Новото място има около 25 декара земя, но още не сме ги пуснали техните и наще понеже има още малко да довършиме оградата около земята. Дано скоро с по хубавото време и дъждовете, тревата ще почне да става все по зелено и хубаво за тях.

Иначе жената не ги гледаше, тя живееше там. Аз ходих 2 пъти на ден всеки ден, но и с това, не можах да избегна ужаса дето ме чакаше с малкия.

А до жребците, много не съм по развъждането. Да, помага когато някой ти харесва жребеца достатъчно за да иска да го пуснеш на тяхната кобила, или да си имаш някой бебе или кон, и да успееш да продадеш на някой друг който ще го гледа добре, но аз по принцип не съм по развъждането. Повечето от тези коне са били спасени. Виждала съм какво ли не около тях. Не ми се иска да създавам повече коне, за да ги намеря след кой знае колко години турмозени или осакатени по някакъв начин. и да се чудя как да го обърна на коня което беше преди да е бил продаден.

Говориме с един човек който много е захаресал жребеца ни, за да има още един, за да го пуска на неговите кобили. Само лошото е че почва да си пуска другия си жребец на кобилки дето нямат 2 години, и го пуска на по старите докато умират. Захаресах си няколко от тези по възрастните, и понеже ми писна да се чудиме какво да правиме с нашия агресивен пес, си говориме да си ги "смениме". Тои ще го купи жребеца и ще ни плати с кобилките му. По този начин, тои ще си го има него, ще ни помогне да ни е малко по леко всичко, и ние по друг начин ще помагаме за тези кобили да си живеят още няколко години живот и здраве без някой да ги турмози да разждат още поне 1-2 бебета. Най старата ще навърше 22 години тая година. Стискай палци ако можеш, за да стане. Имаше 2 други такиви, дето и тях щеше да даде, но те починаха преди да успя да дойде да го вземе нашия. Вместо тях, ще даде една друга дето е по млада, но и тя бременна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите