|
Радвам се, че ти е харесало...Кордирането без корда лятото го правихме в големия падок - той е някъде 50 на 50 метра - но реално и тук той може да избяга към края, ако поиска - само дето всъщност е по - трудно да го накарам да отиде там, отколкото да е около мен !
И Голди не обича - за него е досадно, а и той е мързелив, и на всичко отгоре обича да си пази силите за дивотии - друго си е да се изправиш на връщане,
да подскочиш встрани...Когато го взех, абсолютно не се кордираше на дясно - при опита да го обърнеш - на задни крака - и хуква наляво, без значение точно накъде - и те помъква, даже на юздечка...
Сега се кордира и на двете страни, като при желание от моя страна да сменим посоката, го виквам при мен, той идва - и обръщаме...
Не го бях кордирала повече от месец, и когато го изкарах, бях приятно изненадана, когато казах "Ела да сменим посоката" - и той дойде. Това, да го придърпаш за кордата към себе си, при нас го няма - той си идва, когато го повикаш...
Тази иггра, при която конят сменя посоката, както е на разстояние от теб, не ми хареса особено, точно по тази причина - че някои коне си го правят на корда, и това всъщност е лош навик, някак е нелепо да го подтикваш...Играейки на игрите откривах минусите за мен лично.
А сега, за кордирането...Да ти кажа - то по принцип време му е майката - т.е. постоянство...Почва се с малко, и при всеки опит конят да направи това, което искаш, ако ще един кръг повече да е, награждаваш...За да има стимул...
За коне, които се дърпат и те помъкват, оглавник и юздечка не са особено подходящи - заради окачването на кордата - тя е долу - аз бих предпочела нещо ей такова, за да е горе
но пък понеже нямах, беше варианта с повечето вложено време...
Инче, освен нашия, съм имала още два коня, пак чистокръвни, които не се кордираха в нито едната посока - другото решение е с теб да има втори човек, единият държи кордата, другият подкарва коня и не му дава да се спира и обръща...
Единият беше станал голям спец - аз го взех така де - прави два или три кръга на тръс, спира рязко, мятва глава, прехвърля си кордата от другата страна - и ти гледа сеира. Знае, че трябва да отидеш при него, да прехвърлиш кордата - и игпрата почва отново...Другият спираше рязко и те дръпваше - събарял ме е по корем в локва...Но и двамата нито са хуквали, в опит да се изтръгнат, нито са ме влачили...
Опитвала ли си да погониш кобилата свободно, бeз кордата ? Ако така е по - навита да бяга, също е решение...
|
Re: ИГРИТЕ НА ПАРЕЛИ - И НЕ САМО [re: grey_rider]
(коняр по душа)
