|
Цикъл или кръговрат на помощите – от д-р Томас Ритер
"Редът, в който помощите се прилагат, играе роля също и при работата за събиране на коня. Подбедриците (шенкелите) са първи, искайки задните крака да пристъпят отдолу (да подложат). Тежестта е на второ място, сгъвайки задните крака и насочвайки тялото на коня към ръката на ездача. Най-накрая идват ограничаващите и огъващи помощи на ръката.
Крайният резултат трябва да е гъвкав кон, олекотена ръка и ездач, който се съединява с движението в центъра на тежестта на коня, с еластичен седеж и активни крака, поддържащи импулса и оттук събирането. Конят трябва да стъпва под седалището на ездача сам, поради импулса идващ отзад, и трябва да поема тежестта на ездача със задните си крака. Започвайки сам сгъването от задницата, както и импулса за активно ритмично движение, конят трябва да поеме тежестта на ездача със своите задни крака." - G.v.Dreyhausen (1951).
Цикълът, или кръговатът на помощите, е едно от най-важните понятия, които студента трябва да научи. Има различни начини за обясняването му. Причината, поради която този цикъл от помощи е толкова важен, е защото се отнася до свързаността или съгласуваността на помощите на ездача. Бихте могли да го сравните със синтаксиса в даден език, който диктува реда на думите в едно изречение и по този начин свързва и придава смисъл на иначе изолираните думи. Това е, което прави оркестърът от помощи по-голям и по-изразителен от простия сбор на неговите отделни инструменти.
За мен, цикълът от помощи винаги трябва да започва с подкарващата помощ на шенкела, обаче лека, защото е работа на подбедриците да приведат задните крака на коня по-близо до центъра на тежестта и да следят те да си останат там. За целите на настоящата дискусия, бихте могли също да кажете, че подбедриците поставят задните крака на коня в сферата на въздействие на седалището на ездача. Ако задните крака на коня изостават назад и гърбът му е постоянно изпаднал, задните крака са буквално извън обсега на действие на седалището. Да се опитвате да прилагате някаква помощ със седалището при един разтегнат кон, само ще накара конският гръб да се спусне и повече ще навреди, а задните крака тогава всъщност ще бъдат възпрепятствани от стъпване отдолу посредством тежестта като помощ. Подбедрицата/шенкела може да върши своята работа само ако е в лек контакт със страните на коня – и тук е където 90% от ездачите изпускат хода на нещата, преди дори да са започнали да опитват и да прилагат някаква помощ. Причината за това е следната: подбедрица, която виси във въздуха „като крак на труп”, както Егон Фон Найндорф би казал, не може да усети нищо, защото е твърде далеч от коня. Всяка помощ от клатушкащия се крак ще дойде твърде късно, защото й отнема време да запълни празнината между крака и страната на коня.
И тъй като се появява от нищото, тя ще изненада и най-вероятно ще стресне коня, особено ако той по природа е буен и нервен. От друга страна, крак който се стиска към страната на коня също не може да усети каквото и да е, защото напрегнатите мускули не могат да доловят по-малките или по-големи промени в мускулния тонус на коня. Повечето ездачи на някакво ездово ниво, яздят или с напълно отделени от коня подбедрици, или с мъртва хватка, сякаш искат да изстискат въздуха от дробовете на горкия кон. Тъй като техните коне са постоянно отделени от краката, разтегнати и с пробит гръб, те не могат да бъдат „на седалището”, а кон, който не е „на краката” и „на седалището”, никога няма да бъде и на повода, също така.
Когато задните крака на коня са навлезли в сферата на влияние на седалището, т.е. когато ездачът може да почувства всеки заден крак ясно под седалищните си кости, седалището управлява енергийните импулси, които задните крака изпращат напред покрай гръбнака. Седалището тогава определя ритъмът, темпото, ширината на крачките и посоката на движение на коня. Ето защо, за седалището понякога се говори като за диригент на оркестъра от помощи. Седалището може също да подчертае тласкащата или носещата дейност на всеки заден крак. Очевидно, това може да работи само, ако тазът на ездача е поставен в най-дълбокото място на седлото, вертикален и прав, в своята „неутрална позиция”, така че да може да се накланя или завърта еднакво във всяка посока, което може да е нужно за прилагането на дадена помощ. Мускулите, които допринасят най-много за контрола на седалището и неговите помощи, са разположени по цялото протежение около кръста на ездача. Седалището е закотвено чрез провесените, издължени крака на ездача. Не толкова натискът от бедрата и коленете на ездача, а самото разтягане надолу и назад позволява туловището на ездача да се издига над конския гръб като дърво, докато краката му образуват корените, които запазват връзката със земята.
