Има разни истории за фирма "Комакс" и приватизацията на конезавода "Климентина". Една от тях е следната.
В началото на демокрацията собствениците на фирмата "Комакс" се връщат в България от гурбет в твърдо решени да се занимават с отглеждане на млечни крави. С връзки в министерството им предлагат да купят Кравеферма в едно с конеферма (става дума за конезавода " Климентина").
Тук е момента да се спомене че този конезавод е давал работа на няколко села и саомото село Победа е създадено за работниците в конезавода. В чертите на "Климентина" е имало стада овце, механизирано отглежане на пилета, крави, прасета. Завода е разполагал с училище, което работи и сега, басейн с олипийски размери, мелница, бензиностанция и много други придобивки които да удовлетворяват нуждите на работещото население.
Една моя учителка казваше: Рибата се омирисва откъм главата, та станалите собственици притежават конезавода заедно с цялата механизация от трактори комбайни КЛАСС и т.н. но в договора те са собственици на сгради, машини и животни. Земята, на която се разпростира конезавода е 30 000Дка и е държавна собственост. От "Комакс" изсичат тополите в чертите на конезавода и прилижащите стопанства и с влакови композиции изсанят дървения материал в Гърция. По това време министър на земеделието е Венцислав Върбанов, който потърсил от стопаните наем за земята. По това време наема е бил 4лв на Дка, а той поискал по 1 лев за да се запази стопанството. От "Комакс" оказват да платят под предлог че са купили конезавода и прилежащата земя е необходима за даиздържат конете и другите животнии по тази причина не дължат наем на земята. Наема се дължи една година. На следващата министър Върбанов изчаква момента на жътва, поставя под домашен арест собственика Иван Марков и брат му Марко и вкарва машините да съберат раколтата. Това е първата година без зърно за конете- началото на края. Семейство Маркови прави купища глупави грешки и прахосва и останалото в самия конезавод. Сега се продават гранитните павета от алеите на конезавода. Подковообразната конюшна е овековечена в един от филмите на Жан Клод Ван Дам, където той провежда големия си бой.

Неразбирателството между народ и управляващи отново затри едно нацинално богатство, но да не забравяме приказката на моята учителка за рибата....!