се прибрахме през горите, за около 3часа. От тогава до сега нямаме много езди, но пък съм почти всеки ден при нея, извеждам я на паша, за съжаление е вързана, но няма друг начин. За сега нещата изглеждат добре, слуша ме, аз и обръщам достатъчно внимание. Купих всичката амуниция, дори гел за под седлото си взех. Имам амбицията да се науча сама да подрязвам копитата, но не мисля за момента да я кова, по скоро се замислям за обувки. Само един проблем не ми дава мира. Има едни стълби в двора на баща ми и до ден днешен не иска да слезне по тях. Интересното е че се качва по тях, също така съм я водила на друго място да видя дали ще слезне по стълби изобщо, ами слиза си без проблеми. Много ме е яд , защото това е единственото място, през което може да излиза без да притеснявам съседите. В момента я извеждам през един от горните дворове, който беше пуст до скоро, но вече започнаха да си го ограждат хората и ми се сърдят. Предполагам , че в най-скоро време ще ни отрежат пътя. Дайте някакви съвети. Също така , както казах аз не съм добър учител и с удоволствие бих приела съвети от всеки относно правилната езда на млад кон. На мен ми е лесно да я водя по горските пътеки, но като че ли там и няма какво да ни затрудни много. Имам книгата на Юри Вълев, но честно казано не я разбирам добре.
Слагам няколко снимки и едно клипче, което обаче мисля, че е от преди една година.
|
ЗАМИРА И АЗ
