Интересно. Аз не знам имената на български на тези части на конския крак, но ето кои неща ми направиха най-голямо впечатление.

“През 1894 г. швейцарската кавалерия при ветеринарния факултет на Цюрихския университет започнала изследзвания върху въздействията от подковаването. Резултатите показали, че ударната сила, която получава подкованото копито на твърда почва е с 10 до 33 пъти по-голяма, от тази която получава “голото” копито на същата почва.”

Много движение по различни типове грунт поддържат копитата здрави.

Коне под 2-3 г. не е здравословно да се подковават.

Тъй като копитото расте не надолу, а концентрично и в ширина, след месец подковата вече е твърде малка за разширеното копито и го ограничава.

Подковаването е необходимо в случаите, когато се коригират недостатъци на постановката, при някои заболявания и травми, при бързо изтриване на копитния рог, което не се компенсира от достатъчно израстване.

Да се подковава само по ветеринарни показания.