Седалището на ездача не само насочва и управлява енергийния поток, идващ от задните крака, но също свързва предния и задния край на коня посредством гърба му. Едно интересно наблюдение, което може да направите е, че когато седалището на ездача е уравновесено и свързано със собствения му кръст, гърбът на коня ще бъде свързан, т.е. ще се повдига и люлее. Когато кръста на ездача е отпуснат и несвързан, гърба на коня също се откъсва и снижава, а конят задържа енергията и инвертира (затваря се). С други думи, средният отдел на ездача се слива с гърба на коня и предава енергийните импулси от задните крака напред, през холката, горната линия на шията и задтилъка, към устата на коня, където ръцете на ездача могат да усетят тези импулси – ако ръцете са свързани със средния му отдел посредством лактите. Ако лактите са твърде отдалечени от тазобедрените стави/хълбоците, ръцете на ездача са несвързани, т.е. помощите с поводите са ограничени само до устата на коня, вместо да достигат задните крака, и цикъла на помощите не може да бъде завършен. Ако горната част на ръцете и лактите на ездача са леко свързани към кръста, енергията, която тече от задните крака на коня, през средния отдел на ездача, покрай гръбнака на коня и към устата му, може да се върне посредством поводите, ръцете, лактите и седалищните кости (на ездача) към задните крака, където след това се включва в цикъла отново. Когато кон и ездач са свързани по този начин, ръцете на ездача комуницират не толкова с устата на коня, колкото със задните му крака. Ездачът тогава може да усети всеки заден крак на коня в ръката си от същата страна. Помощите с поводите в такъв случай могат да се използват за множество цели. Една от тях е да ”вземат назаем” тежестта от конската глава и шия и да я прибавят към собствената тежест на ездача, за да сгъне задните крака на коня повече. В този случай, седалището превежда помощта на поводите в помощ на тежестта. Чрез връзката лакът/горна част на ръката, ръцете на ездача могат да станат продължение на неговите седалищни кости. В това положение, ръцете могат да формират система за обратна връзка с помощите на седалището. Ако конят игнорира седалището и се опита да избяга от помощите му, той ще се натъкне на ръцете на ездача, които го насочват директно назад, към седалището. По същата причина, ако конят започне да изостава със задните крака, шенкелите на ездача го отпращат напред към седалището. Накрая, поводите и краката все повече поемат функцията на пазачи. Дотогава докато задните крака остават под седалището на ездача и коня не се опитва да се измъкне изпод ездача, поводите и краката могат да останат внимаващи, но относително пасивни. Но тъй като следят отблизо всяко нещо, което прави конят, те са готови да поемат активна роля веднага, щом конят не е вече „на седалището”.
Това е едно приблизително описание на основната концепция за цикъла от помощи, в опростен вид. Реалността е по-сложна от това, но то е отправна точка за развитие и разбиране на начина, по който си взаимодействат помощите при общуването с коня. Като общо правило е добре първо да се стараете да прилагате краката, за да осигурите достатъчен поток енергия. Седалището идва непосредствено след това, ръцете са последни. Това е като една електрическа верига; необходими са всички елементи на цикъла от помощи. Ако някой от тях липсва или не функционира правилно, цикълът не може да бъде завършен, конят остава откъснат и комуникацията между кон и ездач се прекъсва в основата си. Дори, често лошите, погрешно разбрани и неправилно използвани помощи с поводите, са неделима част от цикъла помощи, който не може да бъде установен без тях.
Има още един кръг от помощи, който ездачът може да открие с помощта на добър учител, след като е развил усет и разбиране за цикъла от помощи, описан по-горе. Този друг цикъл се образува от поредицата помощи, които се отнасят до и свързват вътрешния преден крак, външния преден крак, външния заден крак и вътрешният заден крак, един след друг. Този кръг може, следователно, да бъде разширен в „мрежа от помощи”, чрез свързване на коня латерално и диагонално посредством комбинация от помощи, т.е. чрез свързване на външния заден с външния преден крак, на вътрешният заден с вътрешния преден крак, на вътрешния заден с външния преден крак и на външния заден с вътрешния преден крак на коня.
--------------------------------------
Circle of the Aids - by Dr. Thomas Ritter
©2005 All Rights Reserved
|
Цикъл на помощите (статия)
