|
БАЛАНСИРАНИЯТ СЕДЕЖ – от д-р Томас Ритер
“Седежът на ездача определя неговата сигурност и комфорт върху коня, така както и точното въздействие на неговите помощи (ръце и крака) и в заключение - равновесието, позицията и хода на коня.” (Theodor Heinze, Deutsche Reitkunstschule, 1889).
Центрираният седеж винаги ще бъде правилен седеж. Думата „правилен” понякога поражда погрешни представи в този контекст. Много хора го приемат в смисъла на придържане към определена повърхностна, привидна форма. От гледна точка на класическата езда, обаче, правилният седеж е основно и преди всичко функционален седеж - такъв, който позволява на ездача да въздейства върху коня ефективно, защото е уравновесен, прав и гъвкав. Външната форма на този седеж следва неговата функция, т.е. изискванията за баланс и изправеност диктуват къде са ръцете, краката, хълбоците/тазобедрените стави и раменете във всеки даден момент.
Има известна свобода за нагаждания в правилния седеж, които са продиктувани от равновесието, изправеността, положението и огъването от страна на коня. Тези намествания (коригирания) може понякога да се усещат като доста големи за ездача, но ако са извършени правилно, те са едва видими за наблюдателя.
Спокойствието или неподвижността на добрия седеж е една зрителна илюзия. Тя е създадена от голям дял движение под повърхността. Всяка става в тялото на ездача трябва да вземе участие в абсорбирането на движенията на коня. Резултатът е изгледа или впечатлението за неподвижност. Ако, обратно, ездачът се опитва много усилено да седи неподвижно чрез стягане на мускулите си, седежът ще става все по-немирен (очебиен). Ако една става не се движи толкова, колкото е необходимо, тогава съседните на нея стави автоматично ще се движат допълнително (в повече), за да компенсират сковаността. Резултатите са ритащи крака, ”играещи” ръце, клатене на главата, или най-лошото от всичко – подскачащо седалище.
Класическият седеж с вертикално изравняване по права линия на ухото, рамото, тазобедрената става и петата, е „неутралната позиция”, към която ездачът се завръща непосредствено след всички отклонения, които конят може да е направил необходими. Това е положението, в което ездачът е най-малко уморителен, дори за един млад кон, защото той седи в равновесие с коня. Напускането на тази позиция е или помощ, която помага на коня да подобри, респ. да си възвърне собственото равновесие и правост, или е намеса, която нарушава баланса и изправеността на коня.
"Неутралност" е понятие, на което често наблягам в моите уроци. Ездачът трябва да държи своят таз, ръце и крака в позиция, от която да може да ги движи във всички посоки. Един хлътнал гръб, например, може само да се връща обратно назад, но не и напред, което внася скованост и води до неспособност да се седи в рамките на движенията на коня. Същото нещо се отнася за свитите китки и други части на седежа.
Основните изисквания, за да бъде създаден един добър седеж, да бъде балансиран, изправен и гъвкав, са много прости. Но как да го придобием? Първата трудност, която преминава ученикът по пътя си, е калибрирането (пренастройването) на усещането за собственото му тяло, което е повече или по-малко извън синхрон с обективната действителност. Може да оприличите усещането на ученика с измерителен уред. Колкото по-чувствителен и тактичен е студента, толкова по-добър е измерителния инструмент. Обаче, за да направим един високотехнологичен инструмент практически полезен, той трябва да бъде правилно калибриран, иначе отчитането (на уреда) ще бъде безполезно, и ще се нуждаем от теоретично познание за анализ и вярно интерпретиране на разчитането. Например, когато ученикът се чувства изправен, той може всъщност да е наклонен напред, сгънат в кръста, или да седи повече върху едната седалищна кост отколкото върху другата. Когато учителят направи корекции в седежа, така че ученикът наистина да е прав (в неутрална позиция), във всичките три равнини, той може да се чувства така, сякаш ще падне от едната страна на коня или сякаш би стигнал задницата на коня с тила си. Това е една от най-дезориентиращите фази в обучението на студента, въпреки че всички сме минали през нея по едно или друго време. Това е също един от най-решаващите уроци, които всеки ученик трябва да научи, защото само ездач, който е прав във всичките три равнини, може да каже дали неговият кон е прав или изкривен, уравновесен или неуравновесен, а без способността да разпознае тези неща, ездачът никога няма да спечели някакъв напредък със своя кон. Ние трябва да направим усещането за собственото ни тяло да съответства на реалността, така че обективната изправеност наистина да се усеща като права за нас, докато изкривеността да се усеща като изкривена.
Уроците на корда са най-подходящи за започване на този процес на ре-калибриране, през време на който ученикът се учи да усеща къде се намира правата неутрална позиция по всичките три оси на неговото тяло. Една отлична прогресия от там, е урок, в който учителя обучава на дълги поводи студента, защото пряко отзад и отблизо учителят може да види дори и най-дребните детайли от подравняването на седежа, докато в същото време усещате как седежа въздейства на коня. Даже напреднали ученици трябва да се връщат на корда и уроци на дълъг повод от време на време, за да продължат да усъвършенстват своето чувство за изправеност и равновесие. Дори при редовни уроци по езда е добра идея, ако учителят започва поправките из основи, чрез подобряване първо на изправеността и баланса на ездача, преди да се насочи към коня, защото в повечето случаи конят ще се подобри като резултат от усъвършенстването на изправеността и баланса на ездача.
