|
Тема |
Norway [re: silver_stallion] |
|
Автор |
Fortysymo (Свободен :-)) |
|
Публикувано | 11.02.09 01:25 |
|
|
Незнам дали е уместно тук понеже темата е по друг повод но ако модератора реши да я премести.
Много мога да ви разказвам но незнам кое ще е интерестно за вас, все пак повечето тук се занимавате с това от години докато на мен всичко ми е ново и интерестно. Всеки ден се случва нещо ново, нещо ... различно
Първо ще отбележа че тук хората са практици и всечко се прави как да кажа, да е оптимално добре. За пример ще дам сеното което се дава за вечерта. Има си меню, на което е отбелязано по колко кг се дава на всеки един. Ако вечерта е останало, дажбата се намаля с килограм. Ако изядено се увеличава с килограм. И такива неща. Ще направя снимки тия дни.
Но чух изказвене от собственичката, която е и тренер /само да уточня говорим за коне участващи в Trotting надбягвания/, което ме накара да се замисля върху доста неща. Ще цитирам дословно.
"Да нахраниш един кон със всичко от което се нуждае е най малкото. Трябва да не забравяме че конете някога са били свободни същества, като нас по онова време. Ние хората сме отнели свободата им и сме ги накарали да ни служат против волята им. От момента на това действие, ние и никой друг е отговорен за тяхното съществуване. И ако те правят всичко за да ни угодят, трябва да бъдем наистина благодарни защото ако това същество с 400 - 500 кг мускули се обърне срещу нас, ще разберем какво е да изпаднеш в немилост. Всеки път когато излиза да се състезава или да работи, го прави без да очаква и без да изисква. И прави това по най добрия начин, на който е способен. Вярно е че на тренировките ги карам да дадат най доброто от себе си но е и вярно че никога не изкарвам кон, който показва че този ден няма желание. За сметка на това състезинята са като закуска за тях. Независимо дали е спечелил или загубил коня, когато се върне в конюшнята, винаги го поздравявам и му благодаря за старанието. Това е най малкото, което всеки от наст трябва да прави с конете а и не само, към хората, който обича също. Казвам го защото фактите и резултатите от такова отношение са достатъчно доказателство"
А у нас все още се говори "Дабрият кон, от мерси умря"[
Замислих се за системата, в която живеем и това в което ни е превърнала. И дали тези, който сме поставили преди години да отговарят за организацията и разпределението на благата осъзнават, какво би станало ако народа се осъзнае? Дали ние като Човеци, осъзнаваме безпределните си възможности и защо избираме страданието пред свободата да бъдем едно със всичко заобикалящо ни и да заживеем в хармония? Защо и докога? Докога ще имаме нужда някой да ни управлява, да прави избори вместо нас и да ни казва какво е най добре за нас?
И както каза един познат
"За себе си вече съм направил избор. След година напускам този мръсен и неприветлив град и отивам да живея в балкана. Колко по естествено се чувствам сред простичките и непринудени хора обичащи природата и животните. Да обикаляш безцелно планината с любимото животно е най върховното преживяване което някога съм ипитвал. Пожелавам го искренно на всеки"
Надявам се съм бил полезен.
|
| |
|
|
|