Интересното още е, че се приближават само когато клекнеш и разбира се носиш нещо. Но ако стоиш прав е невъзможно. Вчера се изненадах от жребеца - явно е злобен към всичко, което е по-голямо от него. Детето ми се приближи до бокс му и той не само, че не избяга в ъгъла, а почна любопитно да го души и изучава и се приближи сам до решетката. Опитах се и аз да се рисламча леко но моментално ми показа задницата си. Не знам ама явно нещата не опират толкова до хормони и мъжество, колкото до страх и доверие. Въпроса е как да спечеля това доверие? А оглавник му сложихме с триста зора, ама сега си седи там за красота. Даже не мога да го махна. А си го пипнал за оглавника почва едно изправяне, ритане и тръшкане. Знам, че все някога ще свикне и повода за темата беше вместо да стигам сама до извода как, някой ако знае да помогне.
За метода на Монти в затворения кръг и да го гоня е абсурд.