|
Голяма част от моето време е било посветено именно на общуването с конете - затова съм си изградила мой начин на мислене - и специално по тоя въпрос не търпя компромиси - ако говорим за езда, за спорт и т.н., там е друго.
Е, в моето общуване конят не се опитва да си хвърли ездача - независимо от причината. Когато го прави, ако ще и специално да е обучен, общуването, поне за мен, отива бая на заден план...
От всички неща, които съм чела, а те не са малко, най ми допада мнението на Michael Peace, в смисъл, че най - близко до моето разбиране за нещата. Американците с цялата им "каубойщина" са ми доста по - далечни. Ще цитирам, защото ми е съвсем прясно, тъкмо това превеждам :
"...Без значение, че с домашните коне нищо такова не се случва, те, подчинявайки се на инстинктите си, понякога реагират на случващото се така, както биха се държали и в природата: ритат, изправят се на задни крака, подскачат, въртят се на място -то ест правят всичко, за да се избавят от опасността - а именно за източник на опасността първоначално те смятат човека.
Представете си какво изпитва младия кон, когато на него за първи път сяда ездач, при това и не твърде опитен, който от страх се вкопчва в него с крака и ръце ! Разбира се, той мисли, че на гърба му е опасно същество, от което трябва да се отървеш ! И не бива да го обвиняваме за това !"
Оставям без коментар родеото и подскачанетго на коня с ездач на гърба оттук нататък...Човекът много точно го е казал...
И, някак си, губя интерес към тези, които това ги влече - животът е твърде кратък, за да губим време за неща, които не отговарят на нашата психология...Но ето, тоя човек бих го погледала как работи...В книгата има един куп снимки, и не знам защо, без да съм предубедена, са бая различни от ония, другите...
Иначе не сме се отклонили много - стана въпрос за това има ли други като Монти Робъртс - а самия него Дид го беше гледала, беше разказвала, снимки беше пускала...Отдавна...Май по времето на Зоомания още...Та и това е правено...
|