Знаеш ли кое е впечатляващото, според мен? Хората, които пишат такива статии, книги и т.н. са много напреднали ездачи и учители, които никога не спират да повтарят как непрекъснато се учат, и че това е процес, който продължава цял живот. Нашите ездачи (има безспорно доста добри сред тях) като цяло са на едно средно професионално ниво, но не в това е въпроса...Не броят на призовете и мястото в класацията е непременно показател, въпреки че дава добра представа за професионалното ниво на ездачите. Мисълта ми беше, че имам впечатление като цяло, че нашите ездачи имат по-друг манталитет - тук кой състезател (да не говорим за треньор!) ще чуеш да си признава, че не е на достатъчно високо ниво, че има още много да учи? Че не знае всичко? Да не говоря в глобален план, защото няма да е справедливо вероятно, но има хора, които си мислят, че като са от n-брой години в конния спорт или работата с коне, и за тях видиш ли всичко е ясно - яхваш коня, удраш му 1-2 нагайки, ако се прави на ударен и не слуша, и това е! Напред към целта - ама как ще я постигнеш, има ли значение пътя и методите - кой го е грижа?
Не искам да съм несправедлива - сигурна съм, че има и от другите хора, които не се притесняват да кажат, че не знаят всичко, и които се стремят към изграждане на истинска връзка с коня си...Но може би, просто когато си начинаещ, е много по-лесно да признаеш тези неща и да задаваш въпроси, отколкото като се водиш напреднал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите