Да, Герб си ми беше най първия и най голямия любимец, но явно нямах начин да си го взема по рано или поне да си го погребиме. Все още ми е много мъчно и тешко за него. Да не би и той да е от Плевен?

Другите са Миранда и Щариола. Те сега са на около 30 км от София, и са постоянно на вънка. Мислиме да я продадеме Щариола, особено след като баща ми почина през коледната ваканция и майка ми е все още почти без пари. Дано някой ден скоро да успея да си взема Миранда.

Аз уиначе знаех за Нобел, много исках да си го купя когато го продаваха, но нямах тези пари за колкото искаха да го продават. Дано момичето си го гледа добре, и ако го продава някой ден, да разбера и аз. Много бих искала ако имам начин тогава, за да си го купя и да си го взема. Но това са само мечти за сега. Какъвто и беше брат му Герб, не може и тя да не се влюби в него и да иска да си го има до края на живота му.

Иначе аз тука се занимавам почти само с спасяване на конете. Повечето са на породите Quarter Horse, Пейнт, и Тennessee Walker-и, само няколко се яздат, и конете са на възраст от едно малко бебе, до една на почти 22 години. Не знам, на няколко хора може да йм е огромен кефа за да си гледат спортен кон, но също си е страхотно да гледаш благородността от конете който иначе кой знае къде ще са сега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите