|
КАК ДА СЕДИМ НА МАНЕЖЕН ТРЪС – от Силвия Лох ( І част)
Въпреки цялата помощ, която е на разположение от списания, книги и водещи курсове на обучение, манежният тръс е все още главно препятствие за мнозина – но ако знаете как ви разбирам! В продължение на години имах проблеми, когато се прехвърлих от едно закръглено пони с мек гръб, към крайно стегнат чистокръвен английски кон (Thoroughbred) с изопнат гръб. Обучението тогава изцяло се свеждаше до седенето като залепен и за жалост, по - малко внимание бе отделяно на това, което бе необходимо за коня.
Някои коне определено предпочитат облекчения тръс и когато най-накрая се научих да седя на много енергичния тръс на кобилата ми, трябваше да се преструвам сякаш седя върху нещо чупливо. Разбирането как конския гръб работи под ездача е първостепенно за постигането на правилен, балансиран седеж. Осъзнаването за това, как нашите собствени тела се справят с движението, изисква както логиката, така и практиката да се включат в уравнението. И най-накрая, ние трябва никога да не забравяме и да зачитаме факта, че всеки кон е различен.
БАЛАНС
Всичко това ни води към разбиране за баланса (равновесието). Ако конят се движи решително напред, наша работа е да останем в равновесие с него. Това се извършва най-добре на корда в началните дни. По-късно, когато напреднем достатъчно, за да обучаваме коня, ние трябва да се стараем също да му помагаме да се движи в нашето равновесие. Все пак, ездата е нещо двупосочно и не е само въпрос на следване на движението; ние трябва също да помагаме на коня да си възвърне тази плавност на движение, която е била възпрепятствена чрез нас. Тъй като няма нищо по-лошо за коня или ездача от друслива езда, как може най-добре да постигнем това?
Най-напред, ние трябва да се стремим да се уравновесим над центъра на движение, където ударът или тласъкът на хода е минимизиран (подобно на заставането по средата на лодка).
На второ място, ние трябва да съдействаме с нашето седалище и крака да поддържаме предницата на коня („носа на кораба”) толкова лека, колкото е възможно.
Без това двупосочно нагаждане, е малко вероятно кон и ездач да останат като едно цяло. Колкото повече двете същества се разделят, толкова по-трудно е да се язди гладко и лесно.
Неспособността да се открие и да се остане над центъра на движение, в повечето случаи се причинява от:
• плъзване на ездача зад вертикалата, така че гравитацията не може да въздейства толкова ефективно;
• колапс на абдоминалните мускули и загуба на устойчивост нагоре от кръста;
• прегърбване на раменете така, че гърбът загубва естествената си гъвкавост;
• твърде силно натискане срещу стремената, което избутва седалището назад;
• стискане с прасци, колене и бедра, което нарушава прилепването към седлото;
• уравновесяване върху задните части, вместо отпускане върху седалищните кости, което осигурява стабилна основа на опора.
НЯКОИ КОНЕ СА ПО-ТРУДНИ
Много ездачи знаят това, но истината е, че някои коне са много по-трудни за седене на тръс, отколкото други. Действително, няма съмнение, че конете с най-големите и впечатляващи ходове често ще изкарват дори най-добрите ездачи от равновесие, освен ако те наистина не се съсредоточат. За някой като мен, с тесни хълбоци, може би е по-добре да поема повече тежест върху бедрата и стремената, тъй като ездата върху кон с едро тяло може да има сериозно влияние върху равновесието на човек. Наистина, заставянето към дълбок седеж може дори да породи проблеми в тазобедрените стави и гърба, ако човек не е внимателен. Това обяснява защо толкова много хора върху големи коне изглеждат леко зад движението, тъй като те постигат компромис чрез накланяне назад и подвиване на опашната кост.
Разбира се, вие можете да следвате движението в такава позиция, но ще бъдете по-малко способни да го управлявате без по-силен контакт с поводите. Седенето зад вертикалата също ще има тенденцията да изтласква ездача към най-слабото място от гърба на коня, което предизвиква хлътване (”пробиване”) на гърба му или избягване на коня от седалището.
СКОВАНОСТТА МОЖЕ ДА ДЕЙСТВА ПО ДВА НАЧИНА
Все пак, дори и при коне с по-фина конструкция, манежния тръс може да представлява проблем за мнозина. Това най-често се причинява от скованост в гърба на коня, но в еднаква степен може да произлиза и от скованост в ездача.
