Разбирам те напълно. Клубът в крайна сметка се прави от всички участници...Той е това, което всеки дава като принос (някои дават повече, други по-малко, така е.) И вярно, че много хора приемат нещата като даденост, без много да се замислят, но и това си е типично човешко...Такъв е животът, като се замислиш. Тези неща с даването и приемането, с оценяването или критикуването, ги има навсякъде. Мисълта ми беше, че човек каквото и да направи, както и да го направи, винаги ще има хора, които да го харесат и други, които да го изкритикуват или да не са съгласни с нещо. Винаги ще има и от двата вида - такива които не одобряват, но и такива които наистина го оценяват. Само дето първия тип хора, недоволните, може би са по-агресивни...По-яростни да атакуват. Но няма значение...Те не са важни. Важни са тези, които разбират, които приемат, с които може да се общува положително. Това исках да кажа - има хора, които са ценили и ценят и сега труда на другите, времето, което са отделили, за да споделят нещо. Такива хора ще има и занапред - човек трябва да е позитивен.
А иначе за галерията с книги - жалко. Но наистина си е труд това, не е лесно...Не е и редно да се изисква от един или двама души да се нагърбват с всичко. Изобщо...жалко за много неща, но все пак - никого не упреквам за нищо. Нещата в живота са такива, каквито си ги правим...До голяма степен.
Що се отнася до онова специализирано издание - имат още много да учат, докато започнат да звучат професионално. Но тях си ги знаем...
|