|
Тема |
Re: Пак да ви питам... [re: saremka] |
|
Автор |
Fortysymo (Свободен :-)) |
|
Публикувано | 07.02.09 20:21 |
|
|
Оплакванията не помагат, но при такава гледка болката е наистина непоносима. Главата ти се пълни с кръв, юмруците се стягат и ти иде да убиваш.
От няколко дни наблюдавам другата крайност.
Имам удоволствието да помагам в една ферма на съседи, и собственичката след като изказах мнение че повечето от конете се ползват с комерсиална цел и не получават нужната лубов и свобода ми даде за пример нейния кон.
15 годишен, участвал според нейните думи в над 140 състезания със залози, спечелил милиони крони, един ден преди 3г и показал че вече не иска да го прави и тя спряла да го изкарва. Според нейните думи за да бъде успешен един кон, той трябва да изпитва удоволствие и всичко да е като игра. Затова сега същия се ползва за езда. Даже ми обещаха че утре ще мога да го пояздя но днес наваля почти метър сняг и едва ли ще стане.
Така че любовта все още е жива
Може би думите на майка Тереза след като я поканили да участва в организация против войната ще ви покаже правилния път.
"В организация против войната не, но ако създадете организация за мир ще се включа с удоволствие"
|
| |
|
|
|