Това ре-калибриране на осъзнаването за тялото на ездача не може да бъде извършено без човек, който да наблюдава от земята. Този човек не е непременно нужно да бъде най-талантливия специалист, но трябва да е някой, който може да види леките, едва доловими промени в положението на тялото (стойката). Отначало, на ездача трябва да му бъде показано правилното подравняване на неговото тяло по всичките три оси. Следващата стъпка е да се научи да се вслушва в обратната връзка с коня. Конят ще покаже незабавно подобрение, понякога доста драматично, щом ездачът открие правилното, балансирано и изправено разположение на своето тяло. Студентът трябва да се научи да се доверява на коня си в това отношение. Ако конят омеква (намалява съпротивата) и се отпуска, седежът не може да е много далеч от целта, без значение колко неудобно и непривично може да се усеща от ездача в този момент. Ако всъщност, той наистина се чувства встрани от центъра, има две възможни обяснения. Първо - конят също изисква положение леко встрани от центъра в резултат от собствената си изкривеност, което би помогнало да се подобри изправеността на коня. Или, второ - това е показател, че субективното усещане за изправеност на ездача и действителността, са все още две различни неща.
Третото главно изискване, за да бъде постигнат добър седеж, е гъвкавостта, и това е една много проблемна област за повечето ездачи. Неколцина ездачи имат склонност да бъдат прекалено отпуснати, т.е. техният мускулен тонус е твърде нисък, което ги прави нестабилни и небрежни. Мнозинството от ездачите, обаче, са сковани, нееластични в определени части от своето тяло, особено в мускулите флексори на бедрото, аддукторите, мускулите в задната част на бедрото, m.piriformis, и седалищните мускули, което прави за тях невъзможно да следват движенията на коня с тазобедрените си стави/ханша. В същото време абдоминалните, косите коремни мускули и мускулите на гърба, са почти винаги прекалено слаби. Тонизирането и разтягането на съотвената мускулатура е нещо, което може да бъде извършено доста добре извън коня, като подготовка. Върху коня, ездачът може да се опитва да подобрява своята гъвкавост чрез активно съкращаване на бедрените мускули за един кратък момент, последвано от освобождаване, по този начин пулсиращото редуване на свиване и отпускане накрая води до по-дълбока еластичност на мускулите. Задържането на частите на тялото на място с постоянно, непроменящо се мускулно съкращение води до скованост. Комбинацията от двете - отпуснатост и съкращаване, е това което в основата си създава гъвкавост. Добро учебно средство е, да се остави студента да подчертае ротацията навътре, люлеенето назад и повдигането навън и встрани на бедрото едновременно, за няколко секунди, така че кракът да падне в правилно положение сам, когато студентът отпусне краката си отново. Това упражнение трябва да бъде започвано при спрял на място кон, но по-късно може да бъде правено и на трите хода на коня, на корда. Това е чудесен лек за тези, които се стискат с крака.
Една от целите на обездката е да възпроизведе естествената красота от ходовете на коня и под ездач, така че конят да се движи толкова красиво под тежестта на ездача, както го прави на свобода. За да се постигне това, люлеенето на конския гръб трябва да премине през седалището на ездача неотслабено. Гърбът трябва да може да се повдига и спуска със същата лекота и непринуденост, въпреки присъствието на ездача. Ако ездачът просто седи пасивно, неговата тежест сама по себе си понякога е достатъчна да намали свободата на движение на конския гръб. В тези моменти, ездачът трябва да подчертае възходящото люлеене на конския гръб с активно съкращаване на своите абдоминални мускули, което помага на таза на ездача да се движи енергично повече в посока напред-нагоре, без накланяне напред, обаче. Пренасянето на тежестта върху вътрешната част на бедрата и коленете може понякога да бъде полезна.
Една последна забележка засяга способността да се разделят различните мускулни групи една от друга. Ездачът трябва да се научи да съкращава само тези мускули, които са абсолютно необходими за специфичната предстояща задача, ни повече, ни по-малко. Ездачът трябва да може, например, да стегне мускулите в областта на кръста, докато в същото време отпуска своите тазобедрени стави. Трябва да може да използва бедрата и подбедриците отделно едни от други, защото те имат различни области на въздействие. Ръцете трябва да бъдат независими от седалището и краката, докато същевременно са свързани с тях. Това разделяне на различните мускули е онова, което позволява на ездача да следва движенията на коня с гъвкав, но стабилен седеж, и да прилага всяка от помощите прецизно, без нежелана намеса от други части на тялото. По този начин, всички помощи стават като инструментите в един оркестър, които имат своя собствена отделна партитура, но заедно те свирят в хармония една с друга.
----------------------------------------
„The Balanced Seat” - by Dr. Thomas Ritter, ©2005 All Rights Reserved
|
Балансираният седеж (статия)