Нека първо да се справим с коня. Ако нашият кон не се ангажира достатъчно отзад (което не означава неуморно тичане със стотина мили в час!), може да е дори вредно да се опитвате да седите на тръс. При правилно движение, конският гръб би трябвало да е еластичен и като ресор, формирайки връзка или „мост” от задницата към предницата. За да направи това, конят трябва да сгъне всички стави на задните крака (тазобедрена, задноколенна, скакателна и глезенна), с усещането под седлото, че той се движи нагоре, за да ни посрещне. Един млад или необучен кон обаче, ще е склонен да прави обратното, в резултат на липсата на мускулно развитие. Когато го възседнем, той може да се отдръпне от нашето седалище, и задните му крака ще изостават назад. Да се опитваме да седим на тръс на този етап може само да даде обратен на желания резултат.
Работата на облекчен тръс е това, с което сме най-добре подготвени да помогнем на младия, скования или стария кон да заздрави своя гръб. В седящата фаза на диагоналният такт, ние затваряме крака и искаме повече ангажиране на задницата, а чрез повдигане на нашата тежест от гърба му в следващата фаза, той бива насърчен да върви нагоре заедно с нас. Много е важно това, че когато се повдигаме, ние довеждаме нашите рамене точно пред вертикалата, така че той бива поощрен да пристъпи напред към нашето място. Поддържането на коремните ни мускули стабилни, мисленото напомняне „нагоре!” и позволяването гърбът ни да поддържа естествените си контури, е важно.
КОНСКИЯТ ГРЪБ
Как можем да кажем кога конят е повдигнал гърба си достатъчно, за да се опитаме да седим манежно? Е, всичко това е свързано с наличието на усет, но ако конят се усеща като дъска и е много твърд, напрегнат или друсащ, може да бъдете доста сигурни, че той още не се е научил да се отпуска и да се движи правилно чрез гърба. В този случай, трябва да бъдем много внимателни относно това колко манежен тръс яздим, и в началото трябва да искаме само по няколко крачки между облекчения тръс.
Ако от друга страна, едва има някакво движение там изобщо, и усещането е сякаш седите в добре хлътнала падина, тогава може би вашият кон не се ангажира изобщо! Да продължавате да седите там, със сигурност ще му попречи. Ако се съмнявате, накарайте някой приятел от земята да проследи следите, които коня оставя на тръс, и после работете върху някои упражнения, които вече описахме в тази поредица, за подобряване ангажирането отзад на коня.
ДОБРОТО УСЕЩАНЕ
Най-добрият случай е, когато добиете чувството за седене върху една насочена нагоре дъга от движение под седлото, с усещането за повдигане и спускане по един мек ритмичен начин (като дишане). Трябва да има леко усещане за странично повдигане, поради диагоналното естество на хода, т.e. конят носи дясната страна на вашето тяло нагоре и напред, тъй като неговият десен заден крак се ангажира, отблъсква се от земята и се движи напред, а лявата ви страна се движи нагоре и напред по същия начин. Не се опитвайте да подчертавате това движение, просто седете централно върху вашия триточков седеж, отпуснете коленете и му позволете да се случи. Усещането е повече за движение напред, отколкото за нещо друго, а нашите тела са добре подготвени да се справят с това, така че недейте да мислите, че трябва да се люлеете от страна на страна. В крайна сметка, всеки път когато вървите вашите седалищни кости се движат напред редувайки се, но не е нужно да се полюшвате, за да го правите!
Веднъж след като всичко това се усеща естествено и насочено нагоре, отскачащо еластично, но не твърдо – изгледите са, че вашият кон се е научил да работи чрез гърба и ви предлага добра работа. Постепенно може да увеличите времето, в което седите манежно, но прекъсвайте работата редовно с облекчен тръс, ако искате да запазите гърба на коня си хубав и люлеещ се. Язденето на много преходи от ходом или галоп също ще помогне. По мое мнение, ние трябва да искаме манежен тръс само за няколко обиколки на манежа, когато конят е достигнал приблизително средно ниво в обездката, но дори и тогава той ще се нуждае от кратки почивки за ободряване.
ГЪРБЪТ НА ЕЗДАЧА
Сковаността в гърба на ездача често е последица от твърде усиленото му старание да овладее манежния тръс. Някои хора биват обсебени от това, което няма да помогне. Тревогата и напрежението карат гръбнака да се скове, така че лекото огъване напред, което ние всички правим в ежедневните движения извън коня, бива отхвърлено. Тази скованост след това се пренася навсякъде в тялото. Едно от най-важните неща в ездата, е да се научим да отпускаме мускулите на седалището и краката така, че да се постига по-голяма адхезия (прилепване). Мекотата или гъвкавостта тук ще действа като амортисьор, който намалява възходящите тласъци от страна на коня, преди да достигнат гръбнака ви.
За да омекотим седежа обаче, ние трябва да осигурим устойчивост навсякъде другаде, в противен случай бихме станали като парцалена кукла – подмятана от конското движение. В основата си, ние трябва да мислим за нашата позиция в две части. Испанската школа по езда предписва: „Нагоре тялото – надолу тежестта!” („Up the body - down the weight!”). Как?
(следва продължение)
|
Манежният тръс (статия)
